Нежна завист

— Не съм достатъчно романтичен — прошепна Том и погледна право в сините очи на сестра ми. — Но може би съм чакал подходящото момиче.

— О, с Том сме толкова различни — намесих се аз с огромно раздразнение. — Нищо не би излязло.

В този миг кучетата нададоха силен лай, изскочиха изпод масата и хукнаха към вратата. Събориха бялото вино на Снежанка, когато профучаха покрай стола й.

— Господи — промърмори тя, докато се опитваше да го подсуши със салфетката си.

— Нека ти помогна — настойчиво предложи Чарли и скочи от мястото си, сякаш в гащите му бе попаднал фойерверк. Застана до нея и нежно забърса гладката кожа на ръката й. Срещнах умоляващия поглед на Том, но си дадох вид, че не го забелязвам. Можеха сами да се погрижат за проблемите си.

— Някакъв доставчик — извика госпожа Дръмънд. — Какво ли носи? Всичко поръчано за сватбата трябва да пристигне утре.

Отвори вратата и взе от него малка кутия.

— За бога, Александра, за теб е — съобщи тя. — От Глостър.

— Сватбеният ни подарък ли е? — наивно попита Елън. Чарли я изгледа със съжаление и престана да подсушава деколтето на Снежанка.

— Не точно. Нова шаферска рокля — бях принудена да призная. — Честно казано, стои ми доста по-добре от вашата „Лора Аш“.

— О — плахо промълви Елън.

Том ме изгледа с откровена ненавист.

* * *

Бързо се качих на горния етаж. Елън за втори път се бореше с корсета си за репетицията, докато аз нагло облякох тъмносинята рокля. На дневна светлина изглеждаше още по-добре. С възхищение се огледах в старото огледало над тоалетката си. Приличах на разцъфнал ирис на фона на грижливо окосената зелена трева навън, висока и красива, без къдрички, които да ме загрозяват. Шията ми изглеждаше почти лебедова, а хитрите червеникави кичури — ярки и раздвижени.

Не можех да се меря с Гейл, но все пак бях хубава.

Въртях се ту надясно, ту наляво, когато в стаята влезе Том. Застина, щом видя с какво съм облечена. Затаи дъх за миг, а после очите му засвяткаха срещу мен.

— Никога ли не чукаш, преди да влезеш? Не си и помисляй да ме хокаш — сопнах се аз. — Тази рокля е красива. Не желая да изглеждам като транжирана пуйка, това е.

— Няма да те хокам — студено заяви Том. — Явно упорито държиш на своето.

Седнах на леглото, като се постарах полата да се развее в цялото си великолепие.

— Тогава какво искаш?

Том закрачи из спалнята ми като войник на пост. Беше изнервящо. Искаше ми се да му изкрещя да престане.

— Оливия Уайт флиртува с брат ми цял следобед.

— Да, Гейл ми каза, че си разговарял с нея — злобно промърморих. — Защо не поговориш с Чарлз или не изнесеш една от великите си лекции на Оливия? Може би с нея ще се разбереш по-добре, отколкото с мен.

— Кога ще пораснеш? — гневно извика той. — Не става въпрос за теб и мен. Въпросът е, че тази жена се опитва да докопа брат ми. Не познаваш Чарлз. Понякога постъпва глупаво и импулсивно.

— За последен път ти казвам, това не е мой проблем — просъсках аз.

— Не те съветвам да дружиш с хора като нея. Не можеш ли просто да ми се довериш, Алекс? Заради някогашното ни приятелство.

„Някогашното“. Значи за него всичко бе минало. Вече не се интересуваше от мен.

— Никой няма право да ми казва с кого да дружа.

Том се спря и посочи към мен.

— Много добре. Не ми оставяш избор. Ще изхвърля тази жена от къщата си още днес. Можеш да й помогнеш да опакова куфарите си. Тя ще си замине, Алекс, със или без твоето съгласие. Надявах се да избегнем тази драма.

— Свърши ли — отегчено попитах. — Трябва да оправя грима си.

Обърнах се с гръб към него и усетих изгарящия ми поглед. Не ми хрумна по-вбесяващ жест. След няколко мига той се оттегли с тежки стъпки. Не си направи труда да затвори вратата.

* * *

— Ела, Алекс — извика Гейл. — Трябва да дойдеш в двора от южната страна.

„Южната страна?“ Господи, нима познаваше толкова добре разположението на „Карфор“? Навярно бе обиколила цялата къща, за да подмени ролата във всички тоалетни с грапавата рециклирана хартия, която отказвахме да ползваме в апартамента.

— Добре.

Втурнах се навън, обута с тънки боти. Приличах на Мел Би с тях под официалната рокля, но не исках да изцапам елегантните си копринени обувки, въпреки че земята бе съвсем суха.

— Ау — каза Гейл с раздразнение. — Тази рокля те прави с десет кила по-слаба. Том видя ли те с нея?

— Никак не му харесва.

— Така ли? — засия Гейл. — Жалко. Впрочем той ще накара Снежанка да си тръгне.

— Вече ми каза. — Поклатих глава, когато отворих вратата за градината. Над храст будлея танцуваха рояк пеперуди, а на фона на зеления жив плет грееха ярки цветове на шибой. — Ще я предупредя.

— Алекс! Не можеш! — възрази Гейл. — Том ще…

— Не ми пука какво ще направи Том — яростно изкрещях. — Ще я предупредя, той не може да се отнася така с една от нас.

— Но ти не понасяш Снежанка.

— Това — решително заявих — няма нищо общо.

— А тази рокля! — изпищя Гейл, подскачайки зад мен. — Не мислиш ли, че трябва да облечеш избраната от тях? Редно е да уважиш волята на Елън.

Закрих ушите си с ръце.

— Не, писна ми от всички. Отсега нататък ще правя каквото аз желая, само гледайте.

* * *