Облак врабчета

После каза: За какво ми е? Няма да влизам в стълкновения с оръжие. Круз му показа своя едрокалибрен пистолет. Това е повече от достатъчно за този стар комарджия, търговец на курви. Каквато и стрелба да има, тя ще стане от толкова близко разстояние, че това изобщо няма да е разстояние.

Когато Джимбо се върна в манастира, по-голямата част от него бе разрушен. Обгорените останки очертаваха голяма яма, където преди това беше залата за медитации. Навсякъде бе посипана пепел от погребалните купчини. Единственото, което бе останало непокътнато, бяха външните стени, банята, стаята за индивидуална медитация на абата и временната затворническа колиба, която хората на Сохаку бяха построили за Шигеру.

Като че ли по-голямата част от децата от селото бяха тук и играеха в руините, фантазирайки върху парчетата и късовете, които намираха.

— Виж. Това е нечия лакътна кост.

— Не, не е. Това е парче дърво.

— Ръка е. Виждаш ли? Накрая има топче.

— Ужасно. Изхвърли я.

— Внимавай. Идва някакъв чужденец.

— Това е онзи, който беше с господаря Генджи. С двата пистолета.

— Не е той. Друг е.

— Бягай! Ще ни убие!

— Джимбо — рече Горо, усмихна се и тръгна напред. — Джимбо, Джимбо.

— Не, Горо, недей. Не е Джимбо. Бягай бързо.

Кими обаче каза:

— Джимбо е. — Тя изтича до него, бе разширила очи от изненада. — Защо си облечен така?

— Трябва да направя нещо, което не мога да направя с другите дрехи. — Той погледна ямата. Сякаш всичкият барут от съседната оръжейница бе избухнал наведнъж. — Какво се е случило?

— Имаше голяма битка, докато ти отсъстваше…

— Умряха стотици самураи…

— Господарят Генджи попадна в капан…

— Джимбо, Джимбо, Джимбо…

— … главата на Шигеру в кутия…

— … мускети на манастирската стена…

— … самураи на коне нападнаха…

— … покрит с кръв от главата до петите…

Не всичко от плетеницата с информация беше ясно. Беше чул достатъчно, за да разбере, че чужденецът с господаря Генджи се казва Су-та-ку и е оцелял в битката. Щом сражението е свършило, той претърсил руините на Мушиндо за Джимбо. Жена с невероятна красота, очевидно известна гейша, попитала Кими дали знае къде е Джимбо и Кими отговорила на госпожата, че той е отишъл в планината да медитира. Тогава госпожата казала нещо на Су-та-ку на неговия език. Кими не знаеше какво му е казала.

В отговор на настояванията на децата той им разказа за продължителната си медитация, за влагата по дрехите си, превърнала се в лед, за посещението на трите ангела, изпратени от Майтрея, Буда на бъдещите времена, които възвестили вечно щастие за децата от селото, защото те всички ще бъдат преродени в Сухавати, Чистата земя на Амида, Буда на състрадателната светлина.

Същата нощ, след като децата си тръгнаха, той вървеше през променения терен на манастира. Старк беше тук. Щеше да се върне. Дали Джимбо бе по-добър стрелец от Старк? Някога може би. Не и сега. Той не бе практикувал, а Старк със сигурност беше. Старк щеше да го свали, преди да е извадил оръжието си от кобура.

Така би било прекалено лесно. Джимбо щеше да го причака из засада. Старк бе прекалено гневен и обзет от мъка, за да внимава колкото бе необходимо. Засадата щеше да свърши работа.

След завръщането им в Йедо минаха няколко дни, преди Емили да се възстанови достатъчно, за да може Старк да потегли. Процесът бе ускорен, след като Генджи я насърчи да участва активно в изграждането на черквата във възстановения дворец „Спокоен жерав“. Под очите й все още имаше тъмни кръгове, а духът й още не се бе възстановил. Щеше да отнеме повече време. Шокиращата касапница, която бе наблюдавала толкова отблизо, не можеше да се забрави лесно. Но все пак тя отново се усмихваше.

— Трябва ли да се върнеш в манастира толкова скоро?

— Да, Емили, трябва.

Тя погледна четирийсет и четирикалибровия на хълбока му и трийсет и две калибровия, втъкнат в колана му, и не зададе повече въпроси.

— Ще се върнеш ли?

— Поне така възнамерявам.

Внезапно Емили го обви с ръце и го прегърна силно. Той усети сълзите й на врата си.

— Внимавай, Матю. Обещай ми, че ще се пазиш.

— Обещавам.

Генджи изпрати Таро и петима самураи да ескортират Старк. Те знаеха, че трябва да позволят на Старк да продължи за Мушиндо сам, след като стигнеха селото. Той не говореше японски, а те не знаеха английски. Пътуваха в мълчание.

Старк мислеше, че мълчанието ще му бъде добре дошло, но не стана така. Нападнаха го спомени. Не можеше да се освободи от тях. Омразата му към Круз не беше толкова силна, колкото любовта му към Мери Ан.

Мери Ан му каза: Това е най-щастливият ден в живота ми, Матю, кълна се.

И за мен, отвърна той.

Стоеше с Мери Ан, Беки и Луиз под сянката на дърветата на земята, която владееше законно. Мисля да построя нашата къщичка тук. Хей там да има градина. Цветя и зеленчуци. Добитъкът ще е на това място.

Беки попита: А къде ще са прасетата?

Няма да има прасета, отговори Старк.

Беки примигна с недоверие.

Няма да има прасета, каза тя на Луиз.

Няма прасета, повтори Луиз.

Мери Ан погледна Старк.

Това са първите думички, които каза.

Няма прасета? — попита Старк.

Мери Ан кимна. Няма прасета, потвърди тя.

Няма прасета, рече Луиз.