Нощно шоу

Тони свали брадвата и се подпря на затворената врата. Отлепи струпеите и изкуствената брада от лицето си. Не чувстваше студа въпреки хладния въздух. Тръпките, които полазиха голото му тяло, нямаха нищо общо със студа.

Беше възбуден.

Уплаши се до смърт. Сърцето му щеше да изскочи. Стомахът му бе свит на топка. Докосна настръхналата си кожа и втвърдените зърна на гърдите. Пенисът му се бе свил, сякаш искаше да се скрие. Тестисите му се бяха смалили и сбръчкали като орех.

— Господи, каква наслада!

Прекоси тъмното фоайе, подмятайки брадвата в ръка. Наведе се, вдигна изкуствената глава за косата и припряно се завтече към непрогледния мрак на втория етаж.

2

Дани Ларсон се наведе, облегна се на рамката на прозореца и подпря чело на стъклото.

— Толкова ме е страх — промълви тя. — Марго, Джули, Алис… Всички са мъртва.

Трепна, когато Майкъл погали голите й рамене.

— Всичко е наред, скъпа — прошепна той. — Тук си на сигурно място.

Устните му докоснаха рамото й.

— Недей, Майкъл.

— Ще ти помогна да забравиш.

— Нищо не искам да забравям. Той все още е на свобода и ме търси.

— Страхът с нищо няма да ти помогне.

Ръцете му се плъзнаха напред и обгърнаха гърдите й, настръхнали под тънката нощница. Зъбите му нежно захапаха ухото й.

Тя изви гръб и простена от удоволствие. Изведнъж дъхът й секна. Очите й се ококориха. Отвори уста, за да изкрещи.

— Стоп! Стоп! Прекрасно! Чудесен кадър!

— По дяволите! — нацупи се Майкъл. — Тъкмо започна да става интересно.

— По-добре да си беше научил репликите — каза Дани, отблъсквайки ръцете му от гърдите си.

Прозорецът се отвори. Роджър Уестън подаде глава.

— Прекрасно, деца. Страхотни сте. Готова ли си за финалната сцена, Дани?

— Сега ще я нагласим.

— Добро дете.

Тя се обърна, срещна ироничния поглед на Джак и сви рамене.

— Да се захващаме за работа, детенце — каза Джак.

Дани се озъби.

— Защо не се озъби на Родж? — попита той.

— Не обичам да се заяждам с ниските мъже. Те и без това си имат достатъчно проблеми.

Дани взе синьото си яке с надпис „Среднощни писъци“ на гърба, намъкна го, за да покрие горната половина на прозрачната си нощница, и дръпна ципа.

Тя последва Джак към единия ъгъл на студиото, където бяха оставили Ингрид — с широко отворена уста и ужасени очи. Манекенът беше точно копие на Дани: висок около метър и седемдесет, слаб, с кестеняви коси до раменете, с желатинови смарагдовозелени очи и кожа с лек загар. Не бяха пропуснали дори едва забележимия белег на брадичката и леко изкривения преден горен зъб.

Докато се приближаваше, Дани забеляза прекалено явно изпъкналите зърна на гърдите на манекена, които прозираха през тънката нощница.

Надяваше се нейните да не са били чак толкова забележими.

Едва ли. Нощниците са еднакви. Гърдите — също. Беше отляла гипсовите калъпи, както и цялата Ингрид, по формите на собственото си тяло. Изработила ги бе старателно, седнала полугола в ателието си. Дълго сравняваше, търсеше най-подходящия тон за кожата, макар да не знаеше, че нощницата ще е толкова прозрачна.

Ако не се бе справила толкова добре, сега и двете с Ингрид нямаше да изпитват такова неудобство…

— Някакви проблеми? — попита Джак.

— Моля?

— Изглеждаш разстроена.

— Не, всичко е наред. Просто се надявах нощниците да не са толкова прозрачни.

— Ингрид изглежда чудесно. Ти също.

— Не би трябвало да го забелязваш.

— Все пак съм мъж.

— Да, но си ми подчинен.

Джак се засмя и зарови пръсти в кафявата си брада.

— Колко жалко, че трябва да я застрелям.

— Тъкмо ще ме отървеш от съперничката ми.

Джак подхвана манекена под кръста и главата, Дани пое краката. Занесоха Ингрид до прозореца. Дани нагласи стъпалата му върху тебеширената маркировка. Джак отиде да донесе другия манекен, а помощник — монтажистката подаде на Дани снимката от последния кадър с Майкъл. Сравнявайки със снимката, тя изви гърба на Ингрид и постави ръцете й на рамката на прозореца.

Джак изправи манекена на Майкъл зад Ингрид.

Той си нямаше собствено име. Нямаше нужда. Когато го правеше, Дани изпитваше зловещото чувство, обзело я при изработването на Ингрид. Ала дори глупавото име „Ингрид“ не успя да я развесели. Веднъж стигна дори дотам, че покри ужасеното лице на Ингрид с амбалажен плик.

Тази сутрин остави Джак да довърши мръсната работа по Ингрид, а тя самата се захвана с Майкъл. Трябваше да натъпчат кухите им глави с торбички скръб и телешки мозък, които набавяха от месарниците. Джак не беше въодушевен. Но той бе добро момче и винаги изпълняваше нарежданията й.

Притиснаха Майкъл зад гърба на Ингрид. Устните му докоснаха врата й. Вдигнаха ръцете му и ги нагласиха върху гърдите й.

Добре, че поне Ингрид не е от срамежливите.

Дани сравни резултата със снимката.

— Всичко е наред — провикна се през прозореца.

Роджър се приближи. Дани му подаде снимката. Той я погледна през големите си очила, сетне огледа декора.

— Чудесно, чудесно. Добре, затворете скапания прозорец.

Джак го затвори и направи крачка назад. Погледна към Ингрид. На Дани й се стори, че в очите му блесна жал. Но това трая само миг, след което той намигна на Дани.

— Ще стане — каза той.

— Надявам се.