Облак врабчета

Съветът на шогуна нареждаше на всички съюзни владетели армиите им да бъдат готови да се разгърнат в равнините Канто и Канзай, ако стане необходимо да се съпротивляват на чуждестранната инвазия, насочена срещу императорската столица Киото или столицата на шогуна Йедо. Шогунът ще води силите в Канто от замъка Йедо. Според Йошинобу сто хиляди самураи скоро ще бъдат готови да се бият с нашествениците до смърт.

Каваками се изкушаваше да се изсмее. Сто хиляди самураи с мечове, няколко остарели мускета и дори още по-малко и още по-стари оръдия скоро щяха да се превърнат в сто хиляди трупа в случай на чуждестранно нашествие.

— Ескадра бойни кораби обстреля Йедо доста ефективно — рече Каваками, — без да понесе никакви загуби. Ами ако чужденците просто продължат да правят същото?

— Не могат да победят Япония само с бойни кораби — каза куриерът. — В крайна сметка ще трябва да стъпят на брега. Когато го направят, ще ги обезглавим, както нашите предци са обезглавили монголите на Кублай хан.

Куриерът бе един от многото такива самураи, който бе обзет от манията за меча и живееше в миналото. Чужденците имаха обсадни миномети и можеха да хвърлят експлозивни снаряди с големината на човек на пет мили. Имаха теглени от коне оръдия, които можеха да се движат бързо от място на място, поразявайки хиляди хора тук и хиляди на много мили от тях в разстояние на няколко часа, а чужденците имаха много от тези оръдия. Разполагаха с пушки и пистолети, които бяха с патрони, а не с барут. И най-важното от всичко, те се бяха убивали един друг с предшествениците на тези смъртоносни оръжия през последните два века и половина, през които японските самураи дремеха в установилия се по време на управлението на Токугава мир. Каваками каза:

— Ще посрещнем бойните им машини с нашите мечове и боен дух и ще им покажем от какво сме направени. Плът. Кости. Кръв.

— Да, господарю Каваками — отвърна куриерът, а гръдният му кош се изду от гордост, — точно така.

Хиде подготви добре засадата си. Той намери десет места, подходящи за неговите цели, по хълмовете, заобикалящи кръстопътищата. Носеше и неговия мускет, и мускета на Шигеру. Той щеше да стреля от една позиция, после да изтича на следващата и оттам да изпрати стрели. Когато стигнеше другата, щеше да презареди и отново да стреля с мускетите. Това нямаше да заблуди нито Сохаку, нито Кудо, но те не можеха да са сигурни, а несигурността щеше да ги забави.

Досега никой не беше дошъл. Преди три нощи той си помисли, че чува престрелка откъм наветрената страна. Госпожа Хейко и Старк бяха тръгнали по този път. Той имаше чувството, че те са избягали успешно от онзи, който бе стрелял по тях. Неговата увереност в Старк беше много висока след турнира яйдо. Госпожа Хейко бе в добри ръце.

Не беше толкова сигурен обаче за владетеля Генджи. Способността му да предвижда бъдещи събития трябваше да го пази в безопасност. Въпреки това самият владетел бе казал, че пророчествата невинаги са лесни за разбиране. Щеше да е по-спокоен, ако Старк бе придружил владетеля.

Хиде престана да мисли за пророчествата и съсредоточи вниманието си изцяло върху това, което можеше да вижда и чува. Някой приближаваше зад него. Толкова глупав ли беше, че врагът бе успял да го заобиколи, без да го направи бдителен? Той вдигна мускета и се подготви да стреля. Беше сам мъж. По-скоро водеше, отколкото яздеше коня си, който влачеше импровизирана шейна. На шейната имаше два вързопа. Очевидно бяха трупове, завити в одеяла.

Хиде свали мускета си. Беше Шигеру.

Страх го смрази повече от зимния ден.

Чии бяха труповете на шейната?

11 Юки-то-Чи

От стратегическа гледна точка, разбира се, мога да съжалявам за загубата в тази битка. Поражението никога не се приема леко. Аз обаче не мога да се освободя от чувството, че от естетична гледна точка не е възможно да има по-красив резултат.

Бялото на леко падащия сняг. Червеното на пролятата кръв. Било ли е някога бялото по-бяло, а червеното — по-червено, снегът — по-студен, а кръвта — по-топла?

Судзуме-но-кумо (1515)

Кудо започна да се притеснява, когато вторият разузнавач не се завърна. След като третият също не можа да докладва, той се разпореди за отстъпление. Ретроспективно погледнато, той знаеше, че това е грешка. Самураят, който отстъпваше, не беше така уверен, както самураят, който атакува.

Един от мъжете, когото бе определил да върви най-отзад, се приближи галопиращ към него.

— Господарю, другите изчезнаха!

— Какво означава „изчезнаха“?

— В един момент бяха тук, в следващия ги нямаше. — Той погледна страхливо през рамо. — Някой ни преследва.

— Шигеру — каза някой друг.