Облак врабчета

— Оръжия? — Когато излязоха от Йедо с Генджи, Хиде и Шигеру бяха взели по един мускет. Присъствието на други оръжия вероятно означаваше, че Генджи е бил с тях. Ако се бяха разделили на две или три групи, както би ги посъветвал Сохаку, ако беше с тях, огнестрелните оръжия щяха да бъдат с владетеля. — Преброи ли ги?

— Да, преподобни абате. Бяха поне пет, а може би десет.

Сохаку се намръщи. Пет или десет огнестрелни оръжия. Плюс неопределен брой нинджи. Това означаваше, че Генджи е получил някак си подкрепления. От кого? И откъде? Беше ли възможно неговите съюзници да са готови да се вдигнат, за да го подкрепят?

— Изпрати емисар при Кудо. Нека се присъедини към нас.

— Да, преподобни абате. Емисарят веднага ли да потегли?

Колебливостта вбеси Сохаку. Толкова слаби ли бяха неговите хора, че само едно стълкновение бе пречупило духа им?

— А кога, ако не сега?

— Простете ми, че правя предложение, без да ми е поискано, господине, но не е ли благоразумно да почака до сутринта?

Сохаку погледна към пътеката. Слабата светлина на новолунието беше достатъчно ярка, за да накара човек да си представя сенки в сенките. Подобни фантазии пораждаха уязвимост, от която нинджите нямаше да пропуснат да се възползват. Някои от тях бяха с Генджи. Нямаше ли обаче някои също така да останат в засада, за да осуетят плановете на Сохаку?

Ядът му премина.

— Направи го сутринта тогава.

— Да, преподобни абате.

Ала на разсъмване пристигна пратеник, преди неговият да е тръгнал.

Каваками изчака Генджи да слезе от планините към Вътрешно море. Питаше се между другото дали Кудо е успял да застреля Шигеру. Това не бе кой знае колко важно. Ако все още беше жив, то нямаше да е задълго. Сред двете хиляди души войска на Каваками имаше батальон от петстотин войници, въоръжени с мускети. Нямаше човек, въоръжен с мечове, който да може да се изправи срещу петстотин дула, дори й Шигеру.

Съдбата на Генджи щеше да е по-лоша. Каквато и защита да имаше като велик владетел, той бе лишен от права, задето бе напуснал Йедо без разрешението на шогуна. Подобно въпиещо нарушение на Закона за алтернативното жителство автоматично повдигаше предположението, че той е бунтовник. Шогунът не наказваше леко изменниците. Очакваха ги арест, процес и присъда. Ще бъдат зададени много въпроси. Много тайни ще бъдат разкрити. Тогава всички ще видят кой е знаел и кой — не. Преди на Генджи да бъде поръчано ритуално самоубийство, той щеше да бъде унижен и обезчестен, унищожен в капан, който Каваками бе подготвял в продължение на две десетилетия. Не знаеше, че неговата жертва ще е Генджи. Дядо му, Киори, беше велик владетел на Акаока навремето, а бащата на Генджи — Йоримаса, беше следващият поред. Той беше онзи, за когото Каваками мислеше, когато блестящият план му бе хрумнал като видение. Дълбочината на собственото му прозрение беше толкова голяма, че прозрението съответстваше на видението. Не можеше да не почувства дълбоко удовлетворение от собствената си мъдрост и защо не?

— Господарю, пристигна куриер от шогуна.

— Покани го. Чакай. Имаме ли съобщение от Мукай?

— Не, господарю мой. Изглежда, е напуснал Йедо. Никой не знае къде е отишъл, нито защо.

Това бе най-тревожната новина, която Каваками бе чувал от доста време. Мукай беше особено важен. Но той винаги беше толкова елементарно предсказуем, толкова флегматичен, толкова верен. Може би това бе главното му, единственото реално достойнство. За него да действа извън рамките на характера си беше разстройващо, особено във времена на криза. Каваками щеше да даде воля на недоволството си, щом отново видеше своя помощник.

— Господарю Каваками. — Куриерът се отпусна на едно коляно и се поклони с маниер, характерен за самурай на бойното поле. — Господарят Йошинобу ви изпраща своите поздрави.

Йошинобу възглавяваше съвета на шогуна. Каваками взе писмото от куриера и бързо го отвори. Може би ситуацията в столицата беше толкова критична, че съветът е решил да вземе по-драстични мерки срещу Генджи. Можеше да е заповед за унищожаване на рода Окумичи без отлагане. Ако бе така, силите на шогуна веднага щяха да обградят прочутата крепост на провинция Акаока, замъка „Облак врабчета“. Тъй като войските на Каваками бяха преполовили пътя към него, можеше на него да възложат изпълнението на заповедта. Но не беше това.

Разочарованието на Каваками бе толкова голямо, че усети болка в гърдите. Съветът бе одобрил с обратна сила оттеглянето на владетелите и техните семейства от Йедо. Освен това Законът за алтернативното жителство временно се отменяше до следваща заповед. Генджи вече не бе изменник. Беше лоялен владетел, подчинил се на командите на шогуна.

— Шогунът също ли се оттегля от Йедо?

— Не, господарю мой. — Куриерът връчи на Каваками друго писмо.