Нежна завист

Когато дотичах до игрището за крикет, всички врати бяха отнесени някъде и Елън стоеше до Том с булчинската си рокля. Снежанка ги гледаше, седнала на плетен стол, пиеше джин с тоник, а всички други гостенки се бяха събрали около тях и бърбореха.

Когато видяха новата ми рокля, на лицата им се изписа удивление и завист. Бях доволна. Чух съпрузите им да си шепнат нещо, както докато гледаха Снежанка, и това ми хареса.

Погледнах Том Дръмънд тържествувайки.

— Къде е Чарли? — попитах.

Когато се приближих, Елън се обърна с лице към мен. Забеляза пищните дълги дипли на полата ми, тънката талия и съвършения цвят. Вече не приличах на палячо. Старинният кринолин стоеше добре на Елън, но зад нея вече нямаше грозно чучело, в сравнение с което да изглежда деликатна.

Този път тя не бе по-хубавата от двете ни. Бях извоювала обратно мястото си.

Нарочно минах покрай стола на Снежанка.

— Можеш ли да ми помогнеш с ципа, скъпа? — попитах на висок глас, за да накарам Том да пухти и пъхти колкото иска.

Снежанка стана да ме закопчае и изпъна дългите си стройни крака.

— Чудесна рокля. Гейл ли я избра?

„Не, нагла кучко“, помислих си, но казах:

— Снежанке, трябва да внимаваш. Том Дръмънд се кани да те изхвърли от къщата. Сериозно го е решил, мисля, че може да повика полиция или нещо подобно.

— Господи! Каза ли защо? — тихо промълви Снежанка. Не изглеждаше никак изненадана.

— Отказва да ми обясни, но нали се досещаш — засмях се аз, — сигурно взема флиртуването ти с Чарли насериозно. Представи си! Както и да е, на твое място аз бих грабнала нещата си и бих се настанила в хотел. Може да те изгони оттук, защото къщата е негова, но не може да ти забрани да присъстваш на сватбата като приятелка на младоженеца. Помоли Чарли да ти даде покана — услужливо й предложих.

— Ммм — прошепна Снежанка, — може би ще го помоля.

— Благодаря, така е по-добре — казах аз и отидох при Елън.

— Чарли го няма — унило промълви тя. — Не може да репетира с мен, защото не бива да вижда роклята, носело лош късмет. А и аз мисля, че да минем заедно по пътеката веднъж, е чудо, но два пъти вече би било прекалено.

Но не се усмихна. Гледаше роклята ми с тъга.

— Коя е тази красива дама? — попита една от хлапачките с цветя в ръцете до мен.

— Братовчедка ти Елън, скъпа — гордо отвърна майка й.

— Не, не дебелата Елън — каза хлапачката на всеослушание, — онази, хубавата, със синята рокля.

Всички заговориха много бързо, а Елън се изчерви като рак. Би трябвало победоносно да стисна юмруци, но честно да ви кажа, не се зарадвах.

Може би защото изражението на Елън бе като на пребито куче. Или по-лошо — заради дълбокото презрение, с което ме изгледа Том Дръмънд.

— Тази рокля е… много по-красива — безпомощно запелтечи Елън. — Господи, до теб изглеждам като слон. Като бял слон, ха-ха.

Забелязах одобрителните погледи на мъжете от компанията и жестокото артистично намигване на Снежанка. Тя стана от стола си и тръгна към къщата, но едва след като с насмешка изгледа Елън от главата до петите. Усмихваше ми се, сякаш знаеше, че и аз си мисля същото.

Усетих неприятно свиване под лъжичката. Чувство за вина. И неудобство. Изражението на Снежанка никак не ми хареса.

— Всъщност, Елън, знаеш ли какво — понечих да кажа. — Не съм сигурна дали тази рокля е подходяща. Просто я пробвах.

— Но те прави толкова красива, Алекс — смело каза Елън. — Разбира се, че трябва да бъдеш с нея.

— Не, наистина. Не е за сватба. А и няма да подхожда на цветята ти.

— Все още не си ги видяла.

— Но ти ми каза какъв цвят са и зная, че няма да се съчетавам добре с тях. Предпочитам да облека другата рокля, честна дума — припряно заговорих, но за свой ужас видях сълзи в ъгълчетата на големите й очи. Не преставаше да поглежда към малката си шаферка. Бедата бе, че децата винаги казват каквото мислят. Изведнъж осъзнах колко унизително бе това преживяване за нея.

Вече не бе игра. Аз съсипвах сватбата й.

— Каквото и да облечеш, няма да изглеждам слаба — възрази Елън. Опитваше се да говори с ирония, но по пълната й буза се търкулна още една сълза.

— Не ставай глупава. Предсватбена треска — започна да я утешава Том, извади бяла ленена кърпичка и изтри лицето й. Усмихваше се с топлота, но скования му гръб и това, че избягваше погледа ми, издаде ненавистта му към мен.

Отчаяно се наведох напред, настъпих подгъва на полата с ботушите си и я дърпах, докато усетих как платът се разцепва. Протегнах ръка към Том, но той се отдръпна, сякаш, ако се допре до мен, щеше да се опари.

— По дяволите! — извиках. — Скъсах проклетата рокля, отивам да се преоблека.

— Ще дойда с теб — каза Елън. — Очите ми сълзят от семената, които хвърчат из въздуха.

Не погледнах Том, докато вървях с нея към къщата.

* * *

— Какво ще кажеш и двете да се преоблечем и да потърсиш Чарли? — отчаяно предложих. — Направете репетицията с други дрехи. Няма нужда да съсипваш тази хубава рокля.

Но когато влязохме вътре, изтънялата броня на Елън се разкъса както моята рокля. Избухна в неудържим плач и ме накара да обезумея от тревога, както веднъж, когато бях бавачка и детето започна да пищи до посиняване.