Облак врабчета

— Седмица с госпожа Хейко?

— Да — потвърди Хиромицу. — Една седмица в Йедо с госпожа Хейко.

Лоялните му васали се поклониха.

— Не можем да ви откажем подобна награда, господарю мой, дори с цената на нашето достойнство.

— Там, където има лоялност, винаги има достойнство — отговори благодарният Хиромицу.

— Господарю мой. — Стражникът, който наблюдаваше гостите, докладва: — Господарят Генджи, господарят Шигеру и чужденецът отидоха в бамбуковата горичка. Да тренират.

Сподавен смях се дочу откъм хората на Хиромицу. Стражникът не се присъедини към тях.

— Чужденецът е много бърз — съобщи той.

— Той знае как да използва меч?

— Изглежда, господарят Генджи му дава първа инструкция.

— За да станеш майстор в яйдо, се изискват години — отбеляза управителят. — Ако господарят Генджи мисли да обучи чужденеца на това изкуство за няколко минути, той сигурно е най-лудият от всички представители на рода Окумичи.

Хиромицу най-сетне се обади:

— Каза, че е бърз.

— Не веднага, господарю. Но при петото вадене на „оръжието“ — да, беше бърз. Много бърз. И също така точен.

— Пил ли си, Ичиро? — попита един от мъжете. — Как е възможно някой да се научи да използва меч от петото му вадене?

— Тишина — нареди Хиромицу. — Достатъчно близо ли беше, за да чуеш разговора им?

— Да, господарю мой, но владетелят Генджи и чужденецът разговаряха на английски. Можах да разбера само какво говорят с господаря Шигеру.

— И то беше?

Той следваше двамата луди господари и чужденеца в бамбуковата горичка, като се стараеше точно да следва стъпките им, за да бъде безшумен.

— Сигурен съм, че имате причина да ни карате да изглеждаме като глупаци — говореше Шигеру.

— Старк ще спечели — уверен бе Генджи.

— Това пророчество ли е?

Генджи се засмя и не отговори.

Чужденецът каза нещо на неясния си, варварски език. Генджи отговори на същия език. Само една дума беше японска. Яйдо. Чужденецът пак каза нещо, което звучеше като въпрос. Той също използва думите „яйдо“. Генджи спря на около метър и половина от един самотен бамбуков ствол, висок три метра и дебел петнайсетина сантиметра. Изведнъж ръката му се протегна към неговия меч, стоманата проблесна и острието премина през бамбука като през масло. След миг горната част на ствола бе отделена от дънера с корен и падна на земята.

— Господарят Генджи е изненадващо добър — казваше стражникът.

— Значи поезията, сакето и жените не са заемали изцяло вниманието му през всичките тези години — констатира Хиромицу. — Това е било уловка. Дядо му, владетелят Киори, беше хитър стар човек. Трябва да е обучавал внука си тайно.

Когато бамбукът падна в снега, Генджи каза нещо на езика на чужденеца. Чужденецът зададе още един въпрос. Чу се името на Шигеру. Генджи отговори.

— Какво каза той? — попита Шигеру.

— Попита защо вие не можете да ни представяте в турнира. Казах му, че не участвате в такива борби.

Шигеру изсумтя.

— Ударът ти беше добър. Стволът остана да стърчи колкото един удар на сърцето, преди да падне.

— Когато дядо удряше — рече Генджи, — той режеше толкова чисто и бързо, че стволът оставаше да стърчи в продължение на пет удара на сърцето, сякаш е цял.

Заговори чужденецът. Отново използва една японска дума, „яйдо“. Като че ли протестираше. В отговор Генджи застана пред друг бамбуков ствол. Дясната му ръка се пресегна пред тялото към лявата, където бе запасан мечът. Острието излезе навън и удари ствола. Този път той остана прав по време на два удара на сърцето. Обърна се към чужденеца и отново заговори. Направи странно движение с дясната ръка, сякаш изваждаше доста по-късо острие.

— Огнестрелното оръжие и мечът са много различни — обясняваше Шигеру.

Генджи му опонира.

— Не толкова много. И двете са просто продължение на ръката, която ги държи.

Тръгнаха обратно към платформата на турнира. Стражникът се промъкна и изчезна някъде. Когато си тръгваше, той чу още няколко думи.

Шигеру казваше:

— Знае ли защо правиш това?

— Не. Но той ми вярва.

Генджи свали мечовете си и ги замени с един от взетите назаем шинаи. Другия даде на чужденеца. Изговори няколко непонятни думи и двамата мъже застанаха един срещу друг.

Щом ръката на чужденеца се раздвижи, Генджи измъкна своя шинай и удари чужденеца по дясното слепоочие.

Вторият път Генджи се раздвижи пръв. Преди чужденецът да е успял да отговори, той отново бе ударен — този път в дясното рамо.

Третият път движенията им бяха почти едновременни, но резултатът беше същият. Шинаят на Генджи достигна челото на чужденеца, преди чужденецът да е успял да достигне врата на Генджи.

При четвъртото изваждане чужденецът постигна първата си победа — чист удар по слепоочието.

При петото изваждане той успя да удари Генджи, преди владетелят да е извадил напълно шиная си от пояса си.

— Което не означава нищо — каза един от мъжете. — Какъв ли подвиг е да победиш някой като владетеля Генджи?

— Освен това — допълни другият — той може да е оставил чужденеца да победи, за да напомпа самочувствието му.

— Може би — каза стражникът. Но изражението му говореше друго.