Нощна сянка

— Ален, Пиер, моля изнесете мосю Шампие. Той разстройва мадам. И вие, останалите, имате прекалено много работа, за да седите и да зяпате. — Филип изчака, докато тримата останахме сами и продължи: — Чуй ме добре, Даяна. Много същества ще бъдат погубени заради любовта ти към сина ми. Някои сами ще се пожертват. Други ще умрат, защото все някой ще трябва да умре, а ти ще решаваш дали да си ти, те или някой, когото обичаш. Затова се запитай: има ли значение кой нанася смъртоносния удар? Ако не си ти, ще е Матю. Да не би да предпочиташ той да бе натоварил съвестта си със смъртта на Шампие?

— Разбира се, че не — отвърнах веднага.

— Тогава Пиер? Или Тома?

— Тома? Та той е още момче! — възмутих се.

— Това момче обеща да стои между теб и враговете ти. Видя ли какво стискаше в ръцете си? Духалото от дестилационната. Тома е изпилил металния му връх и го е превърнал в оръжие. Ако не бе убила Шампие, момчето щеше да разпори корема му при първа възможност.

— Ние не сме животни, а цивилизовани хора — протестирах аз. — Трябва да можем да говорим по спорните въпроси и да изглаждаме различията си без кръвопролития.

— Веднъж седях и разговарях три часа с един мъж. Той беше крал. Без съмнение ти и много други биха го сметнали за цивилизован човек. В края на разговора ни той поръча смъртта на хиляди мъже, жени и деца. Думите убиват също като сабите.

— Тя не е свикнала с нашите нрави, Филип — предупреди го Матю.

— Тогава ще трябва да свикне. Времето за дипломация изтече. — Филип никога не повишаваше тон и гласът му си остана все така равен. Матю се издаваше, но баща му никога не показваше дълбоките си чувства. — Никакви приказки повече. В неделя с Матю ще се венчаете. И тъй като си моя дъщеря не само по име, но и по кръв, ще се ожените не само като добри християни, но и с обред, с който ще почетем моите предци и техните богове. Това е последната ти възможност да откажеш, Даяна. Ако си размислила и вече не искаш Матю, както и живота и смъртта, които вървят с него, ще се погрижа да стигнеш безопасно в Англия.

Матю леко се отдръпна от мен. Беше само на сантиметри, но символизираше нещо много повече. Дори и сега ми даваше избор, макар че неговият отдавна бе направен. Както и моят всъщност.

— Ще се ожениш ли за мен, Матю? — Тъй като бях убийца, ми се стори редно аз да попитам.

Филип се задави.

— Да, Даяна. Ще се оженя за теб. Вече съм го направил, но с радост ще го направя пак, за да ти доставя удоволствие.

— Аз бях доволна още първия път. Сега е заради баща ти. — Беше ми невъзможно повече да мисля за венчавки, когато краката ми трепереха и по пода имаше кръв.

— Значи се споразумяхме. Заведи Даяна до стаята ѝ. Най-добре да остане там, докато се уверим, че приятелите на Шампие не са наблизо. — Филип тръгна към вратата, но се спря. — Намерил си жена, която е достойна за теб, има кураж и надежда в излишък, Matthaios.

— Знам — каза Матю и ме хвана за ръката.

— Знай и нещо друго: и ти си също толкова достоен за нея. Престани да оплакваш живота си. Започни да го живееш.

12.

Сватбата, която Филип бе планирал за нас, трябваше да продължи три дни. От петък до неделя персоналът на замъка, селяните и всички в околност от няколко мили трябваше да участват в нещо, което той настояваше, че е малко семейно празненство.

— Отдавна не е имало сватба тук, а и зимата е мрачно време. Дължим го на селото. — Така Филип отклони възраженията ни. Готвачът също се раздразни, когато Матю му каза, че не е редно да се организират три пиршества в последния момент, след като складовете за храна бяха опразнени и християните постеха. «Добре де, бушува война и има пост, но това не са причини да се отказваме от празненство», сопна му се готвачът.

Цялото домакинство беше на крак и никой не искаше нашата помощ, така че с Матю бяхме оставени на мира.

— Какво включва тази брачна церемония? — чудех се аз, докато лежахме пред огъня в библиотеката. Бях облечена в сватбените подаръци на Матю: една от ризите му, която се спускаше до коленете ми, и чифт стари чорапи. Всеки от тях бе разрязан в горната част и след това бяха зашити заедно, така че смътно наподобяваха клин, само че без ластика горе. Бяха привързани на кръста с тесен кожен колан, направен от парче стара юзда, която Матю откри в конюшните. Това беше най-удобното ми облекло от Вси светии насам и Матю, който напоследък не бе виждал много краката ми, не можеше да откъсне очи от тях.

— Нямам представа, mon coeur. Никога досега не съм присъствал на древногръцка сватба. — Пръстите му се плъзнаха по вдлъбнатината зад коляното ми.

— Със сигурност свещеникът няма да позволи Филип да направи нещо откровено езическо. Истинската церемония трябва да е католическа.

— Семейството никога не поставя «трябва» и «Филип» в едно изречение. Това винаги завършва зле. — Матю ме целуна по бедрото.

— Поне тази вечер ще има най-обикновено пиршество. Сигурно ще мога да го преживея без особени проблеми. — Въздъхнах и подпрях глава на ръцете си. — Бащата на младоженеца обикновено плаща вечерята на репетицията. Предполагам, че Филип прави нещо подобно в общи линии.