Нощна сянка

— Лимож, а? Колко странно, че новините за нея пътуват толкова бързо. Но мадам Ройдън, слава богу, е единствената скитаща англичанка, която е трябвало да приемем при нас, мосю Шампие. — Филип показа трапчинките си, докато си наливаше вино. — Достатъчно ни тормозят френските разбойници по това време на годината, та само чужденци ни трябваха.

— Войните прогониха много хора от домовете им. — Едното око на Шампие беше синьо, а другото — кафяво. Това бе знак, че е силен ясновидец. Магьосникът имаше жилава енергия, която се хранеше от силата, пулсираща във въздуха около него. Инстинктивно отстъпих назад. — И с вас ли се случи това, мадам?

— Кой знае какви ужаси е видяла и на какво е била подложена — подхвърли Филип и сви рамене. — Съпругът ѝ беше мъртъв от десет дни, когато я намерихме в усамотена ферма. Мадам Ройдън може би е станала жертва на някакви хищници. — По-възрастният Дьо Клермон имаше талант да измисля легенди като сина си и Кристофър Марлоу.

— Ще разбера какво ѝ се е случило. Дайте ми ръката си. — Не се подчиних веднага и Шампие се изнерви. Щракна с пръсти и ръката ми полетя към него. Остра и горчива паника се разля из тялото ми, когато ме стисна за китката. Погали дланта ми и продължи бавно по всеки пръст, търсейки поверителна информация. Стомахът ми се сви.

— Плътта ѝ дава ли ви данни за тайните ѝ? — Филип звучеше съвсем леко заинтригуван, но един мускул потрепваше на шията му.

— По кожата на вещицата може да се чете като в отворена книга. — Шампие се намръщи и вдигна пръсти към носа. Помириса ги. Лицето му се изкриви. — От дълго време живее с вампири. Кой е пил от нея?

— Това е забранено — каза мазно Филип. — Никой от моя замък не е проливал кръвта на дамата нито за забавление, нито от жажда.

— Кръвопиецът може да разгадае едно същество по кръвта му толкова лесно, колкото и аз по плътта. — Шампие вдигна ръкава ми нагоре и скъса тънката връзчица, която държеше маншета прилепнал към китката. — Виждате ли? Някой се е възползвал от нея. Не съм единственият, който иска да знае повече за английската вещица.

Филип се приведе, за да разгледа разголената ми свивка и дъхът му охлади кожата ми. Пулсът ми биеше на тревога. Какво целеше Филип? Защо бащата на Матю не спреше това?

— Тази рана е прекалено стара, за да я е получила тук. Както казах, в Сен Люсиен е само от седмица.

Мисли. Остани жива. Повтарях си инструкциите на Филип от предния ден.

— Кой е пил от кръвта ти, сестро? — попита Шампие.

— Това е рана от нож — отвърнах колебливо. — Сама си я направих. — Не беше лъжа, но не беше и цялата истина. Молех се на богинята да ми позволи да го заблудя.

— Мадам Ройдън крие нещо от мен, а смятам, че и от вас. Трябва да я докладвам на Паството. Това е мой дълг, сир. — Магьосникът погледна очаквателно Филип.

— Разбира се — промърмори той. — Не бих си и помислял да заставам на пътя на дълга ви. Как мога да помогна?

— Ще ви бъда благодарен, ако я държите здраво. Трябва да се гмурнем по-дълбоко за истината — каза Шампие. — Повечето същества намират това търсене за болезнено и дори тези, които нямат какво да крият, инстинктивно се съпротивляват на докосването на вещица.

Филип ме издърпа от хватката на Шампие и грубо ме сложи да седна на стола му. Хвана с една ръка шията ми, а с другата — темето ми.

— Така ли?

— Идеално, сир. — Магьосникът застана пред мен и се намръщи, като видя челото ми. — Но какво е това? — Изцапаните му с мастило пръсти се плъзнаха по челото ми. Ръцете му ми изглеждаха като скалпели и аз стенех и се дърпах.

— Защо докосването ви предизвиква такава болка? — почуди се Филип.

— По-скоро разгадаването на тайните го прави. Мислете за него като за вадене на зъб — обясни Шампие и пръстите му се вдигнаха за един кратък, благословен момент. — Ще издърпам мислите и тайните ѝ от корен, няма да ги оставям да гноясват. Много е болезнено, но след това не остава нищо и ще се вижда ясно какво тя се опитва да скрие. Това е голямото предимство на магията, съчетана с университетско образование. Вещерството и традиционните техники, познати на жените, са груби, суеверни. Моята магия е прецизна.

— Момент, мосю. Простете невежеството ми. Да не би да твърдите, че тази вещица няма да помни какво сте направили и каква болка сте ѝ причинили?

— Ще има само смътен спомен, че е загубила нещо. — Пръстите на Шампие продължиха да се плъзгат по челото ми. Той се намръщи. — Ето нещо много странно. Защо кръвопиец е оставил кръвта си тук?

Осиновяването ми в клана на Филип не беше спомен, който исках да споделя с Шампие. Нито пък желаех да рови в паметта ми за преподаването в «Йейл», за Сара и Ем или Матю. За родителите ми. Стисках облегалките на стола, докато вампирът ме държеше, а един магьосник се канеше да инвентаризира и открадне мислите ми. И нито дъх вещерски вятър или искра вещерски огън не ми идваха на помощ. Силата ми бе напълно притихнала.

— Вие сте белязали тази вещица — каза остро Шампие и го погледна обвинително.

— Да. — Филип не му обясни нищо повече.