Нежна завист

— Господи, радвам се, че Чарли ме покани — обади се друг. — Има толкова забавни познати.

Всички се представиха. Дани Бойл, филмов продуцент. Джон Крейтс и Бил Радклиф, градски момчета. Тед Лоумън тренираше за „Формула 1“, Лайънъл работеше в предизборния щаб на кандидат за парламента, а Карл Артърс бе адвокат. Мелиса бе детска учителка, синеока и руса, със стройна фигура и нескрито желание да си намери богат съпруг. Пени, съпругата на Бил, посещаваше курс по обществено хранене, Джилиън бе омъжена за Тед, което, както пролича от тона й, бе нещо като кариера. И трите бяха от типа жени, които са доволни да си стоят у дома и да се грижат за децата си, но имат по една-две бавачки да вършат неприятната работа вместо тях и се мръщят на момичета като мен, стремящи се да постигнат нещо друго в живота, освен имената им да бъдат прикачени като послепис към тези на съпрузите им.

Мъжете били създадени, за да преуспяват, а жените — за да бъдат украшения. Животът е страхотен, нали?

Опитвах се да хапна парче бекон, без да бъда забелязана, когато всички извърнаха глави в една посока и момичетата станаха на крака.

Ръката ми застина във въздуха с вилицата. Господи, жената, която влезе, бе Елън.

Нито бе отслабнала значително, нито си бе направила пластична операция. Нямаше фигура на крава, както някога, но приличаше повече на Фърджи, отколкото на Даяна, и все още имаше лунички по носа. Едрият й задник бе натъпкан в изтъркани дънки „Ливайс“, бюстът й издуваше кадифена риза, а косите й бяха боядисани в приятен махагонов цвят, който много й подхождаше. Изглеждаше страхотно и сияеше от щастие.

Емоциите ми направиха нов лупинг.

— Елън.

Плахо се изправих и тя изведнъж се спря с поглед, прикован в мен, сякаш не можеше да повярва на очите си. Господи, нима наистина изглеждах толкова зле?

— Ксандра! О, Ксандра! — изквича Елън като обезумяло прасе и се втурна към мен. — Господи, мама ми каза, че си тук, но досега не можех да повярвам. Как си, толкова се радвам, че си дошла! Всичко ще бъде идеално!

Представих Кийша и Бронуен, която никой не бе видял да слиза. Елън заподскача от радост. Тя бе единственият човек, който предпочиташе да ме нарича Ксандра дра вместо Алекс. Това момиче объркваше всичко. Но тя бе тази, която се омъжваше.

Нечия фигура хвърли сянка от прага, вдигнах глава от мечешката прегръдка на Елън и видях Чарлз Дръмънд, бодър и усмихнат, сякаш бе изпил само едно перие на ергенското си парти, което може би бе самата истина. Изглеждаше почти както го помнех, само малко по-набит и напълно плешив. Всъщност му отиваше. По-добре, отколкото риж. Приличаше на Патрик Стюарт от „Стар Трек“. Застана зад Елън и обсипа тила й с целувки. Всички издадоха звуци на одобрение, както подобава.

— Ксанди, толкова се радвам да те видя. Том ще бъде истински щастлив. А това сигурно са приятелките ти.

Чарлз учтиво подаде ръка на всяка от тях.

— Напоследък ме наричат Алекс.

— О, Ксанди, винаги намираш повод да се заяждаш — отбеляза Чарлз с неприятния си смях. „Кого наричаш Ксанди, глупако?“, едва се сдържах да не кажа. — Намери ли си съпруг? О, не, Том ми каза, че не си. Побързай, че годинките изтичат!

Отново се засмя гръмогласно. Бронуен понечи да ми се притече на помощ, но Сю я изпревари, като подхвърли шега на висок глас на тема „бебета“ към Елън:

— Сигурно Чарлз ще иска цял отбор по хокей. Няма да те остави на мира дълго време.

— А вие с Дан? — попита Джилиън и самодоволно завъртя ръката с венчалната си халка. — Виждаш ли, Алекс? Семейният живот има толкова много предимства.

— Не и според всички женени мъже, които ме молят за едно бързо чукане — възрази Кийша с превзет тон.

Настъпи гробна тишина, сякаш някой току-що бе метнал мъртво животно върху бурканите с мед. Бронуен не можа да сдържи смеха си, а устата й бе пълна с кафе. Едва успя да се завърти и да застане до мивката.

— Е, да, предполагам — промърмори Мелиса.

Хапех бузите си, за да не се засмея и аз.

— Не вярвате ли? — продължи Кийша, без окото й да мигне. — Снощи получих шест такива предложения. Голяма излагация. Съпругите на тези мъже бяха в стаята.

— Кои? — полюбопитства Дани.

— Не ги познавам. А и да знаех имената им, не бих ги издала — уверено отвърна тя.

След миг всички заговориха много бързо.

Успях да хапна точно четири парчета бекон, преди да падне поредната бомба.

— Алекс, тук са двама твои приятели. Понякога се срещат с Джон и Бил. Както и с моето сладкишче — закачливо добави Елън.

— Чудесно, кои са? — попитах аз с пълно безразличие.

— О, шефът ти — извика Елън, — Шеймъс Мейън и жена му Долорес. Зная, че има за какво да си поговорите.

Осемнадесета глава

Отпих голяма глътка кафе. Бе горещо и опари езика ми, но почти не забелязах. Изведнъж в стаята сякаш запулсира светлина, както ми се струваше, когато бях болна от грип.

— Колко хубаво — промълвих.