Няма покой за мъртвите

— Погледнете първите четири фаланги.

Всички погледнаха, където им сочеше.

Макгий обърна към тях втора снимка, на която бяха изобразени костите на един-единствен пръст.

— Това са костите на петия пръст на лявата ръка след отстраняването на меките тъкани. Още веднъж, огледайте фалангите.

— Върхът на пръста е налице — обади се Олсън.

— Именно. И тъкмо от него е взет единственият частичен отпечатък. Какво още?

— Тези кости изглеждат някак по-тънки и гладки, отколкото на останалите пръсти. И краищата им сякаш леко се разширяват встрани — обади се Джъстин.

— Отличен, мила госпожичке.

При нормални обстоятелства Джъстин Оулгард би цапардосала наглеца, осмелил се да я нарече „мила госпожичке“, но ръстът на Макгий я възпря.

— Какво още? — попита Олсън, докато всички очи бяха вторачени в снимките.

Вместо отговор Макгий извади от куфарчето си лупа и я подаде на Джъстин заедно с първата снимка, онази с четирите пръста.

— А сега обърнете внимание на микроскопичните нарези по краищата на всяка от четирите средни фаланги.

Наведен напред, той посочи последователно с молива си палеца, показалеца, средния и безименния пръст. Джъстин следваше движенията му с лупата.

— Тези хоризонтални линии?

— Точно те. Това са следи от нож с гладко острие, без зъбци. Следите липсват при средната фаланга на кутрето, но присъстват върху първата фаланга, тази откъм дланта. Подобни нарези се наблюдават и върху петата метакарпална кост, до мястото, където пръстът се свързва с дланта.

— Значи единственият пръст със запазен връх, върху който няма следи от нож, е кутрето на лявата ръка? — попита Джъстин. Въпросът й не беше насочен към никого, по-скоро размишляваше на глас. — Освен това лявото кутре е единственият пръст, върху който има следи от нож върху първата фаланга, там, където се свързва с дланта.

— Още веднъж поздравления, мила госпожичке.

Милата госпожичка подаде снимката и лупата на Олсън.

— Мога ли да развия една хипотеза? — попита Джъстин, насърчена от усмивката на Макгий.

Той й кимна подканващо.

— От всички пръсти без лявото кутре са отрязани върховете. Кутрето е отрязано цяло.

— Браво.

Мейър се обърна към Нън и завъртя очи нагоре. Вярваш ли на бръщолевенията на този откачалник?

— Искате да кажете, че убиецът е отрязал върховете на всички пръсти на Томас без лявото кутре, което е отрязано цяло?

— Не — отвърна Макгий. — Не искам да кажа това.

Веждите на Мейър почти опряха в косата му.

— Ще стигнем и дотам. Мюнц е идентифицирал трупа по три признака. — Макгий вдигна ръка с три разперени къси пръста. — Първо, по токата на колана с инициалите на Кристофър Томас. Второ, по частичен отпечатък, взет от кутрето на лявата ръка. И трето, на базата на скелетния профил, съставен по останките, който е съответствал на възрастта, расата и височината на Кристофър.

Макгий прибра снимките на пръстите и на тяхно място постави няколко на черепа. Както и преди, той използва молив, за да посочи особеностите на всяка снимка.

— Краниумът е къс, със сферична форма. Широко лице, изпъкнали встрани скули. Широко небце и назално отверстие. Сложна зигзагообразна форма на костните шевове. Тилната кост присъства. На мен тази черепна конфигурация ми говори едно-единствено нещо: монголоид.

Всички погледи се вторачиха неразбиращо в него.

— Тези антропологични черти са индикатор за азиатски или индиански произход. — Макгий обясняваше бавно, като търпелив учител на глупави ученици.

— Искате да кажете, че Томас е бил азиатец? — Тони Олсън не си даваше труд да прикрие скептицизма си.

Макгий не обърна внимание на прекъсването.

— Мюнц е направил и друга грешка. При пресмятане на ръста е разчитал на една-единствена кост, бедрената. Избрал е обаче неподходяща формула за регресивното уравнение, като на всичко отгоре е интерпретирал погрешно статистическата значимост на приблизителната стойност, генерирана от въпросното уравнение. Направих повторни измервания на дължината на бедрените и пищялните кости, като използвах мащабната линийка на снимките, и преизчислих ръста с помощта на статистически формули, по-подходящи за азиатци. Според моите изчисления убитият е бил висок между 162 и 168 сантиметра. Кристофър Томас е бил 183 сантиметра.

— Ами отпечатъкът? — По бузите на Тони Олсън се виждаха разширени капиляри. — Пръстовият отпечатък не лъже.

— Трябва да призная, че това озадачи и мен. „Иги — казах си, — не ти излиза сметката. Или може би излиза? Къде е ключът? Имаш купища точки, съедини ги и виж картината!“

Той отново вдигна ръка с къси дебели пръсти и започна да отброява с месест палец.

— Точка първа: жертвата би трябвало да е висок бял мъж, но черепът ясно сочи азиатец, а бедрената и пищялните кости показват, че е бил нисък. Точка втора: костите на малкия пръст на лявата ръка изглеждат някак различно от останалите: по-гладки и по-грацилни, с издължен ствол и леко разширени в края. Трета точка: върховете на всички пръсти са отрязани, с изключение на левия малък пръст. Следваща точка: от девет пръста са останали само костите, а по десетия се е запазила тъкан.