Облак врабчета

Двамата с Шимода бяха изтощени. Ръцете им кървяха от непрекъснатото гребане, което се налагаше, за да не обърнат вълните лодката.

Сайки напрегна очи. Водата пред тях се бе завихрила. Подобни водовъртежи се получаваха рядко далеч от сушата. Може би бе неотбелязан на картата риф.

— Пред нас може би има опасност — предупреди ги той. — Бъдете готови за бърза смяна на курса.

Водата под лодката започна да се надига нагоре. Точно когато Сайки си даде сметка на какво се дължи това, един от тях изскочи от водата на около шест метра от тях.

— Морски зверове! — възкликна Таро.

— Китове — рече Сайки. Още два пробиха повърхността наблизо, майка и детето й. Никога не бе ги виждал край Акаока по това време на годината. Може би мекото време бе задържало това стадо на север до по-късно, отколкото бе обичайно. Той ги зачете с поклон, когато те преминаха край тях. В миналото бе ловувал китове. Сега можеше единствено да ги наблюдава как плуват наоколо.

В следващия миг водата под тях експлодира, разцепи лодката и изхвърли тримата мъже в морето. Мощното завихряне от преминаващия кит всмука Сайки дълбоко под водата. Той се бореше да се изтласка на повърхността, а в същия миг дробовете му, които сякаш горяха, го принудиха да отвори устата си. Водата имаше странен вкус. Той се огледа, очаквайки да види рана. Вместо това видя кръв, много литри. В цялото му тяло нямаше толкова. Още по-голямо количество кипеше под него. Той почувства топлината на кървавия поток, когато кит с харпун в гърба се показа на повърхността на около три метра от него. Гледаше го с огромните си зли очи.

Дали това беше просто кит или призрачно въплъщение на онзи, който той бе убил отдавна? Да не би духът му да се беше върнал да търси възмездие? Кармата беше неизбежна. Сега той щеше да плати за престъпленията си срещу съществата с човешки чувства. Не казваше ли Буда, че животът на всички е еднакъв? Щеше да умре прогизнал в тази призрачна кръв, а надеждите на неговия господар за спасение щяха да умрат с него. Собственият му живот сега можеше да се измери в минути. Нямаше да продължи дълго в леденото зимно море.

После видя рибешки перки да прорязват бурната повърхност на водата. Акули. Призраците на китовете, които бе убил и изял, сега щяха да бъдат убити и изядени от хищниците, привлечени от кръвта във водата.

— Насам! — чу да вика един мъж. — Има още един!

Когато се обърна по посока на гласа, той видя баркас да се движи бързо към него.

Риболовната лодка беше от село Кагешима, селото, където той бе прекарал по-голяма част от младостта си. Раненият кит бягаше, когато се сблъска с лодката на Сайки. В крайна сметка се оказа, че не е кармичен дух.

— Шимода е лошо наранен — каза Таро. Рибарят първо ги измъкна от водата. — Няколко ребра са счупени и също левият му крак.

— Ще оздравее — успокои ги единият рибар. — И двата крака на братовчед ми бяха раздробени, но той оживя. Разбира се, не може да се движи много добре.

— Какво правехте толкова далеч от брега в такава малка лодка? — попита ги друг.

— Тези мъже и аз сме на служба при великия владетел на Акаока — обясни Сайки. — От жизненоважно значение е да стигнем „Облак врабчета“ възможно най-бързо. Можете ли да ни отведете там?

— Не и в такова бурно море — отвърна мъжът, седнал на румпела. Той бе най-възрастният от рибарите и капитан на баркаса. — Ако сте самураи, къде са ви мечовете?

— Не бъди нахален — смъмри го Сайки. — Очевидно сме загубили мечовете в океана.

— Самураите не би трябвало да губят своите мечове.

— Тишина! Дръж се както подхожда на твоето положение.

Мъжът се поклони, но не особено ниско. Сайки щеше да се оправи с него само веднъж да стигнеха сушата. Един от рибарите се загледа в Таро.

— Да не си един от хората на абата Сохаку?

— Познавам ли те?

— Доставях сушена риба на манастира преди три месеца. Ти работеше в кухнята.

— А, спомням си. Какво съвпадение да се срещнем по този начин.

— Все още ли си васал на абата? — попита капитанът.

— Разбира се. Както баща ми преди мен.

— Добре — отговори капитанът.

Сайки попита:

— Какво прави един рибар, когато подлага на съмнение лоялността на самурая?

— Хванете го — нареди капитанът.

Няколко от рибарите паднаха върху Сайки и бързо го завързаха с въже от харпун. Оградиха Таро, но не го завързаха. Капитанът съобщи:

— Абат Сохаку обяви регентство. Нашият господар Фумио е последовател на Сохаку. Ти каза, че още си негов васал. А ти?

Таро погледна Сайки:

— Съжалявам, господарю управител, но трябва да се подчиня на моята клетва. Да, аз съм все още васал на абат Сохаку. — Рибарите го пуснаха.

Капитанът посочи с брадичката си Шимода.

— Вържете този другия също.

— Няма да е необходимо — спря ги Таро. — Той вече е „вързан“ заради раните си.

— Все едно, вържете го. Със самурая не се правят компромиси. Дори когато умира, той е опасен.

Когато наближиха брега, падаше нощ. Таро бе окъпан и дрехите му бяха сменени. Сайки и Шимода безцеремонно бяха захвърлени в един ъгъл на колиба и бяха охранявани от двама рибари, въоръжени с харпуни.