Нежна завист

— Трябвало е да остане тайна — провлачено каза Кийша. — Гейл разбрала, защото преровила писмата му.

Побиха ме хладни тръпки.

— Колко пари? — повторих.

— Седемстотин и петдесет хиляди — отвърна Кийша.

„Господи. Седемстотин и петдесет хиляди лири!“

— Алекс, защо пъхтиш така? Алекс, поеми си дъх като хората! Извинете, може ли чаша вода?

* * *

Таксито забръмча по улиците на Северен Лондон, пълни с пияни компании. В петък вечер тук е като в пиковия час в района на „Пикадили“. Гъмжи от техно маниаци и японски туристи със светлоотразителии раници, които се озъртат за братята Галахър.

Затворих очи и се опитах да потисна световъртежа. Том бе похарчил толкова пари и все още излизаше с Гейл? „Нямам вина, нямам вина“, отчаяно си напомнях. Не аз бях проститутка, не носех отговорност за поведението на Снежанка…

Но се чувствах гузна. Аз я бях довела, поне така изглеждаше, и не бях сторила нищо, за да й попреча. Том имаше пари, всички знаехме, но все пак бе пожертвал голяма част от банковата си сметка.

А не ме обвиняваше. Не бе казал нито дума. Ако Гейл не си бе пъхала носа в кореспонденцията му, никога нямаше да разберем какво е направил.

Постъпката му ме накара да преливам от обич. Беше толкова мило, толкова щедро. Сякаш фактът, че бях най-лошата гостенка в историята на гостуването, нямаше значение за него. Том бе толкова галантен.

Представих си как кара танк, както онази кола на връщане от Глостър. Всеки път, когато затворех очи, сякаш го виждах като офицер, с униформа. Би могъл да повали Шеймъс на земята само с леко духване, ако се изпречеше на пътя му.

Винаги бях търсила чувствителен, поетичен тип. Какво ме привличаше в този набит мъжага от богато семейство?

А сега Гейл искаше да се омъжи за него и да превърне прекрасния му стар дом в пост модернистичен хангар. Добре че не взех приказките й насериозно, иначе бих се побъркала.

Когато се върнахме у дома, на масата в кухнята имаше писмо. Кийша надникна в стаята на Гейл и видя, че гардеробът й е празен, а пухкавите плюшени мечета са изчезнали.

— Изнесла се е, изнесла се е — извика тя и радостно заръкопляска. — Супер, звучи като песен от шоуто на Рики Лейк.

Разкъсах плика.

„Глупава гъско…“ Гъска? Напълно в стила на Гейл е да ме нарече „шибана кучко“, но явно се бе изплашила, че ще покажа бележката на „Томи“ и ще бъде разкрита пред него като жена, която ругае, „…как можа да сториш това с прекрасния ми подарък от Томи? Само защото си жалка стара мома, искаш да провалиш щастието на други двойки. Е, не на мен тези номера. Отивам да живея с Томи“.

— Дали „Томи“ знае за това? — засмя се Кийша. — Дано не го завари в леглото с някоя прислужница, когато пристигне с куфара си.

Представих си как крехките рамене на Гейл се тресат от престорени ридания, докато умолява Том да остане да пренощува при него, а всъщност планът й с да се установи там за цял живот. Той би се зарадвал да я види, а аз й бях осигурила идеален повод.

Хрумна ми нещо още по-лошо — как Гейл заплаква на силното му рамо като безпомощно дете, изкарва ме коравосърдечна кучка, а той изтрива сълзите й с целувка и я отнася на ръце в спалнята си.

— Няма такава вероятност — казах аз и се опитах да скрия, че ръцете ми треперят, докато оставях листа.

— Браво, Алекс, печелиш наградата „Съквартирантка на годината“ — заяви Кийша, замаяна от алкохола. — Гейл се разкара и ти спести преструвките пред Том.

* * *

Веднага щом пристигнах в „Йънгър“ на следващата сутрин, се развихрих и направих основно почистване. Това бе краят на царството на прашинките в магазина. После отидох в задния двор и се залових с нова скулптура.

Глината се плъзгаше под пръстите ми така бързо, сякаш бе течна. Постепенно от сивата маса се оформиха стройни крака и леко наклонен ханш в къса прилепнала пола.

Яростта, която ме бе завладяла, сякаш даде криле на пръстите ми. Извайвах тялото на сестра си. Силуетът й ставаше все по-ясен. Дърпах, изрязвах и заглаждах, докато успях да пресъздам овалното й лице и лъскавите й коси (сложих лак, за да блестят на светлината). Гордън отсъстваше, нямаше кой да ме прекъсва и работих цяла сутрин, дори пропуснах кратката почивка в единадесет. Телефонът звънна няколко пъти и очаквах да е Том, за да каже, че няма да дойде. Но се обадиха само лейди Тим Хайдн и госпожа Понсънби, две клиентки, които потвърдиха, че ще присъстват в неделя.

Около два часа статуята на Гейл бе готова. С недоумение погледнах творението си. Сестра ми бе като жива, облегната на висок плот, с нежни черти, малък нос и ехидна усмивка. Навярно това е най-добрата скулптура, която някога съм сътворявала.

Избухнах в плач. Риданията ми бяха неудържими, гърдите ми трепереха, а от очите и носа ми струяха сълзи като на клоун. Около десет минути плаках, докато носната ми кърпичка бе така мокра, че трябваше да я изхвърля. Опитах се да се стегна и да уговоря доставката на сладки и напитки за почерпка, но просто не бях в състояние. Накрая се довлякох до тоалетната и измих очите си. Ако шалът на Гейл бе увит на ролото вместо тоалетна хартия, бих го използвала милион пъти.