Нежна завист

Не бях шокирана от това. Гейл винаги подхожда много сериозно към свалянето на мъже.

Но ми бе нужна секунда, за да се опомня, когато видях кавалера й.

— Здравей, Алекс — каза Том.

— Том — промълвих.

Искаше ми се земята да се разтвори и зиналата бездна да ме погълне, но за мой ужас подът под краката ми не помръдваше. Знаех, че носът ми е зачервен, очите ми сълзят, а одърпаните ми коси и панталонът ми са вир-вода. Когато ме бе видял за последен път, приличах на плашило, а сега изглеждах още по-зле.

Не ми хрумна никаква суховата или остроумна реплика.

— Том — повторих. — Том Дръмънд.

— Много добре, Алекс, заслужаваш отлична оценка на теста по разпознаване — засмя се Гейл. — Не можеш ли да кажеш нещо друго?

— Какво правиш тук? — плахо попитах.

— Ще излизаме заедно, не е ли очевидно? — отвърна тя не без нотка на триумф.

— О — въздъхнах, разтърсвана от вълни на ревност. Сякаш гледах сюрреалистична картина. Не вярвах на очите си.

— Предполагам, че си малко изненадана да ме видиш тук — каза Том, когато Гейл стисна ръката му. — С Гейл се срещаме от около две седмици. От сватбата.

— Сватбата?

— Да. След цялата суматоха се венчаха кротко в семейния параклис, но мисля, че Елън нямаше нищо против. Успяхме… — Изглеждаше ужасно засрамен. — … да убедим Чарли, че прави огромна грешка. Дойде на себе си. Естествено, трябваше отново да спечели Елън, но накрая всичко се подреди.

— Да я спечели? Сигурно две секунди са му били достатъчни — отбеляза Гейл с насмешка.

— Къде е Снежанка? Не се върна в апартамента си.

— Предполагам, че ще го продаде и ще отиде да живее в чужбина — отвърна Том. Гласът му звучеше съвършено спокойно, но не можех да го погледна. Въпреки че нещата се бяха развили по най-добрия начин, си давах сметка какво съм причинила на семейството му. Срама. Скандала. „Мили боже — помислих си със свито сърце, — сигурно обожава Гейл, щом заради нея е готов да се обвърже с това място. С нас. С мен“.

— Чудесно — едва успях да кажа. — Ти… не ми каза, че излизаш с Том.

— О, знаех какво изпитваш към него — вяло отвърна Гейл. — Не исках да разгласявам, че сме гаджета, преди да се уверя, че е сериозно. Но изглежда, е така и ще се наложи вие двамата да се помирите.

Том ме гледаше с неприязън. Господи, не можех да го понеса, просто не можех. Мазният сандвич, който бях изяла за обяд, се надигна до гърлото ми. Том ме мразеше, а обичаше сестра ми, и това я правеше безкрайно щастлива. Запитах се до какъв етап са стигнали отношенията им. Дали тя вече избираше модел за сватбена рокля?

— Ще ме извините ли? Трябва да взема вана — с мъка промълвих. — Приятна вечер.

— О, ще бъде доста приятна. Том ще ме заведе да гледаме „Ромео и Жулиета“ в Националния. Защо не ми каза, че е толкова романтичен, Алекс?

Но вече бях профучала покрай нея и затръшнах вратата.

Двадесет и девета глава

Опитах се да проявя твърдост.

Справях се. Започнах да ставам по-рано, за да имам време да среша косите си. Винаги слагах грим, макар и евтин.

Не зная дали имаше някакъв смисъл. Нищо не можеше да върне някогашния ми свеж вид, освен ако феята на красотата ми подареше двуседмична почивка на Сейшелските острови, здравословна храна и маркова козметика.

Отчаяно исках да изглеждам както преди. Навремето не се харесвах особено. Смятах се за твърде пълна, с твърде малки гърди и тлъстини на ханша. Доста грубовата в сравнение с Гейл. Едва сега осъзнах, че не съм изглеждала толкова зле. Е, не бях хубавица и ми липсваше стилът на Кийша, но притежавах красотата, присъща на младостта, която жените пренебрегват, а мъжете намират за неустоима.

Естествено, нещата вече бяха различни.

Бях загубила младежката си свежест. Сякаш някой я бе изцедил от мен и я бе дарил на Гейл. Външността й бе съвършена като на супермодел. Косите й винаги бяха безупречно оформени на секси прическа, харчеше по деветдесет лири за грим и успяваше да измоли част от джобните на майка ми за тоалети.

— Алекс! — извика тя и нахълта в стаята ми с оскъдна червена рокля. — Какво мислиш за това? Дали ще хареса на Том?

Дори мъртвец или паметник би се възбудил при вида й.

— Разбира се — промърморих.

— Не, не, твърде предизвикателно е — реши тя. — Ще облека нещо по-консервативно. Том си пада по скромни момичета.

Стиснах палци да се спре на ярката червена рокля, защото Том мразеше жени, които приличат на евтини уличници. Представляваше смешна гледка, когато се мъчеше да се откопчи от пиянските прегръдки на американски студентки в „Оксфорд“ и повтаряше: „много мило“ и „благодаря“.

Но Гейл е професионалистка. Не си играе. Радарът й, насочен към целта, винаги е невероятно точен. Захвърли всички къси поли и прилепнали горнища и започна да носи затворени бели и пастелни жилетки. Замени тънките токчета с платформи и равни подметки. Не запази нито един панталон.