Нежна завист

— Побързай да изпробваш ваната, докато все още има топла вода.

— Кой казва, че ще свърши?

— Е, помисли, Алекс, колко хора има в къщата? — изтъкна Кийша и влязохме в банята ми, която бе малка, варосана и украсена с препарирани морски звезди и парчета от корабни дъски. Ваната представляваше голямо метално корито върху подпори с форма на делфинови опашки и дрънчеше, когато се пълнеше с вода.

— Тук е супер — възкликна Кийша, докато се събличах. Извадих от чантичката си с тоалетни принадлежности „Пантен 2 в 1“ и скочих вътре.

— Наистина ли ти харесва? Не ти ли се струва…

Не довърших.

— Какво? Защото съм черна ли?

— Хората са малко надменни, имат предразсъдъци.

— Ал, ще ти кажа нещо. Най-малко петима мъже на възрастта на баща ми буквално паднаха на колене пред полата ми — самодоволно сподели тя. — А три момичета отчаяно ме молеха да им разкрия тайната как се влиза в телевизията.

Обля ме вълна на облекчение, както топлата вода, която изпълни тялото ми с блаженство. Втрих шампоана и грабнах подвижния душ, чиято форма напомняше за викторианско украшение. Никога не се чувствам добре през деня, ако сутринта не съм измила косата си. Това е по-необходимо за мен от първата чаша кафе.

— Къде е Бронуен?

— Изчезна от погледа ми. Сдуши се с онези тори, които искаха да си говорят с нея за самоуправлението на Уелс — засмя се Кийша. Наистина бе смешно, защото Бронуен ставаше за политик колкото Уилям Хейг за модел. Каква жестока мисъл.

— Те са точно неин тип. Самовлюбени сухари, вероятно със садомазохистични наклонности.

— А какъв е твоят тип? — попита Кийша. Въпреки израженията ми, извади от пухкавия си джоб цигара „Марлборо“ и я запали. — Сред гостите имало доста симпатяги. Поне така ми казаха вчера.

— Не забелязах такива — промърморих аз.

— Защото всички са били на ергенското парти. Тук е дори някой си лорд Хенри Молино. — Направи превзет жест с ръка. — По-малкият син на ирландски богаташ. Защо не опиташ да го свалиш?

Издадох звук, подобен на повръщане.

— Хари носи очила с дебели стъкла и има плешиво теме.

— Толкова си повърхностна. Не можеш ли да не обръщаш внимание на това? — засмя се тя. — Лейди Кийша, всички биха умрели от подобен шок, а?

— Щом си падаш по лова на елени и студените ирландски замъци…

Изведнъж замълчах, защото това ми напомни за Шеймъс.

— А Том? Зная, че го харесваш.

— Разбира се, но… — Стъпих на постелката до ваната, грабнах кърпа с размерите на щата Канзас и втрих балсам против цъфтене в краищата на косите си, за да намаля вредата от сешоара. Косата ми понася толкова много подобни изтезания, че е удивително как все още не е окапала. Кийша е късметлийка, че е достатъчно да измива своята по веднъж седмично. Не е честно.

На полицата имаше снимка на семейство Дръмънд и й показах какво имам предвид.

— Това е Чарлз.

— Хм. А този… господи, той ли е твоят човек?

— Същият — отвърнах и с умиление се усмихнах на лицето на Том. В този миг ми хрумна, че наистина не бива да бъда толкова претенциозна. Може би бе глупаво да се надявам на нещо по-добро в живота си от плондера Том. Ако се целех твърде високо, нямаше да улуча нищо. Новината, че Елън ще се омъжва, ме бе разтърсила. Зная, че ще ме сметнете за завистлива кучка, но ми се струваше, че всички на света си имат половинки, освен мен. И Бронуен, но тя бе дарена със стройно тяло и миловидно лице като на Гейл и щом превъзмогнеше раздялата си с Дик, щяха да се съберат цяла опашка кандидати за мястото му.

Защо животът ми се бе объркал така?

— Със сигурност тук има някой свестен. Ти просто не допускаш до себе си мъж, който не е съвършен. Проблемът ти, Алекс — каза Кийша, и се подготвих да слушам лекция от момиче, което излизаше само с чаровници от кориците на списанията, — е, че си непоправима романтичка.

— Нормално е жените да бъдат романтички.

— Но не чак толкова. Срещаш някого и за секунди хлътваш до уши. Не изчакваш да го опознаеш. А ако не те привлича от първия миг, бързаш да го разкараш.

— Не вярваш ли в любовта от пръв поглед?

— Не — спокойно отвърна Кийша, надвиквайки бръмченето на сешоара. — Има страст от пръв поглед. Ти смесваш понятията.

— С Шеймъс беше любов.

— Как е възможно? Ти не знаеше нищо за него, а започна да го боготвориш и упорито отказваше да видиш недостатъците му, защото искаше да е идеален. Толкова отчаяно се стремиш да бъдеш нечия сянка, че сама проваляш шансовете си за нещо истинско.

— Е, благодаря, доктор Кийша.

Бях така ядосана, че стоварих сешоара и облякох плетения костюм „Никол Фари“, без дори да я погледна. Може би защото думите й ме тласнаха към нещо, срещу което все още не бях готова да се изправя.

Спомних си за първия път, когато бях видяла Оливър. Все още живеех в мизерната си бърлога, предлагах скулптурите си на галерии и всички затръшваха вратата под носа ми. След поредното отхвърляне буквално се сблъсках с него. Свих покрай един ъгъл, заслепена от сълзи, и налетях на висок, слаб мъж с бохемски вид, който снимаше с камера красиво момиче. След миг обективът му вече улавяше една от кофите за на Уестминстър.