Облак врабчета

— Тук ще се сбогуваме — разпореди се Генджи. — Хейко, ти ще преведеш Старк по наветрената страна на пътеките в тези планини. Аз ще тръгна с Емили през долините. Шигеру ще проследява и ще разрежда редиците на най-близко доближилите се преследвачи. Вероятно това ще са Кудо и хората му. Той обича неочакваните изстрели, внимавайте. Хиде ще остане тук. Намерете няколко места, откъдето можете да устройвате засади. Ако някой стигне дотук, забавете го колкото е възможно.

— Нека жените пътуват заедно — предложи Шигеру. — Старк трябва да дойде с теб.

— И аз мисля така — додаде Хиде. — Пророчеството казва, че чужденец ще спаси живота ви през Новата година. Със собствените си очи видяхме Старк да владее шинай след неколкоминутно обучение. Ясно е, че той трябва да е човекът. Не може да изпълни ролята си, ако не е с вас.

— Тази пустош е пълна с бандити и дезертьори — не отстъпваше Генджи. — Двете жени няма да оцелеят дълго сами.

— Не съм толкова безпомощна, господарю мой — рече Хейко. — Дайте ми късия си меч и аз ще успея да се справя. Обещавам.

— Ще се справиш, защото Старк ще те защити — настояваше Генджи. — Няма смисъл да спорим. Решението е взето. Новата година продължава дълго. Кой може да каже кога ще бъда спасен? И кой може да каже кой ще ме спаси? Възможно е това да е Емили, не Старк. Пророчествата са забележително трудни за тълкуване.

— Сега не е време за шеги — каза Хиде. — Старк ще ви е от голяма помощ, ако бъдете нападнат. Емили само ще ви обремени с грижите по нея.

— Аз съм самурай — отговори Генджи — с два меча и лък. Да не искате да кажете, че съм неспособен да защитя себе си и спътницата си?

— Разбира се, че не, господарю мой. Просто е по-мъдро да сведем риска до минимум.

— Решено е. Ще се срещнем в Акаока.

Генджи обясни плана си на Старк и Емили.

— Мога ли да разговарям насаме с Емили? — попита Старк.

— Разбира се.

Старк и Емили се отдалечиха малко с конете си. Той извади малък револвер трийсет и втори калибър от жакета си и го предложи.

— Може да ти потрябва.

— Ще бъде по-полезен в твоите ръце. Или може би ще го дадеш на владетеля Генджи.

— Може да не бъде способен да те защити.

— Ако той не може, аз как ще мога? Никога не съм стреляла през живота си.

— Държиш го ето така — показа й Старк, — дърпаш затвора назад и изтегляш спусъка. Много е просто.

— А не трябва ли да се прицеля?

— Притисни го към целта. — Той вдигна оръжието към слепоочието си. — Няма да има нужда да се целиш.

Емили разбра. Матю я подготвяше за нещастие. Ако е необходимо, той й даваше средство да избегне съдба по-лоша от смъртта. Не знаеше, че вече я е преживяла. А тя беше християнка. Не толкова добра, колкото покойният й годеник, но християнка. Не можеше да отнеме живота си дори и при най-лоши обстоятелства.

— Благодаря ти, че мислиш за мен, Матю. Ами какво ще стане с госпожа Хейко? Можем ли да си позволим да мислим за себе си, а не за другите, особено след като сме дали обет, че ще спасим другите в името на Христос? Как ще можеш да я защитиш, ако аз ти взема оръжието.

Старк слезе от коня. Той разкопча чантата на седлото си. Вътре имаше плетен пуловер. Разгъна го и извади оттам револвер четирийсет и четвърти калибър — онзи, който го бе видяла да спасява от руините на двореца. След това измъкна кобура. Запаса го, върза кожения ремък около бедрата си и пъхна голямото оръжие в него. Бавно го пъха и измъква оттам няколко пъти, за да провери съпротивата на метала срещу кожата.

Когато отново й предложи трийсет и втори калибър, тя го взе не защото възнамеряваше да го използва, а за да успокои малко Старк. И двамата щяха да извървят дълъг път. За него нямаше да е полезно да се тревожи за нея по време на опасното пътуване.

Когато Хиде видя оръжието, той каза:

— Ако има две, ще го помолим да даде другото на владетеля Генджи.

— Не, човече, дори чужденец не може да бъде помолен да предаде оръжието си на другиго — спря го Шигеру. — Ще го даде, ако поиска. В противен случай не е наша работа да казваме каквото и да било. — Той се поклони на Генджи от седлото. — Нека нашите предци те наблюдават и защитават по време на пътуването до дома. — Обърна се и пришпори коня си. След малко нито се виждаше, нито се чуваше.

— Обещах да ти покажа моя замък, госпожо Хейко, и обещанието ми ще бъде изпълнено скоро.

— Очаквам го, господарю мой. Сбогом. — Двамата със Старк продължиха по пътеката, която отиваше на север.

— Докато съм жив, по този път няма да мине никой — закле се Хиде.

— Достатъчно е да ги забавиш, без да жертваш живота си. Хората, на които мога да вярвам безпрекословно, не са много. Ти си един от тях. Постарай се да се видим в „Облак врабчета“.

— Господарю. — Силно развълнуван, Хиде не успя да каже и дума повече.

Генджи поведе Емили надалеч, преди да се наложи да стане свидетел на още сълзи от разплакания си телохранител.

Бурята продължи по-дълго, отколкото Сайки си представяше. След пет дни те все още бяха лашкани от вятъра и вълните.

— Ще видим земя след два часа или малко повече — успокояваше ги Сайки.

— Ти каза същото преди два часа — рече Таро.