Нежна завист

— Стоп! Гледай къде вървиш, за бога! — изкрещя той толкова силно, че се стреснах и изпуснах една от чантите си. Статуята ми на видра, извила гръбнак, се разби на милион парчета. Нечовешкият писък, който издадох, така разтревожи Оливър, че подаде камерата на асистента си и ме заведе в най-близката кръчма.

— Донеси на дамата едно бренди — грубо нареди той на сервитьора и през сълзите, които все още бликаха от очите ми, забелязах неустоимия му рус перчем. Дори когато съм най-нещастна, част от мен не престава да се надява да срещне красив мъж. — Какво стана? Господи, толкова съжалявам.

— Ст… статуята ми — проплаках, пресуших брендито и от устата ми се разхвърчаха пръски, защото опари гърлото ми, сякаш бях отпила ацетон.

— По дяволите. Слушай, колко струваше? Трябва да я платя, разбира се.

— Не струваше нищо — отвърнах аз и отново заридах. Оливър обяви край на снимачния ден и ме отведе в хотела си, където ми позволи да ползвам луксозната баня, и изслуша цялата ми история. Дори не се опита да ме вкара в леглото си, поне тогава. Чувствата, които пламнаха у мен онзи следобед, бяха неописуеми. Оливър бе рицар на бял кон, дошъл да ме спаси.

Почти както Шеймъс.

После се сетих за Джералд. Толкова настойчиво ме бе ухажвал в началото в „Оксфорд“. Купуваше цветя, откъсваше венчелистчетата им едно по едно и ги разпиляваше пред мен.

— Трябва да стъпваш по път, осеян с цветя.

Водеше ме на опера, балет и всякакви културни прояви.

— Ще харесаш Щраус. „Кавалерът на розата“13 е идеалното произведение за теб.

Бе впечатлен от скулптурите ми и настояваше да ходим в Британския музей, „Ашмолийн“14 и навсякъде, където можеше да съзерцава голи мъжки тела. Тръпнеше от задоволство.

— Извивката на задните му части… о, какви мускули изпъкват под тази кожа, Алекс, скъпа.

Приемах отказа му да правим секс като признак на чувствителна природа. Не осъзнавах, че романтичното му въодушевление е опит за борба с неговата хомосексуалност. Джералд не искаше да бъде гей. Но бе такъв, както разбрах, когато подстригах косите си, отслабнах и заприличах на момче, а той все още не ме желаеше. При първата и последната ни кавга призна, че изпитва неудържимо влечение към Хилъри Сейнт Джон, ръководителя на скаутската организация в селото на родителите ми.

Предполагам, че дълбоко в себе си съм знаела, че нещо не е наред. Мъжете винаги искат секс. Възможно е да не желаят да се женят, да разговарят с теб или дори да излизате заедно, но искат да те чукат. Това е една от неизменните истини в живота.

А ако Кийша бе права, че пропилявам времето си в наивни блянове, докато истината изведнъж ме връхлети?

Страст от пръв поглед, хм. Вярно е, че когато видя привлекателен мъж, веднага ме обзема копнеж, но това няма нищо общо с първичните животински пориви, за които сте чели. Копнея той да се окаже подходящият човек. Да ме хареса. Да ме забележи.

— Ще се видим на закуска — каза Кийша, излезе и се отправи към стълбите.

Трескаво сложих защитния си грим. Нанесох сенките с четката си „Шу Умера“, която ми бе струвала четиридесет и пет лири. Навярно бях загубила ума си, щом ги бях дала, но останах доволна от ефекта дори на ярката дневна светлина, когато се огледах в малко кривото старо огледало над тоалетката.

Трябваше да бъда подготвена за срещата с Елън Джоунс и майка й.

Може би не биваше да се отнасям толкова сурово с пощальончето Кевин Харви. Той бе хетеросексуален, необвързан и пълнолетен. И ме харесваше. Какво повече би могла да иска една жена?

От тавана на голямата кухня висяха медни тигани, а на огромната зелена печка примамливо цвърчаха гъби и бекон, когато влязох. Кийша тракаше с токчетата си по мраморния под и вдъхваше аромата. На дъбовата маса имаше топъл хляб, кана горящо кафе, някаква риба, може би херинга, и буркани с домашен мармалад и мед с парченца от пчелни пити. Сю Купър чупеше яйце с черупка на кафяви петънца. Бе облечена с бричове за езда и хубав кашмирен пуловер. Дългите й лъскави коси напомняха козина на ирландски сетер и изглеждаше безупречно като чистокръвно ловно куче. Доста от мъжете около масата я заглеждаха, докато пиеха кафе и лакомо хапваха залъци хляб с мед.

— Умирам от глад — заяви Кийша.

— Е, обслужвайте се. — Надменното държане на Сю ме накара да настръхна. — Всички тук се тъпчат. Алекс, вземи си каквото желаеш. Изглежда, госпожа Дръмънд иска гостите й да напълнеят. О. Криспин, нали знаеш колко се тревожим ние, жените, за линията си — обърна се тя към млад мъж, който я зяпаше над съдовете с подправки. — Но Алекс просто е късметлийка. Не й пука, яде всичко.

Исках да пийна само чаша чай, но за съжаление бях твърде гладна. Кийша сложи препечени филийки, гъби и хрупкав бекон в чиниите и на двете ни. Знаех, че ще изям всичко, и се опитах да имитирам нехайството на приятелката си.

— О… — Дребничко стройно момиче се протегна като сиамска котка и половината млади мъже отместиха погледи от Сю към нея. — Прекалих с натоварване във фитнес клуба и сега усещам мускули, които не знаех, че имам.

— Мога ли да ги докосна, Мелиса? — попита един от младежите, заливайки се от смях.