Нежна завист

— Ако не те познавах, щях да си помисля, че си твърде неучтива с клиентите. Какво има, мислиш, че не съм подходящ за сестра ти ли? — спокойно попита Том.

— Мисля, че двамата с Гейл сте идеалната двойка — суховато отвърнах. — Можеш да наминеш, когато поискаш.

Щом затворих, изгризах старателно оформените си нокти до кръв.

* * *

Милион пъти оправих грима си, навих ръкави над лактите си и изтичах до магазина зад ъгъла да купя двадесет червени рози, които натопих в голяма кутия от мляко и ги сложих на бюрото си. Бяха малко клюмнали, но нямах време да намеря по-хубави. Обедната почивка отмина, но той не се появи. Тъкмо бях започнала да губя надежда, когато камбанката на вратата звънна и сърцето ми подскочи.

Затаила дъх, надникнах иззад розите.

— Здравей, скъпа — каза майка ми. Примигнах, не вярвайки на очите си, но или Гордън бе сипал наркотик в ментовия ми чай, или пред мен стоеше мама, с ярко розово вълнено палто, рокля и чорапогащи в същия цвят, с черни обувки с дебели подметки и черна шапка, окичена с пера.

Чул звъна, Гордън се втурна като пираня, надушила кръв.

— Мамо, това е Гордън Фаръл. Шефът ми. Гордън, това е Ема Уайлд.

— Госпожа Уайлд — припряно каза мама, в случай че му хрумнеше да се обърне към нея с малкото й име. — Майката на Алекс. Имах работа в града днес и реших да навестя дъщеричката си. Какво си облякла, Алекс, с тези дрехи приличаш на строителен работник.

— За сметка на това вие изглеждате зашеметяващо — каза Гордън с галантен поклон. — Очевидно гаргите не са умрели напразно.

Мама кокетно наклони глава.

— Прекрасна шапка, нали? Надявам се, че вие ще успеете да убедите Алекс да се облича по-женствено.

— Опитвам се — отвърна долният предател Гордън, но не успя да спечели симпатиите на майка ми с подмазването си.

— Въпреки че не зная как би могла да си го позволи с мизерната си заплата.

— Мамо…

— Нямаш глава за бизнес, Александра. Крайно време е да го проумееш. Трябва да се върнеш при нас и да се срещаш със свестни млади мъже.

— Парите не са всичко, госпожо Уайлд — учтиво изтъкна Гордън. — Работата при нас носи удовлетворение на Алекс, което е важно.

— Истинското удовлетворение за жената идва единствено от семейството — заяви майка ми. — Какво е това? — Взе последното ми творение, дебнеща пантера. — Змия? Змиите нямат крака.

— Въплъщава концепцията й за пантера — каза Гордън в моя защита.

— По-скоро моята концепция за пълен боклук.

— Мамо, наистина трябва да те помоля да… — осмелих се да кажа аз, готова да изтърпя тирадата, която неизбежно щеше да последва, но за мой късмет камбанката отново звънна.

Или може би за мой ужас, защото влезе Том, облечен с тъмносив официален костюм и риза на тънки сини райета.

— Господи! — просъска Гордън под носа си. — Сигурна ли си, че не е гей?

— Млъквай! — просъсках аз в отговор. — Ти си гаджето ми, по дяволите!

— Аа — извика майка ми, ухилена до уши. Перата на шапката й затрептяха. — Томи Дръмънд, нали? Ухажорът на моята малка Гейл.

— Госпожо Уайлд, толкова се радвам да ви видя отново — каза Том, съвършено спокойно. Не зная как го прави, дори за миг лицето му не издаде смущение. Струваше ми се, че ще умра, чувствах се по-неловко, отколкото, когато влязохме в „Джон Луис“, за да купим ученически униформи. Мама купуваше по две от всичко и когато чу каква сума трябва да плати, буквално се разпищя. После продавачката направи грешката да й каже, че всъщност цената е разумна. (Нямаше кой да я предупреди какво ще последва.) Майка ми продължи да пищи и се обърна към всички други клиентки с въпроса:

— На вас разумно ли ви се струва? Нима сте съгласни?

Двете с Гейл се отдалечихме и се престорихме, че пробваме шапки. Господи, този спомен все още ме разтреперваше.

— Отдавна забелязах, че си падаш по Гейл — сподели майка ми и думите й ме разтърсиха. — Когато идвахме да видим Алекс в „Оксфорд“, все търсеше начин да я заговориш.

— Мамо — задъхано промълвих, треперейки от срам, — едва ли Том иска да слуша това.

— Е, дано намеренията ти са почтени, младежо. Ще трябва да положиш доста усилия. Всички момчета тичат след нея. Страхотно парче е.

— Така е — съгласи се Том.

— Що се отнася до Алекс, направо съм се отчаяла. С тази ужасна прическа и невзрачни дрехи. Не мислиш ли, че младите дами трябва да бъдат женствени, Том? Никога не би нарекъл момиче като Алекс привлекателно, нали?

— А… — запъна се Том.

— Разбира се. Виждаш ли, Алекс, щом не желаеш да слушаш моето поколение, послушай своето. — Погледна часовника си. — Господи, трябва да тръгвам, ще изпусна влака.

— Радвам се, че се запознахме — нагло каза Гордън.

— Ще спра такси — предложи Том, отвори вратата и кавалерски я придружи до тротоара. Гледах го, докато махна на една кола и помогна на майка ми да се настани на седалката. После даде на шофьора двадесетачка. Господи, безспорно бе истински джентълмен.

Потръпнах. По-лошо би било единствено майка ми да пристигне с чанти, пълни с дрехи, купени от „Кънтри Кежуълс“, и да ме накара да пробвам тоалетите един по един. Почти съчувствах на Гейл. Том определено не би искал да бъде свързан с това.