Облак врабчета

— Очевидно не, след като казва това. Произношението ми сигурно е по-лошо, отколкото предполагах. Аз обаче го разбирам. Това може да донесе радост на човека. — Генджи отново премина на английски и попита Старк и Емили: — Моят английски не е добър, извинете.

Старк отново поклати глава. Единственото, което можеше да му дойде наум да каже, беше онова, което вече бе казал:

— Съжалявам — започна той.

После Емили го прекъсна.

— Вие говорите английски — обърна се тя към Генджи. Или поне се опитваше. Очите й, все още влажни от сълзите, се разшириха от изненада.

— Да, благодаря ви — отговори Генджи. Той се усмихна като дете, което се е харесало на възрастен. — Съжалявам, че оскърбявам слуха ви. Езикът и устните ми изпитват затруднения с формата на вашите думи.

Емили чу поредица от странни срички в общия ритъм на английския език.

— Да-су, пла-а-гоу-даа-риа. Соо-за-ляа-аам, ее оох-суур-бяя-фам слууу-ааа фий. Еси-куу иа ух-нии-тее миа ииз-пиитв-уа заа-тлут-нее-нияу са фой-маа-таа най ваа-сии-теу дзуу-мии.

Тя се опита да разграничи замъглените звуци един от друг. Ако можеше да различи поне няколко думи, щеше да придобие представа за какво говори той. Да ни би да използва думата „затруднения“? Реши, че не е лошо да повтори същата дума в отговора си.

Формулира го грижливо и каза:

— Всяка трудност може да се преодолее, ако хората са достатъчно последователни.

„А, ето как се произнасяла думата“, помисли си Генджи. „Затруднения“ с „уд“ с език опрян в небцето, а не с „ут“ и леко хриптене в гърлото.

— Със затруднения, но не невъзможно — отвърна Генджи. — Искреността и постоянството изминават дълъг път.

Произношението му бе странно и недодялано, но постоянните му усилия правеха думите все по-ясни, колкото повече тя се заслушваше. Той също възприемаше бързо. Този път „затруднения“ бе по-близо до звученето, което Емили придаваше на думата.

— Господарю Генджи, как, за Бога, сте научили нашия език?

— Дядо ми изискваше да го уча. Той смяташе, че ще ми бъде полезен. — Всъщност Киори му бе казал, че ще му е абсолютно необходим. В пророческите си сънища бе видял Генджи да разговаря с хора на английски.

— Един ден тези разговори — каза му Киори — ще спасят живота ти.

По това време Генджи бе седемгодишен. Беше му отговорил:

— Ако сънищата ти познават, защо трябва да се мъча да уча? Пророчеството казва, че ще говоря английски, затова като му дойде времето, ще го говоря.

Киори се разсмя високо.

— Когато му дойде времето, ще говориш, защото сега, днес, ще започнеш да го учиш.

Забраната, която шогунатът наложи над чуждестранното присъствие и влияние, по онова време все още бе в сила. Не беше възможно за учители да се намерят хора, за които английският език бе роден. Затова обучението на Генджи бе почти изцяло ограничено до книгите. Думите на хартия бяха едно нещо. На езика и в слуха те бяха съвсем друго нещо.

Старк попита:

— Разбираш ли го?

— Да, с мъка. А ти не можеш ли, братко Матю?

— Ни най-малко, сестро Емили. — За Старк от устата на Генджи излизаше поредица от неразличими срички. Онова, което Емили чуваше като английски, беше много по-бавно, с изговаряне на малки групи, повече замъглени, отколкото разграничени. Тази разлика обаче изобщо не му помагаше да започне да разбира, независимо колко старателно слушаше.

Генджи говореше много бавно:

— Може би ако говоря много бавно?

Старк чу:

— Мо-е-зе-ее би-а-у аа-хо-о ху-уу-фо-ри — аа ммм-ноо-хоо паа-вноу-у-у? — Единственото, което можеше да направи, бе отново да поклати глава.

— Съжалявам, господарю Генджи. Моите уши не са толкова умни, колкото на сестра Емили.

— Аха — отвърна Генджи. Той се усмихна на Емили. — Парадоксално е, но ще трябва да превеждате моя английски на мистър Старк на английски, който той може да разбира.

— За мен ще е удоволствие — отговори Емили, — но съм сигурна, че това ще е временно. Въпрос на време е да свикнете с особеностите на говора си.

Генджи примигна.

— Малко забързахте речта си, мис Гибсън. Този път не успях да ви разбера.

— Извинете, господарю Генджи. Увлякох се заради ентусиазма си. — Тя обмисли как да формулира изречението си с по-прости думи. Ала когато погледна в кротките и добри очи на владетеля, тя се разколеба. Реши, че съзира в тях свръхчувствителна душа. Снизходителността не би му убягнала. Тя би го наранила. Още по-лошо, той ще бъде наранен. Емили повтори предишните си думи внимателно.

Сайки бе коленичил на прага наблизо. Той обаче бе достатъчно далеч, за да се намесва в разговора. В същото време беше на една голяма крачка разстояние, така че да може да застане между господаря си и чужденците и да обезглави Старк, ако се наложеше. Необходимостта не изглеждаше незабавна. Въпреки това Сайки бе в готовност. Независимо че жената изглеждаше безобидна, той наблюдаваше и нея.

Зад Сайки се бе струпала малка тълпа. Четиримата от охраната се бяха върнали и бяха донесли легло в западен стил. Заедно с тях бяха Хиде и Шимода, които носеха още мебели. Прислужницата Ханако се появи със сребърен английски сервиз за чай върху табла. Всички гледаха изумени сцената пред себе си.