Нежна завист

„Кийша, Бронуен, спасете ме!“ Не ми позволиха да сваля ужасната рокля, преди да отрепетирам участието си в шествието по тревата. „По дяволите, какъв проблем има тази дебела глупачка? — помислих си, обзета от ярост. — Нали всеки само повтаря реплики? Дори не е нужно да поиска пръстена“. Освен това трябваше да преминем по пътеката зад Елън, придружавана до олтара от Том, защото баща й бе хвърлил топа. Като на модно ревю. Защо някои хора мислят, че е вълнуващо да изглеждаш, сякаш страдаш от анорексия, и да вървиш по подиум? Струва ми се много лесно. Дори пощальончето Кевин би се справил с тази работа. И аз бих могла да стана модел, ако закусвах хероин, обядвах кокаин и вечерях екстази. След пластична операция, разбира се. Видяхте ли какво направи онази бездарна, алчна професионална вдовица Къртни Лав? Десет кила наднормено тегло и грозно лице, а сега се появява по кориците на „Харпър“ с нос като на Мадона.

Не се ли дразните, когато видите рекламна снимка на кльощави хубавици, които ядат хамбургери? Би трябвало да показват как след пет минути ги повръщат в тоалетната. Какво искат да кажат? „Хей, аз съм метър и осемдесет и тежа четиридесет кила, а ям нормално?“

Извинявайте. За секунда се увлякох.

Както и да е. Не можех да проумея как Гейл може да се подчинява толкова безропотно. Бе идеалната жена за всеки, щом всяка дума на мъжа, чиято съпруга се надяваше да стане, бе закон за нея. „Томи това, Томи онова“, а дори не споменаваше за страхотните му овощни градини без пестициди и отглежданите с напълно естествена храна крави. Снежанка бе нейна приятелка, но сега шансовете й да остане за сватбата бяха същите, като да открие електрическа четка за зъби в манастир.

Арогантността на Том Дръмънд бе невероятна. Въобразяваше си, че заповедта му ще бъде безропотно изпълнена. Очакваха го една-две неприятни изненади.

Двадесет и пета глава

Кийша закрачи срещу мен по тревата.

Отначало помислих, че нещо я прихваща, но после осъзнах, че това е естествена реакция при вида на прекрасната ми рокля.

— Супер — усмихна се тя със злорадство.

— Млъкни. Къде са Чарли и Снежанка?

— Репетират тостовете — отвърна Кийша и повдигна вежди.

— Прилично ли се държи нашето момиче?

— Е, не правят страстен секс в библиотеката — каза тя.

— Значи няма повод за безпокойство.

Щом не бяха стигнали до най-голямата наглост, не бе моя работа. Елън бе голямо момиче. Можеше сама да се грижи за себе си.

* * *

Всички се събраха в трапезарията за обяд. Седнах до Бронуен и гледах как Том умело разрязва месото с едрите си пръсти. Чарли наля виното и дълго задържа бутилката над чашата на Снежанка. Лицето на Елън издаде паника, когато забеляза как се спогледаха.

Според мен, ако някой реагира така на малък флирт…

От утре Чарли щеше да й принадлежи. Щяха да заминат на сватбено пътешествие. Санта Лучия, по това време на годината било невероятно красиво. В много скъп хотел, на много километри от Оливия Уайт.

Другите гости започнаха да си говорят. За ловуване, за модни ревюта в Париж, за кризата в Кралската опера. Все теми, по които лондонските гостенки не можеха да обелят дума.

На Гейл й бе все едно. Сините й очи съзерцаваха Том Дръмънд, невинни и любопитни като на новородено теле. Изрязаното й деколте разкриваше гладка, млечнобяла кожа, ноктите й бяха лакирани в бледорозово, а косите — лъскави като гривата на някой от косите му.

— Телешкото е екологично чисто, нали, Томи? Тук добитъкът се храни само с трева.

— Точно така.

— Тогава Алекс сигурно няма да го докосне. Тя държи в храната й да има химикали — засмя се Гейл.

— О, каквото и да направя, Алекс все не го харесва — хладно отбеляза Том, гледайки към мен.

— Би се зарадвала на това, когато бяхте бедни студенти — зачовърка Гейл и ме изгледа завистливо.

— Аз не бях беден в „Оксфорд“ — отвърна Том, без да откъсне очи от мен. Погледът му ме изпепеляваше. — А тя не би се докоснала до месо. Беше вегетарианка и носеше тениска с надпис: „Месоядните са убийци“.

— Колко глупаво! — задъхано отбеляза Гейл.

— Това е заглавие на албум на „Смитс“ — промърморих. — Както и да е, тогава бях друг човек.

— Една колежанка може да си позволи нездравословно хранене — превзето заговори Джилиън. — Докато изглежда млада и свежа като Гейл. Но когато цветето прецъфти, всичко започва да личи. Старите жени като нас трябва да внимават, Алекс.

Том сдържа усмивката си, а аз сведох поглед към чинията пред себе си.

— Не съм цвете — каза Гейл, търсейки уместна реплика.

— Напротив — веднага възрази Том.

Кийша направи артистичен жест на отегчение, но Гейл нехайно махна с ръка и тържествувайки, се обърна към мен.

— Честна дума, Алекс, не мога да ти се начудя как изпусна добра партия като Том — сподели тя на висок глас.

Настъпи гробна тишина. Изчервих се от срам.

— Алекс не ме е „изпуснала“. Никога не сме били нещо повече от приятели — отвърна Том.

— Не мога да си обясня защо — въздъхна Гейл, преливайки от щастие, сякаш бе спечелила от лотарията.