Облак врабчета

— Да, благодарение на вас. — Сохаку изпразни чашата си, която един прислужник напълни. — За жалост, бяхме принудени да убием мъжете, които шпионираха двореца. В противен случай нашето отпътуване щеше да е прекалено лесно и щеше да събуди подозрения. Все още не сме сигурни в лоялността на всички наши мъже.

— Разбирам — отвърна Каваками. — Не очаквах нищо друго. Затова изпратих най-ненадеждните си хора за наблюдението. Следователно може да се каже, че взаимно сме извлекли изгода. — Той се поклони, Сохаку и Кудо направиха същото. Досега дълбочината на поклоните им беше съвсем еднаква. — С какви сили разполагате?

Това беше втората проверка. Първата, която бяха минали, беше да влязат в лагера на Каваками сами, без контингент от телохранители. Сега от тях се искаше да разкрият техния брой и въоръжение.

— Сто и дванайсет самураи — отговори Сохаку без колебание, — всичките на коне, всичките въоръжени с мускети наполеонов тип и с двайсет патрона за всеки.

— Това ваши наследствени васали ли са?

— Мои или на Кудо — повечето от тях. Около дванайсет са преки васали на фамилията Окумичи.

Каваками се намръщи.

— Няма ли да е по-разумно да унищожим тях незабавно?

— Ситуацията е деликатна — отвърна Сохаку. — Нашите хора са самураи от най-консервативен и традиционен тип. Всичко с привкус на страх или задкулисност ще подкопае моята позиция. Убийството на дузина мъже, лоялни на техния господар, няма да бъде полезно в това отношение.

— Да ги имате в обкръжението си е изключително опасно — настоя Каваками.

— Съгласен съм. Днес по обяд ще оповестя моята лоялност към шогуна, като дам за основание потребността от национално единство пред лицето на вероятното варварско нашествие. Трябва да оставим настрани старите вражди и да се обединим, както са направили нашите прадеди, когато монголите са нападнали Япония преди шест века. Ще кажа, че двамата с Кудо сме стигнали до извода, за съжаление, че владетелят Генджи не е пророк, а е душевноболен, както и неговият чичо, господарят Шигеру, чиито отвратителни престъпления са известни сред нашите хора. Да ги следвам сляпо не е проява на лоялност, а е страхливост. Истинската лоялност е придържането към древните идеали, въплътени в нашия стар покоен владетел, Киори. Ние трябва да отстояваме честта на дома Окумичи, като установим регентство. Господарят Генджи ще бъде задържан под предохранителен арест и ние ще действаме от негово име.

— Вие сте истински оратор, преподобни абате. Ако бяхте останали монах, несъмнено щяхте да имате много слушатели за „битоку“.

— Вие сте много мил, господарю Каваками. Като истински самурай вие можете да тълкувате също така успешно естеството на същинските нравствени ценности.

— Ами тези, чиито съмнения не се разсеят от яснотата на думите ви?

— Тяхната лоялност към господаря Генджи, макар и неправилно насочена, ще бъде зачетена. На тях ще им бъде позволено директно да отпътуват към Акаока — Сохаку прие още една чашка саке. — Мислите ли, че някой от тях е в състояние успешно да се изплъзне от вашите сили?

— Искрено се съмнявам.

— И аз.

Каваками се досети още нещо:

— Трябва да обсъдим и господаря Шигеру.

— Той е убиецът на господаря Киори. Ще го предадем на съдбата, която заслужава.

Каваками кимна:

— Отлично. Мен обаче ме тревожи един аспект на вашия план.

— Моля ви, споделете вашата загриженост.

— Жив, владетелят Генджи ще продължи да бъде сериозна заплаха, дори да е задържан. Репутацията му на ясновидец, макар и лъжовна, има мощно влияние над народното въображение.

Сохаку се усмихна.

— За нещастие обаче, въпреки че ние ще се опитаме да запазим живота му, владетелят Генджи ще бъде убит в хаоса. Ще носим почитаемата му пепел чак до „Облак врабчета“, за да го погребем.

— Малко след това — допълни Каваками — шогунът ще обяви издигането на твоя дом във владетелски на Акаока. Господарят Кудо, като ваш най-ценен васал, ще има своите земи и съответното възнаграждение.

— Благодаря ви, господарю Каваками. — Този път, когато размениха поклони, Сохаку и Кудо наведоха телата си по-ниско от домакина.

Каваками им съобщи:

— Моите сили ще се движат по крайбрежния път с най-голяма скорост. Владетелят Генджи вероятно ще се опита да се измъкне през Вътрешно море, някъде западно от Кобе. Аз ще го чакам.

— Единствено ако той успее да избегне основното тяло на нашата кавалерия — уточни Сохаку, — ще го заловя в планините при село Яманака. Преди да тръгне да гледа жеравите, той каза, че ще се опита да се присъедини към нас там.

Намеси се и Кудо:

— Ще проследя владетеля Генджи с двайсет от нашите най-точни стрелци. Ще направим всичко възможно да елиминираме господаря Шигеру със снайперен огън, преди да излезе от планините.

Каваками вдигна чашата си.

— Нека боговете покровителстват носителите на истински добродетели.