Нощно шоу

Дани се взираше в Джак. Спомни си деня, само преди два месеца, когато той влезе в дома й за събеседване във връзка с обявата й за работа. В първия миг огромният му ръст и рошавата му брада я уплашиха. Приличаше на див горски звяр. Ала кротките умни очи и тихият му глас бързо спечелиха симпатията й. Хареса го и го избра от тридесет и двамата кандидати, откликнали на обявата й в „Рипортър“. Много скоро той доказа възможностите си — бе енергичен и пълен с ентусиазъм и идеи, изучи бързо занаята и освен това почти винаги беше във ведро настроение. Беше й само подчинен, нищо повече. Поддържаха дистанция в личните си отношения.

Досега.

Взирайки се в очите му, Дани усети топлия прилив на възбудата.

— Май изплюх камъчето — каза притеснено Джак, но изглеждаше доволен.

— Май е така — отвърна Дани. — Ами сега?

— Какво ще кажеш за една целувка?

Тя се доближи до Джак, усети как ръцете му я обгръщат и я притискат до маскировъчния му халат. Тя го прегърна и вдигна глава. Той й се усмихна. Устните им се сляха.

Знаеше, че всички ги виждат, но й бе все едно. Интересуваше я само това, че мъжът, с когото бе работила, с когото се беше шегувала, я е желал от толкова време, без да го показва. Ако не се беше поколебал да застреля Ингрид, маскарадът щеше да продължи до безкрай.

Дани се отдръпна.

— Как така… не си ми казал?

— Не исках да изгубя работата си. Като Ал.

Тя се смръщи, като чу името на предишния си помощник.

— Той беше пуяк.

— Пуяк, който се е домогвал до теб.

— Откъде знаеш?

— Просто предполагам. Работи добре. След теб веднага го наеха в студио „Стайнмън“. Значи причината е била лична.

— Той се опита… — Дани се изчерви. — Когато му казах да се разкара, реши, че се правя на светица. И тогава опита със сила…

— Мръсник.

— Е, всичко това е минало. Той е уволнен, ти дойде на негово място, така че всичко е наред.

— Наистина ли? — каза Джак.

— Наистина, наистина! — засмя се Дани.

3

— За Ингрид — вдигна тост Дани.

— Дано почива в мир.

Дани се чукна с Джак и отпи от водката с тоник. Седяха на терасата на „Джо Алън“, ресторантът, в който преди няколко месеца празнуваха с Роджър и продуцента на „Среднощни писъци“. Спомни си как слушаше възторжените им планове за филма и как накрая, докато пиеха кафето, подписаха договора. Този договор роди Ингрид и признанието на Джак. Изглеждаше напълно естествено да доведе Джак тук тази вечер.

Това бе изходната точка.

Гледаше го, притеснена и развълнувана, и се питаше дали и той изпитва същото. Не изглеждаше нервен. По-скоро учудено се взираше в очите й, сякаш търсеше отговор на въпросите, които вълнуваха и нея: докъде ще доведе всичко това — до щастливо удовлетворение и край на самотата или до нова горчива раздяла? Две крайности. Риск от провал. Изведнъж се почувства объркана и изплашена. Ръката й бе мокра и студена. Дани разтри длани, стисна ръце и сви юмруци под брадичката си.

— Дани?

Тя се опита да се усмихне.

— Не съм сигурна дали съм готова за това.

— Аз също. Хайде да се откажем.

Отговорът му я накара да избухне в смях.

— Страхливец!

— Виждаш ли колко е лесно сега, като не се налага да се тревожим за сериозна връзка, обвързване, за болката от раздялата?

— Много по-лесно е — призна тя. — И все пак предпочитам другото.

— Аз също.

— Да опитаме тогава.

— Поне докато не се появи нещо по-добро.

— Ти наистина си страхливец!

— Виждаш ли? Колко бързо вникна в същността ми.

Появи се келнерът и двамата си поръчаха ребра. Когато поднесоха вечерята, Джак каза:

— Не се старай да ядеш прилично. Не ме карай да се чувствам неудобно.

Скоро на Дани й стана ясно, че и да иска, не би могла. Мазнината и пикантният сос лепнеха по пръстите й, стичаха се по брадичката й. За щастие масата бе добре заредена със салфетки. Тя употреби цял куп, но Джак дори я надмина. Дани усмихнато го наблюдаваше, докато триеше омацаните си брада и мустаци.

— Трябва да се чувстваш поласкана — рече той. — Не бих се унижил до такава степен пред кой да е.

— Приличаш на мечок, докопал буркан с мед.

— Моля те. И без това е трудно да запазиш достойнство, ядейки ребра, за да се налага да преглъщаш сравнения с мечоци.

— Мислех си за Мечо Пух.

— Тра-та-та-там! Как можа!

Когато в чиниите им останаха само оглозганите кости, Джак се надигна.

— Ще ми трябват сапун и вода. Връщам се веднага.

Той се отдалечи. Дани се облегна на стола и огледа ресторанта. Келнерите сновяха между претъпканите маси; двама мъже оживено разговаряха, размахвайки вилици; някакъв закъснял за срещата мъж потупа очакващия го сътрапезник по рамото; една хубавица с хлътнали бузи отпиваше от виното си, докато двамата й възрастни компаньони спореха за нещо, без да й обръщат внимание; наперен млад мъж с разгърдена риза и златна верижка държеше ръката на момиче, което изглеждаше на не повече от шестнадесет и бе зяпнало от благоговение.