Нежна завист

— Вече схванах — припряно отвърнах аз.

Господи, бях обсадена от армията на омъжените. Сетих се за жената-чудо, която сваля очилата си, завърта се и отклонява куршумите със специалните си гривни. Представих си себе си в тази роля. Щях да имам и предимството да бъда неузнаваема, макар и съвсем същата, само че с водолазен костюм. И да мога да излетя от тук.

— Искам да кажа, че бракът е единственото важно нещо. Бракът и семейството — заяви Пени, сякаш изнасяше лекция в женски институт по съвършенство.

— Не зная — възразих. — Уилям Шекспир не е останал в историята като баща на Джудит.

— Е — обади се Шеймъс с презрителна гримаса, — ти не си Уилям Шекспир, нали?

Госпожа Дръмънд застана на прага с кашмирен пуловер в кралско синьо и карирана пола, полускрита зад цяло море от цикламени къдрички.

— Алекс! Ела да пробваш роклята — каза тя.

— Много е оригинална — възкликна госпожа Джоунс.

— Определено е впечатляваща — съгласи се госпожа Дръмънд.

— Ярките цветове са на мода тази есен — обърна се Долорес Мейън към мен със съчувствие. Навярно бе разбрала, че ненавиждам Шеймъс почти колкото нея, но разликата помежду ни бе, че при мен това чувство не бе примесено с известна привързаност.

Както и да е, ако бе решила да си отмъсти, Бог й помагаше. Роклята се оказа по-грозна, отколкото я помнех. От крещящия цвят дори техноманиак би получил мигрена, а воланите и къдричките бяха достатъчни за целия сериал „Черното влечуго“. Да не споменаваме огромната кадифена панделка, която със сигурност щеше да привлича вниманието на всички към задника ми. Не мога да не добавя и лошото съчетание с цвета на косите ми и това, че кожата ми изглеждаше мъртвешки бледа в контраст с този розов пожар, както и тесния корсаж, който така стягаше гърдите ми, че изглеждаха плоски като стъпалата на Елън, а тлъстините под мишниците ми се издуваха над него като възглавнички.

Може би не бе зле да я задържа и за някой карнавал да се маскирам като една от грозните сестри на Пепеляшка. Или да я облека на Хелоуин. Или да отида с нея на кастинг за шоу на ужасите. Или…

— Всички ще те забележат с този тоалет, Александра — любезно каза Мелиса. Личеше си, че няма търпение да остане насаме с приятелките си и да избухне в смях.

Застанах срещу отражението си. Приличах на възбуден пенис с набръчкана кожа.

Шеймъс Мейън надикна през вратата.

— Самата прелест — засмя се той и направи физиономия, сякаш му се гадеше. — Достойно за някое списание.

— Ще дойдат много фотографи — самодоволно каза госпожа Джоунс. — Но ти се разкарай, Шеймъс, никой от мъжете не бива да вижда булката.

— Шеймъс не влиза в това число — отбелязах аз и го изгледах с откровено презрение. Господи, лошо ми се пишеше, когато се върнех на работа. „Но всяко зло по реда си“, както казваше татко след няколко чаши портвайн в неделя.

Мелиса затръшна вратата и възторжено посрещна Елън, която излезе от стаята.

Бе облечена с най-невероятната рокля. Бяла коприна, дантела със съвсем лек златист оттенък и колосани ръкави от брокат скриваха пълните й ръце. Навярно бе сложила старомоден корсет, който здраво се връзва на гърба. Роклята не можеше да превърне Елън в Амбър Валета, но с нея не изглеждаше дебела, а просто жена с пищни форми. Горната част на едрия й бюст съблазнително се подаваше над сърцевидното деколте, с малка роза в средата, която привличаше погледа към вдлъбнатината между двата заоблени хълма. Тлъстините на ханша и бедрата й бяха скрити под широк кринолин, украсен с толкова нежна бродерия, сякаш бе ушита от мишките-помощници от „Глостърския шивач“.

— Изумително, скъпа — едновременно въздъхнаха госпожа Джоунс и госпожа Дръмънд.

Елън леко се изчерви и тромаво се завъртя пред огледалото. Имаше грацията на пиян хипопотам, но определено изглеждаше добре.

— Том нае гримьор и фризьор, които ще дойдат тук — каза тя. — О, Алекс, толкова си хубава. Като цвете.

— Като онези едри петнисти цветя, които миришат на мърша — прошепна Джилиън, но така силно, че всички да я чуят, и цялото сборище на вещици се закиска.

Двете с Елън се загледахме в отраженията си. Тя приличаше на римската едрогърда богиня Юнона, красавица от картините на Тициан, а аз — на развълнувана локва розов бълвоч. Нейната талия изглеждаше ясно изразена и внушителна, а моята напълно се губеше, всичко бе огромно. Задникът на Елън бе изчезнал под широката пола с обръчи, а на моя имаше огромна панделка, която акцентираше върху него.

Не можех да отрека, че изглеждам по-зле от Елън Джоунс. Доста по-зле.

* * *

— Мога ли да отвлека шаферката за малко? — изчурулика Гейл и влезе в стаята, подскачайки като момиченце, докарана с един от ужасните си плетени пуловери. — Закуската беше чудесна, госпожо Дръмънд, хареса ми натуралното неподсладено мюсли. Доста по-добро е от комерсиалните отрови, които ядат съквартирантките ми.

Едва се сдържах да не издам силен звук на отвращение, но реших, че би било твърде незряло.

— Какво мюсли, скъпа? — попита госпожа Дръмънд с недоумение. — В килера има само „Алпен“.