Нощна сянка

— Това е напълно нередно, сир. — Пръстите му продължаваха да ровят в мозъка ми. Магьосникът се ококори, беше учуден. — Но това е невъзможно. Как може тя да е… — Той хлъцна и погледна надолу към гърдите си.

Между две от ребрата на Шампие стърчеше кама, острието бе дълбоко забито в гръдния му кош. Пръстите ми здраво стиснаха дръжката. Когато той започна да се мъчи да я извади, аз я забих още по-дълбоко. Коленете на магьосника се подгънаха.

— Остави, Даяна — нареди Филип и посегна, за да махне ръката ми. — Той ще умре и сам ще падне. Не можеш да го държиш дотогава.

Ала не можех да пусна камата. Мъжът все още бе жив и докато дишаше, Шампие можеше да вземе от мен нещо, което не му принадлежеше.

Бледо лице с черни като мастило очи изникна бързо над рамото на Шампие, а след това една силна ръка отметна главата му назад. Чу се пукане на кости и късане на жили. Матю захапа гърлото на мъжа и започна да пие жадно.

— Къде се бавиш, Матю? — скара му се Филип. — Трябва да действаш бързо. Даяна удари, преди той да успее да довърши мисълта си.

Докато Матю пиеше, в стаята се втурнаха Тома и Етиен, последва ги и разтревожената Катрин. Всички замръзнаха на място. Ален и Пиер се въртяха в коридора с ковача, готвача и двама войници, които обикновено пазеха портата.

— Vous avez bien fait[48] — увери ме Филип. — И вече всичко свърши.

— Трябваше да мисля. — Пръстите ми бяха станали безчувствени, но все още не можех да пусна камата.

— И да останеш жива. Справи се възхитително — похвали ме Филип.

— Мъртъв ли е? — попитах дрезгаво.

Матю отлепи устата си от шията му.

— Категорично — прецени Филип. — Е, един любопитен калвинист по-малко. Казал ли е на някого от приятелите си, че идва тук?

— Не, доколкото мога да преценя — проговори Матю. Очите му бавно си връщаха сивия цвят, докато ме гледаше. — Даяна. Любов моя. Пусни камата. — Някъде в далечината нещо метално издрънча на пода, последвано от мекото тупване на останките от Андре Шампие. Милостиво хладни и познати ръце ме хванаха за брадичката.

— Той откри нещо за Даяна, което го изненада — каза Филип.

— И аз го видях. Но острието стигна до сърцето му, преди да разбера какво е. — Матю ме придърпа нежно в прегръдката си. А аз никак не се съпротивлявах, сякаш бях останала без кости.

— Не мислех, не можех да мисля, Матю. Шампие щеше да ми вземе спомените, да ги изтръгне от мен от корен. Спомените са всичко, което ми остана от родителите ми. Ами ако бях забравила историческите си знания? Как ще се върна да преподавам след това?

— Постъпи правилно. — Матю обгърна кръста ми с една ръка. С другата обви раменете и притисна бузата ми към гърдите си. — Откъде взе ножа?

— От ботуша ми. Сигурно е видяла как го вадя оттам вчера — отвърна вместо мен Филип.

— Ясно. Ти си можела да мислиш, ma lionne. — Матю притисна устни към косата ми. — Какво, по дяволите, е довело Шампие в Сен Люсиен?

— Аз — натърти Филип.

— Издал си ни на Шампие? — Матю се вторачи в баща си. — Той е едно от най-противните същества в цяла Франция!

— Трябваше да съм сигурен в нея, Matthaios. Даяна знае прекалено много наши тайни. Трябваше да разбера дали може да ѝ се има доверие, че ще ги опази, дори когато е сред себеподобни. — Филип нямаше никакво намерение да се извинява. — Не поемам рискове със семейството си.

— А щеше ли да спреш Шампие, преди да открадне мислите ѝ? — попита Матю и очите му ставаха все по-черни с всяка изминала секунда.

— Зависи.

— От какво? — избухна съпругът ми и ме притисна още по-силно към себе си.

— Ако Шампие бе пристигнал три дни по-рано, нямаше да се намесвам. Щеше да е разправа между магьосници, за която не си заслужава братството да се тревожи.

— И щеше да оставиш половинката ми да страда? — Тонът на Матю показваше, че не може да повярва.

— Вчера отговорността да се намесиш щеше да е твоя. Ако не беше успял, това щеше да докаже, че връзката ти с вещицата не е толкова силна.

— А днес? — вметнах аз.

Филип се взря в мен.

— Днес ти си моя дъщеря. Така че нямаше да оставя Шампие да отиде по-далеч. Но не се наложи да правя нищо. Даяна сама се спаси.

— Затова ли ме направи твоя дъщеря? Защото Шампие е идвал насам? — попитах шепнешком.

— Не. С Матю издържахте изпитанието в църквата и второто в плевнята. Кръвната клетва беше просто първата стъпка към превръщането ти в Дьо Клермон. И вече е време да го довършим. — Филип се обърна към управителя. — Доведи свещеник, Ален, и кажи на селото да се събере в църквата в неделя. Милорд се жени с библия, свещеник и пред очите на всички от Сен Люсиен. В тази женитба няма да има нищо скрито-покрито.

— Току-що убих човек! Не е моментът да обсъждаме брака ни.

— Глупости. Женитба насред кръвопролитие е семейна традиция за нас — каза бодро Филип. — Ние май се чифтосваме само със същества, желани от други. Много объркана работа.

— Аз го убих! — За още по-голяма яснота посочих трупа на пода.