Нежна завист

— А, ето те — равнодушно каза той. — Накъде си тръгнала? Вече причини достатъчно неприятности за едно гостуване.

— Отивам да намеря Елън — отвърнах аз и по носа ми потекоха нови сълзи.

— Не си прави труда. Тя не желае да те вижда. Най-добре събери багажа си и тръгвай. Сестра ти и приятелките ви вече товарят колата. Извиних им се, те нямат никаква вина.

— Том — проплаках. — Не исках…

— Няма да слушам оправданията ти, Алекс. Колкото и удивително да ти се струва, ти не си първата ми грижа в момента.

Почувствах болка, сякаш ме бе ударил в корема. Лицето му изглеждаше като изсечено от камък срещу мен.

— Ще си отида — прошепнах. — Веднага.

— Чудесно. — Тъмните очи на Том издадоха недоумение, когато се вгледаха в моите. — Като си помисля, че някога бях влюбен в теб! Едва ли имаш представа колко си се променила. Толкова те харесвах с евтините джинси, с тениска и разрошени коси. А сега носиш маркови облекла и си станала вироглава егоистка. Никога не съм виждал човек, който да стигне дотук от липса на самоуважение.

— Какво? — запелтечих.

— О, добре ме чу. Мислиш, че щом си станала ослепителна красавица, всичко ти е позволено. Но за мен това не означава нищо. Трябва ми момиче, което обича нещо друго на този свят, освен огледалото си — изкрещя той и закрачи към спалнята на Елън, преди да кажа дума в отговор.

* * *

Кийша вече бе запалила, когато, залитайки, излязох през входната врата, натоварена с незакопчани куфари. Дори не си бях направила труда да сгъна дрехите. Бързах час по-скоро да изчезна от погледите на хората, които се бяха събрали до стъпалата като за погребално шествие.

Едва видях вратата на колата през сълзите си. Стоварих една чанта на чакъла и всичкото ми бельо се разпиля на алеята.

— О, за бога — извика Гейл и скочи от колата да го събере. — Ти си виновна за всичко, Алекс! Донесе ни най-големия срам на света. Не ти ли стига? Направи един стриптийз и затанцувай кан-кан, ако не ти се струва достатъчно.

— Млъкни, Гейл, връщай се в колата — спокойно каза Бронуен.

Най-сетне бельото ми бе натоварено в багажника и Кийша потегли с такава скорост, че се разхвърча чакъл. Кой каквото ще да казва за това момиче, но може да кара като Деймън Хил. Имаше достатъчно материал да издаде цяла книга със съчинени от нея ругатни по адрес на други шофьори.

— Разкарай се от пътя ми, шибан ходещ труп! — крещеше тя на пенсионерите, които пресичаха твърде бавно, но това е друга тема.

— Не мога да разбера защо не послуша Том — безброй пъти повтори Гейл по пътя. Накрая й казах, че Том е сноб и самонадеян глупак.

— Аз мисля, че е страхотен — заяви тя. — Не се надявай да го зарежа само защото си се скарала с него.

— Да го зарежеш? — Пламнах от ревност. — Дори не ти е дал телефонния си номер.

— Е, вече ми го даде — тържествувайки каза Гейл. — Чудесно си паснахме. Не мога да си обясня защо се държиш така ужасно с него. Предполагам, че все още си луда по Шеймъс.

Шеймъс! Влечението ми към него бе отшумяло като момичешките ми блянове за Пол Уелър.

— Тази история приключи.

— Можехте поне да се прикривате от Долорес, беше ужасно разстроена от малките ви флиртове. Защо трябваше да го правите толкова очевидно? Впрочем Том ми каза, че цъфтя от хубост. Ще очаквам да ми се обади.

Не казах нищо. Видях Гейл да мята златистите си коси на задната седалка.

— Той печели повече от милион годишно — гордо отбеляза тя.

— Браво на него — промърморих.

— Каза ти, че не бива да дружим с жени като Снежанка — напомни ми Гейл. — Трябваше да му обърнеш повече внимание.

— Нямам представа как е стигнал до това заключение. Не знаеше, че тя ще избяга с Чарли. Не е ясновидец.

Кийша се обърна към мен и се усмихна.

— Господи, вие двете наистина все още не схващате.

— Какво не схващаме? Том каза, че не би било уместно да назове причината.

— Колко старомодно — усмихна се Кийша. — И аз бих опитала късмета си с този джентълмен. Мислите ли, че би харесал чернокожа?

Господи, искаше ми се да й отправя заплашително предупреждение, а бе най-добрата ми приятелка.

— Кое е старомодно?

— Той се опитва да спаси репутацията й. Слепи идиотки, в Съри няма ли компаньонки на повикване?

— Какво? — задъхано попитах.

— Нашата Снежанка не е чиста като сняг, а е от бранша — засмя се Кийша. — Нищо чудно, че е искал да я отпрати далеч от брат си.

* * *

Когато влязохме в апартамента, ни лъхна миризма на развалена риба. Бронуен отново бе забравила да изхвърли кофата. Затова, преди да се отпусна изтощена на леглото си, трябваше да се заема с мръсотията. Диванът бе покрит с дебел пласт прах, а хладилникът се бе превърнал в резерват за буболечки. Сякаш пакостливи джуджета бяха размахали вълшебни пръчици и бяха превърнали жилището ни в бунище.

— Килимът в спалнята ти не се виждаше от нахвърляни парцали — каза Кийша.

— Какво?

— Трудно беше, но успях да ги събера.

Пъхна част от мръсните ми дрехи в коша за пране.

— Е, поне връзките ми не са „докато утрото ни раздели“ — колебливо подхвърлих в отговор.

— „Докато Долорес ни раздели“ — засмя се Гейл. — Не, не искам вино, Бронуен. Ще се опитам да сваля някое кило, в случай че Том ме потърси.