Нежна завист

— Защо да търся Чарли? Сигурно флиртува с твоята приятелка — зарида Елън. — Знаех си, че е твърде хубаво, за да бъде истина. Кой би пожелал дебелана като мен?

— Не си дебела, а просто закръглена — излъгах. Доразкъсах роклята си и с треперещи ръце посегнах към искрящото цикламено чудо. Господи, бих му добавила дори светлоотразителни райета, ако това можеше да накара Елън да се почувства по-добре. — Той те обича, Елън. Никой не го е накарал насила да ти предложи брак.

— Тогава защо са толкова неразделни с Оливия? — попита Елън и лицето й се изкриви от плач. — Само да беше те послушала. Том ми каза, че ще я помолиш да си тръгне.

Отпуснах се на леглото с риск да измачкам воланите и се заклех на следващата сутрин да не измия косата си, да не сложа грим и дори фон дьо тен.

— Аз… да… — Заекнах, изпаднала в паника. Не знаех какво да й кажа. Почувствах се като най-жалкия червей на света.

— Винаги си ми била толкова добра приятелка — изхлипа Елън. — Застъпваше се за мен, когато никой друг не желаеше.

— Том ще разреши проблема, не се тревожи — уверих я аз. Хванах се за тази мисъл като удавник за сламка. Вярвах, че Том ще се справи с положението. Тази вечер щях да поговоря със Снежанка и лично да я отведа оттук.

„Глупава гъска — каза тихо гласче в главата ми, — виж до какво доведе твоето самосъжаление“.

Опитах се да прегърна Елън, доколкото можех да обвия ръце около тялото й. Видях себе си така, както ме виждаше Том, и се намразих.

Тежките му стъпки отекнаха в коридора.

— Бързо, облечи нещо — казах аз и й хвърлих халата си. — Том ще се отърве от нея. Том! Том! Ела тук!

Вратата се отвори с трясък. Но не бе Том, а Чарли. Бе въведен в стаята ми от Снежанка, която го бе хванала под ръка, ухилена до уши.

— О, Алекс, толкова съм ти благодарна, че ме предупреди! Успях да убедя Чарли навреме… о… — Замълча и леко се изчерви при вида на едрото тяло на Елън, загърнато в стар хавлиен халат.

Елън зяпна от изумление. Отначало Чарли не смееше да я погледне, но после вдигна глава и смутено стисна устни.

— Налага се да й кажеш, скъпи — нежно го подкани Снежанка.

Елън хвърли поглед към мен. Очите й отправиха такова обвинение в предателство, че не можах да го понеса.

— Помагала си й — каза тя.

— Хайде, скъпи, да свършваме по-бързо — настоя Снежанка.

Чарли прочисти гърлото си, едновременно ядосан и засрамен, но знаеше, че не може да избегне този момент.

— Съжалявам, Елън — промърмори той. — Сватбата… а… трябва да я отменим.

Двадесет и шеста глава

Нещата излязоха извън контрол. Елън избухна в плач и се втурна към вратата, но се препъна в прага, падна на колене и широкият й гръб затрепери от риданията й. Снежанка се облегна на стената със самодоволна усмивка, а Чарли нервно зарови пръсти в косите си.

— По-добре е, че го разбра сега — спокойно заяви тя.

— Но не така. По дяволите — изруга Чарли.

— Хайде, скъпи, да се махаме — подкани го Снежанка, приближи стройното си тяло към него и облиза устни. — Ще настане суматоха, не бива да бъдем тук. Ще заминем за Лондон с моята кола.

— Няма да бягам — отсече Чарли.

— Това не е бягство, трябва да изчезнем, заради Елън. Няма да й бъде приятно да ни гледа заедно в тази къща — изтъкна тя с ангелски глас.

— Мамка му! Тръгвайте, какво чакате? — изръмжах.

— Добре — отвърна Снежанка. Изгледа ме с пълно безразличие. Не бях виждала толкова пресметливо създание, дори старият ми котарак Лутър не проявяваше такава хитрост, когато се опитваше да достигне до гнездо с пиленца. — Не бива да стоим тук, любов моя. Помисли за Елън.

— По дяволите — повтори Чарли. Изглеждаше омагьосан от Снежанка и очите му жадно се взираха в нея. Очевидно бе, че идеята за бягство му се струва безкрайно примамлива.

От градината се чуха стъпки на хора, които се затичаха към къщата, привлечени от хленченето на Елън, което отекваше като вой на сирена при бомбардировка.

— Чарли, знаеш, че обичаш Елън — започнах да го умолявам аз. — Не й причинявай това. Снежанке… за бога, той ще се ожени утре!

— Млъквай, стара вещице — просъска тя. Изглеждаше красива, когато бе ядосана. Като разярена пума. — Беше любов от пръв поглед. Няма да го принудиш да прекара целия си живот с прасе като нея!

— По-добре прасе, отколкото зла кучка — отвърнах с треперещ глас.

— Впрочем нямаш право да ми четеш лекции за женените мъже, малка уличнице.

Гневно излезе от стаята, покорно следвана от Чарли.

* * *

Признавам, че в първите тридесет секунди не сторих нищо. Вие как бихте реагирали? Седнах на леглото с розовата си шаферска рокля и заплаках.

Бях се представила блестящо. Бях успяла да разваля отношенията си с шефа, да съсипя живота на една стара приятелка и да накарам мъжа, по когото бях хлътнала дълбоко като Роби Колтрейн при гмуркане от висок трамплин, да ме ненавижда.

Веднага щом се опомних, хукнах по коридора да търся Елън. Очите ми бяха зачервени, а носът ми течеше като чешма… или беше обратното? Кожата ми лепнеше от хладна пот, избила от паника.

Сблъсках се с Том, който дотича горе по стълбите.