Облак врабчета

— Каква арогантност — коментира единият от мъжете. — Иска да ни унижи заради собствените си забавления.

— Не знам дали е така — възпротиви се Хиромицу.

— Какъв друг мотив може да има? — попита управителят.

— Може да изпълнява пророчество.

— Господарю мой, това е проява на абсолютна глупост — отбеляза управителят. — Той не е по-голям пророк от вас и от мен.

— Знаеш ли това със сигурност? — попита Хиромицу. — Не, не го знаеш, нито го знам аз. Нека продължим внимателно. Тошио. Ти ще се изправиш пръв пред чужденеца. Бъди внимателен.

— Да, господарю мой.

Обикновено яйдо започваше от седнало положение. Състезателите коленичеха в двата противоположни края на платформата, покланяха се и започваха да се движат един срещу друг на колене. Когато достигнеха оптимално разстояние, обикновено между пет и десет стъпки, те вадеха мечовете и нанасяха плавен удар. Париране не се практикуваше. Също втори шанс. Победител бе мъжът, който извадеше меча си по-бързо и нанесеше възможно най-точен удар.

В знак на уважение към чужденеца, който не можеше да седи спокойно на колене, беше разрешено да се стане на крака. Освен това, за да се запази броят равен, с жребий бе избран още един самурай.

Въпреки информацията от стражника, Тошио беше самоуверен. Беше толкова зает да гледа пренебрежително Старк, че получи удар по врата, преди неговият шинай да е излязъл от пояса му. Вторият мъж, който бе по-бдителен, не се справи по-добре. Чужденецът го удари по рамото с „меча“ си, докато той се опитваше да измъкне оръжието си. Третият бе дисквалифициран, задето е извадил шиная прекалено скоро и е тръгнал да напада, вместо да го измъкне и нанесе удар с едно движение, каквото бе изискването. Дисциплинираният самурай имаше доста жалък вид, докато се извиняваше.

— Това се случи в разгара на момента — твърдеше той, докато притискаше челото си към пода на платформата и плачеше, без да се опитва да се прикрие. — Изгубих цялата си дисциплина. Беше непростимо.

— Не — каза Хиромицу. — Ти си шокиран, както и всички ние. Владетелю Генджи, от колко време чужденецът е в Япония?

— Три седмици.

— Той е научил яйдо за три седмици?

— За пет минути — отвърна Генджи. — Никога преди това не го е практикувал.

— Не искам да се съмнявам във вас, но това е трудно за вярване.

— Чужденците практикуват подобно изкуство. Вместо мечове използват огнестрелни оръжия. Старк е завършен практик.

— А-ха. Ние сгрешихме, като го възприехме несериозно само защото е чужденец.

— Когато допуснем да виждаме само каквото очакваме да видим — рече Генджи, — виждаме онова, което е в ума ни, но пропускаме другото, което е наистина пред нас.

Да не би Генджи да намекваше за способността си да вижда бъдещето? Поне на Хиромицу му се струваше така. Всъщност, изглежда, той твърдеше, че е знаел какъв ще е изходът от състезанието, преди още то да започне. Ако е знаел нещо толкова обикновено, не можеше ли също така да знае резултата от по-големи събития, пред които бяха изправени, а от тях най-голямото бе гражданската война? Хиромицу реши, че при първа възможност трябва да обсъди въпроса с другите велики владетели в района. Случваше се нещо забележително. Може би то надхвърляше турнира яйдо. Генджи продължи:

— Тъй като не знаете нищо за неговото минало, ще бъде нечестно да се придържаме към залога. Ще изтегля Старк от състезанието.

— О, не, владетелю Генджи, трябва да продължим. Така е по-забавно. Освен това рискът е изцяло за вас. Аз не залагам нищо.

— Нито пък аз — отвърна Генджи, — тъй като резултатът никога не е бил поставян под съмнение.

Генджи открито демонстрираше ясновидство. Тогава имаше шанс да бъде подложен на проверка. Хиромицу се обърна към него:

— Ако разрешите, ще направя замени за последните два кръга.

— Моля, заповядайте.

Хиромицу възложи на своя командир на пехота Акечи да е следващият, който ще се изправи срещу чужденеца. Ако чужденецът оцелееше, тогава щеше да се изправи срещу командира на кавалерията Масаюки. Акечи удари чужденеца чисто вдясно в гръдния кош. Ударът обаче бе нанесен миг след като чужденецът го посече по врата.

Масаюки бе най-добрият фехтовач на провинция Ямакава и равен на най-добрите на други места, като се изключи Шигеру. Ако не можеше да победи чужденеца, тогава сигурно действаха мистични сили. Само силата на непреодолимо пророчество можеше да направи подобно нещо.

Масаюки и чужденецът измъкнаха шинаите в един и същи момент. Ударите и на двамата бяха зачетени. Масаюки удари чужденеца в челото. Чужденецът удари Масаюки в дясното слепоочие.

— Едновременни удари — отбеляза управителят от мястото на съдията на запад.

— И на мен така ми се видя — потвърди Хиромицу. — Вие да не би да мислите различно, господарю Генджи? Господарю Шигеру?

— Не — съгласи се Шигеру. — Изглеждаха едновременни.

— Тогава загубих облога — призна Генджи.

— Никой от нас не е загубил. Беше равен резултат.

— Загубих — настоя Генджи, — защото казах, че Старк ще победи. Той не победи.

Масаюки се поклони на чужденеца. Чужденецът протегна ръка.

— Те се здрависват, вместо да се покланят — обясни Генджи. — Той признава победата ви.