Облак врабчета

— Какво красиво момченце. Сигурно в бъдеще ще разбие много сърца.

— О, не — възпротиви се Ханако. — Няма да го допусна. Щом се влюби веднъж, ще бъде верен от началото до края. Няма да разбие дори едно сърце.

— Хиде, повикай в нашия род историк — поръча Генджи. — Твоят син очевидно ще бъде първият и последният в това отношение.

— Можете да ми се присмивате — рече Ханако също през смях, — но не виждам нищо лошо в едно обикновено, праволинейно сърце.

— Това е така, защото имаш късмет — отбеляза Хейко — да спечелиш обичта на същото такова сърце.

— За мен не могат да се кажат такива неща — скромно рече Хиде. — Моите склонности и обичаи са по-скоро мързелът, неискреността и разточителността. Ако поведението ми е по-добро от това, то е защото вече нямам свободата да бъда по-лош.

— Това лесно може да се оправи — предложи Генджи. — Кажи една дума и аз веднага ще разтрогна този най-неподходящ брак.

Хиде и Ханако се погледнаха с много топлота.

Хиде каза:

— Опасявам се, че е много късно. Привикнах твърде с моето пленничество.

Старк се обърна към Емили:

— Мога ли сега да ти пожелая честит рожден ден, Емили, тъй като тогава няма да съм тук.

— Благодаря ти, Матю. — Емили се изненада, когато си спомни. — Благодаря ти много. Времето минава толкова бързо, че не след дълго ще стана стара мома. — Тя го изрече много очарователно, но не за да предизвика комплимент или отричане, а като нещо, което действително очакваше. Колкото по-хубава е жената, толкова повече губи тя със смяната на всеки сезон. Тук, в Япония, тя поне нямаше никаква красота и поради това нямаше и нищо, за чието наличие или загуба да тъжи.

Хейко учтиво я опроверга:

— Има много време, преди да станеш стара мома. Осемнайсет години се смятат за начало на женствеността, времето на първото истинско разцъфтяване.

Генджи се намеси:

— Ние имаме следната поговорка: „Дори евтиният чай има хубав вкус при първото варене. Дори дъщерята на вещицата е красива на осемнайсет години.“

Емили се разсмя:

— Е, господарю Генджи, не знам защо, но не се успокоявам от това.

— Наистина, господарю мой — рече Хейко, — това ли е най-добрият ви комплимент?

— Като че ли думите ми не бяха най-подходящите за случая, а?

Междувременно Хейко забеляза, че когато Емили погледнеше Генджи, очите й се смееха, кожата й почервеняваше и тя не чувстваше никаква обида, каквото и да й кажеше.

— Може ли? — попита Ханако.

— Разбира се — Хейко й върна сина й.

— Колко далеч ще пътувате? — поинтересува се Ханако.

— Още нищо не е решено — отвърна Хейко, — мисля, може би, до Сан Франциско за известно време. Поне докато гражданската война в Америка приключи.

— Колко вълнуващо. И колко страшно. Не мога да си представя да живея извън Япония.

— Аз също — отговори Хейко. — За щастие, преживявайки го, няма да ми се наложи да си го представя.

— Каква чест — продължи да разсъждава Ханако, — че владетелят Генджи ви избра да бъдете неговите очи и уши през морето.

— Да — потвърди Хейко. — Наистина висока чест.

Америка? Защо трябва да отида в Америка?

Защото не вярвам на никой друг толкова, колкото на теб.

Простете ми, че го казвам, господарю мой, но ако наградата е изгнанието, за мен ще е по-лесно, ако не ми вярвате толкова.

Не те пращам в изгнание.

Аз съм изпратена принудително извън родината си, отвъд морето във варварска земя, която е напълно непозната за мен. Ако това не е изгнание, какво тогава е?

Подготовка за бъдещето. Имах видение. Много скоро всичко ще се промени. Анархията и вълненията ще разрушат пътищата, които следваме от две хиляди години. Трябва да имаме място за убежище. Това е твоята задача. Да намериш такова място.

Генджи, ако не ме обичаш вече, само кажи. Не е необходимо да правиш такава хитра уловка.

Обичам те. Винаги ще те обичам.

Думите и действията ти не са в хармония. Човек не изпраща жената, която обича, на другия край на света.

Прави го, ако възнамерява да се присъедини към нея.

Ти да напуснеш Япония? Невъзможно. Ти си велик владетел. След време можеш да станеш и шогун. Не можеш да заминеш.

Колко много невъзможни неща вече са се случили, настояваше Генджи, след като са били пророкувани видение след видение от няколко поредни представители на рода Окумичи. Изглежда невъзможно, но можем ли да се съмняваме? Ти ще отидеш в Америка и един ден аз ще те последвам.

Кога ще дойде този ден?

Не съм сигурен. Може би друго видение ще ми покаже.

Не ти вярвам.

Как е възможно да се съмняваш в мен след всичко, през което преминахме? Защо ще искам да заминеш, ако не е истина? Защо ще възлагам на Старк да те направлява и пази? Защо ще изпращам с теб цяло състояние злато? Хейко, колкото и странно да ти се струва, единственото обяснение е това, което ти дадох. Това е доказателство за любовта ми, а не за липсата й.

Тя се съгласи. Какво друго й оставаше? Вярваше, че той все още я обича. Виждаше го в очите му и го чувстваше, когато я докосваше. Ала той я лъжеше. За какво и защо?