Нощно шоу

От мястото си на стълбището Линда можеше да види твърде малко от къщата: външната врата, няколко отворени врати отляво на фоайето, част от дневната с панорамния прозорец и тесния коридор покрай стълбището.

От момчетата нямаше и следа. Или бяха напуснали къщата, или се криеха.

— Момчета? — едва прошепна тя. — Хей, знам, че сте тук. Само си играете на криеница.

Тя почака. Никой не отговори.

Потрепери. Притисна ръце в скута си, за да се стопли.

— Момчета?

Вероятно са се спотаили някъде в дневната, помисли си тя. Едва се сдържат да не се разсмеят и се побутват един друг. Рано или късно ще изскочат от скривалището си и ще се хвърлят върху нея.

— Добре — промълви тя. — Щом така сте решили.

Бяха привързали китките й за стойката на парапета. Тя дръпна ръце. Проточи шия и едва успя да достигне възела със зъби. Захапа го и затегли. Въжето не поддаде. Езикът й проследи извивките. Два възела! Гърлото й се сви. Брадичката й затрепери, от очите й бликнаха сълзи. Тя отпусна рамене в отчаяние.

— Хайде, момчета — замоли се тя. — Позабавлявахте се. Дадохте ми добър урок. Пуснете ме вече, моля ви!

Някъде над главата й проскърца дъска. Дъхът й спря. Рязко обърна поглед към горния край на стълбата. Втренчи се, без да помръдва. Ала всичко тънеше в мрак.

Това са те, каза си Линда. Не са се скрили в дневната, а горе.

„По дяволите“ — искаше й се да изкрещи, ала само стисна зъби силно, до болка. Отново проскърца дъска. Този път някъде отляво. Сякаш някой се промъкваше съвсем бавно по коридора на втория етаж. Мисълта за това я накара да изтръпне.

Направи отчаян опит да се отскубне от парапета. Въжето се опъна. Без да обръща внимание на болката китките, тя яростно задърпа ръце. Стойката изскърца и леко се заклати, но издържа. Въжето също.

Линда издърпа завързаните си крака. Постави ги на долното стъпало. Сви се на кълбо и се хвърли назад. Рамото й се удари с все сила в перилата. Болката разтърси цялото й тяло. Тя политна надолу, въжето се опъна и другото й рамо се заби в последната колонка на парапета. Линда висеше надолу с главата, онемяла от болка, а краката й все още бяха на второто стъпало. Сега цялата тежест на тялото й беше върху китките. Когато се опита да се придърпа нагоре, въжето изпращя и се скъса. Главата й изкънтя на пода.

Линда лежеше зашеметена на земята. Когато болката започна да утихва, тя осъзна, че се е освободила.

Освободила се е от парапета!

Ако можеше само да развърже краката си…

Тя отвори очи и вдигна глава. Роклята се бе усукала около кръста й. Бикините й се белееха в мрака. Голите й крака все още бяха на стъпалата. Тя ги сви в коленете, пресегна се към глезените си с вързани китки и напипа въжето. Докато търсеше възлите, шум от придвижване на втория етаж привлече вниманието й. В горния край на стълбата се очертаваше неясен силует.

Дъхът й спря, сякаш юмрук се вряза в стомаха й. Мехурът й се освободи. Тя впи нокти във възела, докато топлата урина пълзеше между бедрата й. Очите й не се откъсваха от неподвижната сянка. Тя просто стоеше там.

Линда изтегли единия край на въжето и зарита, но то не се отвърза. Още един възел! Тя го сграбчи и задърпа. Потрепери от болка — счупи й се нокът.

Фигурата замахна с ръка. Белезникав предмет полетя и глухо тупна по средата на стълбището. Линда успя да го зърне между краката си. Той изтрополи надолу по стъпалата. Видя ветреещи се коси и неясни очертания на лице. Чу собствения си писък.

Линда се замята, мъчейки се да избяга от пътя на търкалящия се предмет, но въжето не поддаваше. Задърпа го отново. Възелът се разхлаби, а предметът тупна от последното стъпало и се търколи към бедрата й. Беше глава. Единственото изцъклено око надникна между краката й. Крясъкът й разцепи тъмнината. Тя ритна, освободи краката си и се претърколи настрана. Преобърна се по корем и погледна нагоре.

Фигурата вече беше стигнала средата на стълбището. Слизаше бавно, сякаш за никъде не бързаше. Голото й костеливо тяло беше мъртвешки бледо. По гърдите й се стелеше черна брада. Държеше нещо дълго в ръце — брадва!

Линда скочи на крака, залитна, завъртя се и се втурна към вратата. Удари я с рамо. Вързаните й ръце затърсиха дръжката.

Намери я!

Натисна я с изпотени длани. Отдръпна се, за да отвори, и извика, когато вратата блъсна коляното й. Кракът й се огъна и тя падна.

Вратата зейна широко. Бледата светлина от терасата й позволи да види съществото по-добре. То бавно се приближаваше с килната на една страна глава. Лицето му бе покрито със струпеи, а езикът висеше от устата му.

— Не! — изпищя тя.

То вдигна брадвата над главата си. Линда се отблъсна назад със здравия си крак. Спъна се на прага и тупна на терасата. Търкулна се, подпря се на колене, излази към външната стълба и се хвърли с главата надолу. Прелетя над трите стъпала и посрещна плочките с кокалчетата на пръстите си, а тялото й с такава сила се тръшна в земята, че ударът в гърдите изкара въздуха от дробовете й. Зашеметена, Линда се обърна по гръб.

Седна и вдигна очи към терасата.

Вратата на къщата се хлопна.