Няма покой за мъртвите

Мейър хвърли въпросителен поглед към Нън, но умът на бившия полицай беше другаде. Мислеше си за есемеса, който бе получил по-рано същия ден. Това изглеждаше невъзможно.

Блекбърито му избръмча, Нън го взе, после погледна Мейър.

— Може ли да поговорим отвън за минута?

Двамата излязоха в коридора.

— Виж, докато идвах насам, получих есемес от един приятел, който предлага нова хипотеза за случилото се тук снощи.

— Е, и? — попита Мейър.

— Сигурно ще ме помислиш за луд, Харви.

— Казвай!

— Моят приятел е долу във фоайето. Ще го поканя да се качи. Нека той ти каже. Историята си я бива.

Джефри Дивър

27

По мраморния под отекнаха отривисти стъпки.

В рамката на вратата се появи мъжка фигура; всички погледи се насочиха натам.

Мъжът беше облечен с ватирана фланела с емблемата на университета „Дюк“ и памучен панталон, натъпкан в ботуши с дебели подметки. В лявата си ръка стискаше кожено куфарче, което имаше вид, сякаш бе произведено в периода между двете световни войни.

Нън го представи:

— Господа, Джъстин, запознайте се с доктор Игнейшъс Макгий.

Макгий беше красив като актьор, изпълняващ главни роли — с квадратна челюст, сини очи и коса, която би накарала Пиърс Броснан да му завиди. Имаше само един недостатък: дори изправен като свещ, беше висок някъде около метър и трийсет и пет, като петте сантиметра се добавяха от подметките на ботушите му.

Последваха ръкостискания, после всеки придърпа по един стол и насядаха в полукръг, с изключение на Стан Балард, който остана прав, с каменно лице, облегнат на стената. Краката на Макгий не достигаха пода.

Нън премина по същество.

— Докор Макгий е съдебен антрополог. Всички ли са наясно какво означава това?

— Занимава се с кости — каза Джъстин Оулгард. — Но не много стари.

Нън протегна ръка към Макгий с дланта нагоре.

— Имаш думата.

— Отговорът беше право в десетката — започна Макгий. — Аз съм специалист по човешки скелети.

Гласът му беше изненадващо плътен и нисък за такова дребно човече, с акцент, издаващ работнически произход, някъде от района на Бостън.

— Работя с трупове, при които е вече твърде късно за класическа аутопсия: обгорели, мумифицирани, разложени, разчленени, обезобразени или такива, от които е останал само скелетът. Изкопавам ги от земята, идентифицирам ги, определям какво ги е сполетяло и кога.

Олсън се наведе рязко напред, стиснал с длани облегалките на стола.

— Вие сте ексхумирали Кристофър Томас.

Макгий го изгледа, после обърна глава наляво.

— Ексхумация не беше възможна — обясни Нън. — По моя молба доктор Макгий анализира преписката във връзка със смъртта на Томас.

— Но тя не е ли на немски? — попита Олсън.

— Уредих докладите да бъдат преведени — отвърна Макгий.

— И сте открили доказателства, че Роузмари е невинна?

В звучния баритон на Макгий се долавяше нотка на раздразнение, когато попита:

— Някой друг да има предположения как завършва филмът?

Олсън погледна ядосан към Нън, сякаш питаше: Откъде се появи този палячо?

Нън вдигна помирително ръце.

— Нека оставим доктор Макгий да изложи констатациите си, без да го прекъсваме. После можете да му задавате каквито си искате въпроси.

Придавайки си безразличен вид, Олсън се облегна назад на стола си.

Макгий се извъртя настрани, метна куфарчето си върху плота на масата и извади две папки — едната кафява и оръфана, другата яркорозова и сякаш току-що излязла от магазина. Той бутна кафявата встрани и разтвори розовата.

— Тук са оригиналните документи в случай, че някой знае немски. Ще огранича коментарите си до тълкуване на доказателствения материал.

Без да изчака реакциите на присъстващите, Макгий извади от папката дебел свитък хартия.

— Според патоанатома — той обърна на една от последните страници — Бруно Мюнц, от трупа били останали само каша и кости, което правело визуалното разпознаване невъзможно. Повечето от зъбите също били надробени на парчета.

Макгий огледа лицата на слушателите, насядали в полукръг около него, после прекара намръщено длан по изваяната си долна челюст.

— Мюнц не е могъл да определи причината за смъртта. Разбирам. При напредналото разложение и уврежданията, причинени от „Девата“, трупът е бил нещо като кайма за братвурст, да ме прощава германският колега.

Ъгълчетата на устата му потръпнаха; Макгий се усмихваше.

Никой не отвърна на усмивката му.

— Голямата грешка на Мюнц е била, че не е поискал мнението на специалист. Със склонността си към солови акции той се е набутал право в гюбрето.

Макгий извади от куфарчето си кафеникав хартиен плик, отвори го и разстла върху масата дузина снимки от съдебномедицинската експертиза.

Четирите стола се плъзнаха напред като един.

— За наша радост Мюнц е имал страхотен фотограф. Ето близък план на лявата ръка на трупа. От всички пръсти липсва последната фаланга, онова заострено кокалче под върха на пръста.

Макгий се пресегна и извъртя една от снимките на 180°, за да я виждат седналите от отсрещната страна.

— Нещо да ви се набива в очи?

Никой не смееше да се обади.

Макгий грабна един молив и посочи към тръбните кости, които някога бяха оформяли пръсти на ръка.