Нощно шоу

Заобиколиха стената. От другата страна декорът беше фасада на малка дървена къщичка. Младата двойка изглеждаше като замръзнала на рамката на прозореца.

Студиото беше пълно с хора. Някои държаха чаши с кафе, други се суетяха край прожекторите, звукооператорите с наушници на ушите напомняха радиолюбители, които се мъчат да открият някоя екзотична станция. Роджър надничаше през камерата и даваше наставления на уморения оператор.

— Тръгвам — каза Джак.

— Хайде, успех!

Той се усмихна и се отдалечи.

Докато чакаше, Дани отиде за чаша кафе. Алуминиевият контейнер на кафемашината беше полупразен. От кранчето изтече черна, гъста течност. Бялата пластмасова чашка изглеждаше пълна с кал. Дани отпи и потръпна от горчивия вкус. Докато оставяше чашката, някой се пресегна зад гърба й и я хвана за гърдите.

— Хей! — Тя отблъсна ръцете и се обърна.

Майкъл й намигна.

— Да не си посмял да ме докоснеш отново! — каза тя, едва сдържайки яростта си.

— Стой! — вдигна ръце той, сякаш искаше да се предпази. — Много съжалявам. Просто не можах да устоя. Дланите ми горят, откакто…

— Не се прави на идиот.

— Хайде, хайде. Знам, че ти хареса.

— А на теб ще ти хареса крошето ми, ако опиташ отново.

— Милейди твърде много протестира, мисля аз.

— Продължавай да си го мислиш.

— Тишина в студиото — обяви нечий глас. — Четиридесет и четвърти кадър, първи дубъл.

Студиото утихна, под купола се завъртя червен прожектор. Дани тихо се отмести настрана, за да вижда по-добре. Майкъл я последва.

Забеляза Джак край една от камерите. Сега беше облечен с джинси, бял маскировъчен халат и маска с отвор само за очите. Държеше пушка в ръце.

— Започваме! Старт!

Джак се втурна напред, приведе се под прозореца и вдигна пушката. Ала не стреля. Извърна се назад и се огледа. После се изправи и спусна цевта към земята.

— Стоп! Стоп! Стоп! — изкрещя Роджър. — Какво, по дяволите, става тук?

Джак поклати глава.

— Господи! Дани? — обърна се Роджър към нея. — Дани, не си ли казала на момчето си какво трябва да направи? Ние тук снимаме филм, а не си играем на „иди ми-дойди ми“. Ако не може да се справи…

— Ще се справи — каза Дани.

— Майка му стара! Нали каза, че го бива. Няма кой друг да дръпне скапания спусък. Да има добър мерник и всичко останало. Добре де, добре! Господи! Хайде да го направим, а? Да не би да искам Бог знае какво?

— Добре ли си, Джак? — попита Дани, изчервена от срам заради себе си и Джак и от яд заради тирадата на Роджър.

Джак кимна.

— Добре — каза Роджър със спокоен, почти ведър глас. — Да опитаме пак.

Дани пое дълбоко дъх. Чувстваше се изтощена. Избухването на Роджър сякаш изцеди последните й сили.

— Поопърлиха ли ти перушината? — прошепна Майкъл.

Тя го изгледа свирепо и съсредоточи вниманието си върху Джак.

— Пушката заредена ли е? — попита я Майкъл.

Тя не му обърна внимание.

— Тишина в студиото. Кадър четиридесет и четири, втори дубъл.

Джак стоеше свит зад камерата и чакаше.

— Започваме!

Той изтича напред, приведе се под прозореца, вдигна пушката и стреля. Изстрелът оглуши Дани. Видя как стъклото се пръсна. Сачмите пробиха дясната буза на Ингрид и челото на Майкъл, който в този миг я целуваше по врата. Кожата на лицата им стана на каша, едното око на Ингрид излетя. От главите им рукна яркочервена съсирена кръв. Двете фигури отхвръкнаха назад и изчезнаха зад перваза.

— Стоп! Стоп! Прекрасно!

— Не беше лошо — каза Майкъл.

Дани дойде на себе си и осъзна, че е вдигнала ръка пред очите си. Побърза да я спусне и видя, че трепери.

Втурна се към Джак. Той се беше навел, за да вдигне празната гилза.

— Страхотен изстрел — похвали го тя. — Точно в целта.

Той се изправи и се обърна към нея. Пъхна гилзата в джоба си.

— И все пак ми е жал.

Подаде пушката на реквизитора Брус.

— Справи се чудесно — каза Дани, хвана Джак за ръка и го поведе настрана.

— Съжалявам, че сгафих.

— Роджър е мръсник.

— Не, прав беше. Аз сгафих.

— Това не е причина да излиза от кожата си. Като разглезено дете е.

Джак смъкна маската и разтри лицето си. Поглади разрешената си брада и поклати глава.

— Съжалявам, че те изложих.

— Само се трепем за този пуяк. Нашето участие е единственото свястно нещо в глупавия му филм. Редно е да го проумее.

За миг изглеждаше, че Джак ще се разсмее. Но лицето му отново посърна. Той прехапа устни и погледна Дани в очите.

— Първия път, когато се прицелих… По дяволите, можеш да си мислиш, че съм луд, но ми се стори, че ти стоиш на прозореца. Самата ти. Нещо ми стана. Просто не можах да стрелям. Трябваше да се уверя… И когато те видях отстрани с Майкъл, дойдох на себе си.