Облак врабчета

Макар и да им се повдигаше, Таро и Шимода движеха непоколебимо веслата си. Ако не се спускаха надолу към перпендикулярните океански скали, погледът им срещаше огромни водни лавини. Или поне така им се струваше. Ако малката им лодка бъдеше наводнена, както им се струваше всеки момент, те несъмнено щяха да бъдат осъдени на смърт. Никъде не се виждаше земя.

Не че можеха да я видят, дори да имаше. Вече почти бяха ослепели от непрестанните океански пръски.

Таро се наведе близо до Шимода.

— Накъде е Акаока?

— Какво? — Шимода се напрегна да го чуе през непрекъснатия грохот на блъскащите се вълни.

— В правилна посока ли вървим?

— Не знам. Мислиш ли, че той знае?

Сайки, който бе на кърмата, бе олицетворение на увереността.

— Надявам се.

— Боговете на времето, океаните и бурите ни пощадяват — каза Сайки. Една вълна се разби в лодката и ги окъпа въпреки напоените с масло дрехи, които носеха над своето облекло. Сайки започна да изгребва вода с едната ръка, а с другата контролираше руля. От време на време той оправяше ъгъла на движение.

Таро — мокър, изстинал, страдащ от морска болест — не можеше да спре да трепери.

— Тогава боговете по странен начин раздават своята благословия. На мен ми се струва, че сме в голяма опасност.

— Обратното е вярно — отговори Сайки. — Ние сме невидими в тези високи вълни. Патрулите на шогуна никога няма да ни намерят.

Сайки бе израсъл във водата. В безгрижните дни на своята младост, когато беше самурай с нисък ранг без специални отговорности, той бе прекарал много часове в бурните води на нос Мурото, където ловуваше китове с риболовците, които бяха негови другари от детинство. Когато гигантските животни минаваха край носа, риболовците подреждаха дългите си лодки край едно от тях, скачаха на гърба му и забиваха харпун право в мозъка му. Ако бяха улучили, китът бе техен. Ако не, те ставаха собственост на кита. Харпунджията падаше в океана и се удавяше, докато лодката, привързана към ранения кит с харпун и шнур, потъваше в морето. Обикновено риболовците успяваха да отрежат шнура и да се приберат вкъщи. Понякога никога повече не ги виждаха.

— Гребете по-бързо — поръча им Сайки. — Поддържайте този ъгъл спрямо вълните.

С късмет и ако се запазеше източният вятър с поносима скорост, щяха да стигнат Акаока след три дни. Петстотин мъже щяха да бъдат готови да тръгнат на коне незабавно. След две седмици цялата армия щеше да е в готовност за война. Сайки се надяваше дотогава владетелят Генджи да оцелее.

Друга огромна вълна връхлетя лодката.

Сайки насочи вниманието си изцяло към морето.

10 Яйдо

Катаната е оръжие на самурая от незапомнени времена. Нека размишляваме върху по-дълбокото му значение.

Нашето лезвие е заточено само от едната страна. Защо? Защото, когато обърнем катаната с тъпата страна към нашето тяло, тя се превръща в щит. Това не може да стане с двуостро лезвие. Някой ден, в центъра на схватката тъпото острие е това, което може да спаси живота ви, а не острото. Нека даденото сравнение ви напомня винаги, че нападението и отбраната са едно цяло.

Нашето лезвие е извито, а не право. Защо? Защото в кавалерията извитото лезвие е по-ефективно от правото. Нека фактът, че е извито, ви напомня, че самураят е преди всичко и най-главно воин на кон. Дори когато не сте на кон, дръжте се сякаш яздите раздразнен боен кон.

Направете тези две истини част от вашето същество. Тогава ще си струва да изживеете живота си, а смъртта ви ще бъде достойна.

Судзуме-но-кумо (1334)

Снегът бе почистен от моравата и там бе издигната малка платформа. От всяка страна на дървения квадрат беше поставена по една палатка, под която щяха да седят съдиите. Всичко бе в пълна готовност.

— Въздухът е свеж и ободряващ, но не е студен. Вятърът е достатъчно силен, колкото да развяват знамената ни. Мрачното небе разсейва светлината. Условията са превъзходни, господарю мой.

Хиромицу, велик господар на Ямакава, кимна щастливо.

— Е, нека започваме. — Той зае мястото на главния съдия в палатката на изток. За неговия управител бе отредено второто място на запад, командирът на кавалерията му седна на север, а командирът на пехотата му се настани на последното място на юг.