Няма покой за мъртвите

Дяволите да ги вземат, не бяха ли разбрали указанията му? От тях се искаше да докарат количките за извозване на плячката. Не разполагаха с много време, трябваше да натоварят картините на линейката и на фалшивия полицейски ван.

— Къде са колич… — започна той, но се вцепени.

Това не бяха мъжете, които бе наел! Под белите им престилки ясно се очертаваха бронежилетките.

По дяволите! Полиция!

Съзнанието, че са го изиграли, му подейства като юмрук в стомаха. Някой се бе досетил, че става обир, и бе позвънил в полицията. Ченгетата бяха пристигнали тихо, бяха обезвредили мнимите санитари отвън, после двама от тях се бяха преоблекли в дрехите им; освен тези двама сигурно имаше цял взвод униформени.

Които без съмнение в този момент тичаха нагоре по стълбите, за да ги ударят в гръб и неутрализират.

Двамата полицаи коленичиха с извадени пистолети.

— Стреляй, стреляй, стреляй! — изрева Боб на Франк, който откри огън по двамата служители на закона; заглушителят на беретата му пръхтеше припряно, върху мраморния под се посипаха гилзи.

Стратегията на Боб бе да нарани колкото се може повече хора в тълпата, с което да отвлече вниманието на тактическия екип, който щеше да е принуден да им оказва първа помощ. Междувременно той щеше да се измъкне през задния изход по един авариен маршрут, който си бе набелязал предварително. Ако имаше късмет, и Франк щеше да го последва.

По-близкото ченге беше с гръб към него и се прицелваше във Франк. Боб вдигна пистолета си, за да го застреля в тила, но в този момент чу зад себе си стъпки.

Ах, дявол да го вземе!!!

Миг по-късно той се строполи тежко на пода, след като нечие рамо се бе забило с всичка сила в бъбреците му. От очите му изскочиха жълтеникави искри, прониза го остра болка. Останал без въздух, Боб отваряше и затваряше уста като риба на сухо.

Нън — кой друг би могъл да бъде? — издърпа пистолета от ръката му. Докато Боб се гърчеше на пода, протегнал отчаяно ръка към оръжието си, Нън стовари лакът в носа му. Зашеметен, той се отказа от борбата; от носа му бликна фонтан кръв. Франк, който бе забелязал какво става, вдигна пистолета и откри огън по нападателя, но куршумите му пропуснаха целта и се забиха в гръдния кош на Боб.

Без да трепне, Нън се прицели и с три куршума просна Франк на земята. После се извъртя и насочи пистолета към Боб, но Боб вече беше мъртъв.

Животът на полицая се състои повече от говорене, отколкото от престрелки или гонене на престъпници.

Е, не просто говорене — задаване на въпроси.

На следващия ден Нън отново беше в музея. Капитан Харви Мейър, ръководител на следствения екип по опита за обир от предишната вечер, му се бе обадил рано следобед. Двамата се познаваха още от времето, когато Нън служеше в полицейското управление на Сан Франциско, и когато Мейър чу, че Нън е присъствал на инцидента, го помоли да вземе участие в разпита на Джъстин Оулгард в кабинета й в музея. От годините си в полицията Нън знаеше, че Мейър използва в работата си нестандартни методи; затова той не го попита за какво му е притрябвал един бивш полицай на разпита, а просто отиде.

За срещата си с Мейър Джъстин бе повикала не само Тони Олсън, но — за голямо изумление на Нън — и Стан Балард. Тя обясни присъствието на Балард с факта, че бил единственият адвокат, когото познавала. Самата Джъстин засега не бе обвинена в нищо, но сам по себе си броят на углавните престъпления, извършени в кулата предишния ден, можеше да означава само едно: в Наказателния кодекс щеше да се намери по нещо за всеки замесен. Нън дори не подозираше, че Джъстин и Балард се познават; предположи, че познанството им датира от времето, когато Джъстин е била любовница на Кристофър Томас. Но беше донякъде странно, че Балард — адвокат по недвижими имоти — бе приел да се яви лично, вместо да я насочи към друг юрист. Нън си каза, че сигурно Стан имаше някакъв личен интерес да присъства.

Джъстин не жалеше сили да убеди полицаите в готовността си да им съдейства, но в казаното от нея нямаше почти нищо, което Мейър вече да не знае.

— Много съжалявам — каза тя. — Цяла нощ съм гледала записи от охранителните камери и съм чела рапорти за… тъй да се каже… хора, които са се навъртали около музея през последните месеци. Не открих никакви снимки и описания.

Гласът й беше тих, погледът някак далечен. Нън съзнаваше, че е използвала за справка снимките на двамата застреляни бандити от предишната вечер. Нейният шеф Алекс Хълтгрен също беше убит.

— Кой е извикал полицията? — попита тя Мейър.

В отговор той посочи Нън.

Нън обясни, че след нараняването на Хейл Пратчет е бил близо до стълбището, погледнал е към фоайето и му се е сторило странно да види криминологичен екип; в същото време чул писъците от кулата и разбрал, че музеят е обект на обир.

Мейър попита Джъстин:

— Сигурна ли сте, че никога преди не сте виждали тези двама мъже?

— Не мисля, че съм ги виждала. Но след като толкова дълго гледах снимките им, вече в нищо не мога да бъда сигурна.