Облак врабчета

Джимбо искаше да каже на Старк, че семейството му не е страдало, че той ги е застрелял, когато ги е намерил, и те са умрели веднага. Ето това искаше да му каже, но куршумът бе разкъсал сърцето и десния му бял дроб, не му бе останал глас. Така бе по-добре. Да говори лъжи бе всъщност проява на милост към самия него, отколкото към Старк. Старк не искаше от него думи, искаше отмъщение и го бе получил. Сега зависеше от Старк да намери онова, от което наистина имаше нужда. Джимбо пожела Божията милост за Матю Старк и състраданието на Буда, както и защитата и насоките на десетте хиляди богове. Би се усмихнал, но знаеше, че ще бъде разбрано погрешно, затова запази усмивката в сърцето си.

Старк насочи своя четирийсет и четвърти калибър в лявото око на Круз, а трийсет и втори калибър — в дясното, и стреля три пъти с четирийсет и четвърти калибър и четири пъти с трийсет и втори калибър. Щеше да стреля повече, ако в оръжията му бяха останали още куршуми. Но спусъкът попадна на използвани гилзи след третия и четвъртия куршум. Когато най-сетне спря да натиска спусъка на празните си пистолети, той погледна мъртвото тяло и кръвта, раздробените кости и кървавата маса, където трябваше да бъде лицето. Пъхна в колана си двата револвера и си тръгна.

Децата останаха с приведени към земята глави, докато Старк не се изгуби. После изтичаха при Джимбо, но се спряха на разстояние, когато видяха какво е останало от него.

Само Горо продължи да върви. Той се отпусна на колене край Джимбо и започна да крещи и да стене. Махаше безпомощно с ръце над тялото, сякаш се опитваше да прегърне това, което вече го нямаше.

Кими коленичи до Горо и го прегърна през рамо. С непоколебима решителност тя отпечата мислено спомена за Джимбо върху обезобразеното лице и го видя такъв, какъвто искаше да го запомни.

— Не плачи, Горо — започна да го успокоява тя, въпреки че все още плачеше. — Това вече не е Джимбо. Той отиде в Сухавати, Чистата земя, и когато ние стигнем там, той ще ни посрещне и ние няма да се страхуваме. Всичко в Сухавати ще бъде прекрасно.

Тя беше сигурна в това, защото така й бе казал Джимбо, а той винаги им казваше истината. Тя вярваше, но още не бе в Чистата земя, а бе на тази тъжна и ужасна земя, а тук всичко не беше прекрасно.

Джимбо бе мъртъв.

Двамата с Горо се прегърнаха и заплакаха.

Старк се качи на коня си. Чуваше риданията на плачещите деца зад стените на манастира. Чуваше ги, но не изпитваше нищо.

Нито по-добро.

Нито по-лошо.

Същото като преди, което бе нищо.

Пъхна петите си в стремената и конят тръгна.

А земята бе безформена и пуста; тъмнина покри лицето на бездната.

V Новогодишният ден Първото новолуние след зимното слънцестоене през 16-ата година на император Комей

16 „Спокоен жерав“

На смъртното си ложе господарят Якуо бе посетен от отец Виера. Отец Виера го попита за какво най-много съжалява в живота си.

Господарят Якуо се усмихна.

Упорит, каквито са обикновено християнските свещеници в това отношение, отец Виера попита дали има нещо, което е направил, и нещо, което не е направил.

Владетелят Якуо каза, че съжалението е еликсирът на поетите. Той е изживял живота си като груб, необразован воин и ще умре като такъв.

Отец Виера, като видя усмивката на устните на владетеля Якуо, попита дали съжалява, че е бил воин вместо поет.

Владетелят Якуо продължи да се усмихва, но не отговори.

Докато отец Виера задаваше въпросите си, владетелят Якуо влезе в Чистата земя.

Судзуме-но-кумо (1615)

— Мина цяла година — каза Емили. — Не мога да повярвам.

— Повече от година — отговори Генджи. — Вие пристигнахте на вашата Нова година, която е шест седмици преди нашата.

— А, да, така е, нали? — Емили се усмихна, смутена от собствената си небрежност. — Станало е, без да забележа.

— Коледната инсценировка за децата погълна голяма част от вниманието ти — отбеляза Хейко. — Затова не е чудно, че не си забелязала.

— Зефаная щеше да се радва да я види — обади се Старк. — Толкова млади обещаващи християни.