Няма покой за мъртвите

Роузмари огледа останалите и погледът й се спря на Ханк Закарайъс, журналист и… неин приятел. Изписал бе множество статии с твърдението, че екзекутират невинна жена, станала жертва на твърде амбициозни прокурор и съдийка. Доколкото си спомняше, Ханк бе направил опит да оспори и достоверността на доказателствения материал.

В това време Ханк Закарайъс се опитваше да си внуши, че бе дошъл единствено като свидетел и репортер — не като приятел — за да събере материал за една последна детайлна статия относно ужасите на смъртното наказание, и че тази му роля го дистанцираше от самото събитие, но напразно — сърцето му биеше забързано, а устата му беше пресъхнала. Вперил поглед през стъклото в Роузмари, той си пое няколко пъти дълбоко въздух. Не можеше да не забележи колко бе отслабнала; костите на лицето й, и преди тънки и изящни, сега изпъкваха през кожата; дългите й костеливи ръце бяха в синини от несръчните опити на техниците да улучат вена с дебелите игли на венозните катетри, които използваха в затвора, за да подават сместа от обезболяващо и отрова, която щеше да спре сърцето на Роузмари. Помисли си какви усилия бе положил, за да не допусне това да се случи. Съзнанието му се връщаше към написаните статии по делото.

Трупът на Кристофър Томас бе открит в напреднал стадий на разложение поради факта, че е бил затворен в едно средновековно устройство за мъчения, известно като „Желязната дева“, което бе подействало на останките му като автоклавна тенджера. Устройството бе натрошило и зъбите на трупа, макар че в него бе открит подлежащ на идентификация фрагмент от зъб.

Аз неколкократно вече посочвам очевидния факт, че е абсолютно невъзможно обвиняемата, която тежи едва 60 килограма, да е била в състояние да повдигне умрял мъж с телесно тегло около 85 килограма и да го натъпче в „Девата“ без чужда помощ. Обвинението се опитва да наложи идеята, че й е помогнал неидентифициран пласьор на дрога, който е бил забелязан да се навърта в музея на изкуствата „Макфол“, но впоследствие удобно е потънал вдън земя.

Ако Роузмари Томас бъде екзекутирана въз основа на изфабрикувани доказателства, това би било жив пример за лов на вещици, вдъхновен от политиканстващи служители на правосъдието и правораздаването, чийто единствен мотив е да спасят постовете си, опитвайки се да докажат, че богатите могат да бъдат третирани на равни начала с бедните.

Ала обективността му страдаше от факта, че с Роузмари се бяха познавали още от колежа, където бяха станали близки приятели и сега взаимоотношенията им се използваха от сили, целящи да го дискредитират: Той не е обективен. Та той е неин приятел! Изкривява фактите по делото. Пък и обстоятелството, че само преди няколко месеца Ханк бе написал поредица от статии в „Ролинг Стоун“ против смъртното наказание, го караше да изглежда като човек, използващ процеса за своите собствени цели.

Закарайъс отмести поглед от Роузмари към отсрещния прозорец, където Питър Хюсън се олюляваше, сякаш всеки момент щеше да падне.

Пиян е, помисли си той. Пак се е натряскал този непрокопсаник.

Питър Хюсън с мъка задържаше закуската си от яйца на очи върху препечен хляб с бекон и сос „Оландез“, плюс две водни чаши бърбън, да не бликне обратно. Стомахът му се бунтуваше, главата го цепеше жестоко. Той преглътна и си каза, че ей сега ще повърне. Видя се отново на свидетелската скамейка и се чу да казва как сестра му неведнъж бе заявявала, че иска да види съпруга си мъртъв. Разбира се, той бе добавил, а аз тогава си мислех, че го казва фигуративно, „макар че едва ли някой би я обвинил, ако действително светеше маслото на този безсрамен женкар, аз във всеки случай бих й казал браво“.