Нежна завист

— Сигурна ли си, че Снежанка е от бранша? Защо не ни каза това?

— Не е моя работа, скъпа — отвърна Кийша, запали нова цигара и предложи на всички. — Някой иска ли да хване рак?

— Наздраве — каза Бронуен и си взе една.

— Може би е приключила. Но все още има доста „приятели“. Все мъже.

— Може би й харесва компанията им — предположих.

— О, слез на земята, Алекс. Би харесала компанията на всеки мъж срещу пет стотачки. Ти ми каза, че произхожда от бедно семейство, а може да си позволи луксозен апартамент, гардероб, пълен с „Прада“, и лъскава кола, без да работи? Познава всички богати араби в Лондон. Тоест всички, които въртят незаконен бизнес. Помниш ли красавците, които ни придружиха до приема? Моля те.

Замълчах. Почувствах се като пълна глупачка.

— Сигурно Том познава някого, който е ползвал услугите й. Или е дочул нещо. Но ако се е отказала от този начин на живот, просто не е искал да я засрами, като разкрие на всички. Поне така предполагам.

— Толкова е почтен — въздъхна Гейл. — Толкова… галантен.

В това нямаше съмнение.

— Тогава как е успяла да завърти главата на Чарли?

— Чарли не е знаел това, което е знаел Том. Истината е, че Елън не е красавица. Някои момчета от богати семейства не знаят какво е опитна любовница — каза Кийша, облегна се на дивана и дълбоко всмука от цигарата си. — Омаяла го е със сексапила и умението си да говори като дама. Навярно е усвоила второто във вашето училище манастир, момичета. Преди да започне да изкарва прехраната си, като продава прелестите си — засмя се тя.

Изпих четири големи чаши вино и си легнах. Дори не заплаках. Нямаше смисъл.

* * *

Звънът на будилника ми подейства като шок. Бях започнала да свиквам да се будя от птичи песни и мучене на крави, а изведнъж се озовах отново в Лондон, при замърсения въздух. И трябваше да ходя на работа.

Устата ми бе пресъхнала, измъчваше ме главоболие, а когато, залитайки, отидох до банята, за да пийна глътка вода, осъзнах, че съм заспала с грим. По бузите ми имаше лепкави следи от фон дьо тен, а нямах много време за разкрасяване, така че просто измих лицето си и откраднах малко „Уош енд гоу“ от Гейл. Нямах време дори за сешоар, а за закуска не можеше да става и дума, но кого го бе грижа. Напълно бях загубила апетит от мъка.

На път за работа се огледах и видях негримираното си лице с тъмни кръгове под очите. Чудесно. Кожата ми бе бледа, почти сива, като настроението ми. Нито един мъж не подсвирна след мен и не се обърна да ме види по-внимателно.

Отчаяно се запитах дали има начин да изкупя вината си. Да се обадя на Снежанка? Какво можех да й кажа? Целта й бе да омае Чарли и да го накара да се ожени за нея, докато все още я следва като кученце. След като прочете новината в „Таймс“, Том нямаше да ми проговори до края на дните си. Чарли Дръмънд не би искал да се разчуе, че се е оженил за проститутка. Господи, а ако Снежанка бе забременяла? Не се и съмнявах, че би прибягнала до всякакви средства. Мъжете от семейство Дръмънд бяха старомодни. Ако поне малко приличаше на Том, Чарли щеше да поеме отговорността си.

При мисълта за Том изпитах желание да се скрия някъде и да умра. Закривах лицето си с ръце, докато вървях към банката. Никой не попита: „Добре ли си, скъпа?“. Ако изглеждах прилично, не би било така. На никого не му пука за грозните момичета.

Елън също се бе убедила в това.

Закърших ръце в агония. Думите на Том отекваха в съзнанието ми, ужасяващо правдиви. „Никога не съм виждал човек, който да стигне дотук от липса на самоуважение.“ Това бе самата истина, нали? Само защото бях кисела заради Шеймъс и другите си бивши гаджета, нарочно бях провалила сватбата на Елън. От завист, че щеше да се омъжи преди мен. Потръпнах при спомена за капризите си относно роклята. Трябваше да бъде денят на Елън, а аз се бях държала като разглезено хлапе. Бях изпитала злорадство, когато Снежанка бе започнала да съблазнява младоженеца, макар и да не предполагах, че ще стигне толкова далеч.

Ако кажех на Том, щеше ли да ми повярва? Съмнявах се. „Господи — помислих си, докато се промъквах между хората, натъпкани като сардели, за да изляза от метрото. — Защо изобщо си задаваш този въпрос? Очевидно е, че те презира. И че изпитва влечение към малката ти сестричка“.

Ужасих се, когато си представих, че съм шаферка на Гейл, която се носи по пътеката между гостите, ефирна като пух, хванала Том под ръка, и замечтано гледа напред, а аз плача неудържимо зад нея, облечена с цикламената рокля с къдрички. Гейл бе нежна и женствена, каквато аз никога нямаше да бъда. Стараеше се да не ругае като каруцар в присъствието на мъж. Съгласяваше се с Том за всичко и не спореше с него. Говореше малко и кротко го слушаше със загадъчна усмивка, докато разказва нещо. Никога нямаше да изложи връзката им на риск. Щеше да оставя на него да избира кой филм да гледат. Да чака да я потърси отново, вместо бързо да отговаря на обажданията му. Да приема букетите му със скрити в тях скъпи бижута с престорено нехайство.