Облак врабчета

— Господарят Генджи разговаря на езика на чужденците — прошепна Хиде.

Сайки продължаваше да наблюдава. Без да се обръща, той каза спокойно:

— Продължавай да нарушаваш дисциплината, Хиде, и ще прекараш предстоящата си сватба в конюшнята вместо в прегръдката на булката.

Сватба? Хиде искаше да се изсмее. Това нямаше да се случи никога. Техният господар бе направил случаен коментар, нищо повече. Само лишен от чувство за хумор стар глупак като Сайки можеше да вземе думите му на сериозно. Той се обърна да сподели учудването си с Шимода. Приятелят му се усмихваше с доста различна усмивка. До него стоеше Ханако, чиито обикновено бледи бузи бяха поруменели, и тя гледаше в таблата. Долната челюст на Хиде се отпусна. Защо никога не разбираше какво се случва, преди да е станало твърде късно?

Сайки се придвижи напред на колене.

— Господарю, принадлежностите на чужденците.

— Внесете ги — нареди Генджи, а на Емили и Старк каза: — Нека застанем встрани, докато стаята бъде обзаведена по-удобно. — Забеляза, че и двамата имаха значително затруднение с изправянето. Трябваше да се наведат и да заемат уязвими позиции и да се оттласнат от пода с ръце, нещо като току-що проходили деца, които се учат как да се изправят. Старк успя пръв и побърза да помогне на Емили. Дали всички чужденци се отнасяха към жените си с такова уважение? Или това се отнасяше единствено до мисионерите? Във всеки случай, беше възхитително мъж да се държи така галантно с жена, която дори не ставаше за гледане. Не беше трудно да си любезен с красива жена. Грозните изискваха значително по-голяма сила на волята.

Още преди да се е възобновило кръвообращението в краката на Старк, в стаята бяха инсталирани легло, столове и маси. Кромуел остана в безсъзнание, когато го преместиха на леглото. Одеялата на пода бяха прогизнали и бяха почернели от кръвта, която продължаваше да тече и веднага изцапа чистото спално бельо под ранения мъж. Цветът на течността, както и миризмата, говореха на Старк, че куршумът е разкъсал червата на Кромуел, както и стомаха му. Отрови и киселини от тези органи проникваха и в живата му плът.

— Да се оттеглим ли в съседната стая? — попита Генджи. — Тези прислужници ще се грижат за Кромуел. Ще ни се обадят, ако настъпи промяна.

Емили поклати глава.

— Ако се събуди, може да се успокои, като ме види.

— Много добре. Нека тогава да седнем. — Генджи се настани на ръба на един стол. Точно както на пода, той използва позата си, за да държи гръбнака си изправен. Емили и Старк веднага се облегнаха на стола и оставиха той да поддържа гърбовете им. Това изглеждаше доста нездравословно, но Генджи беше човек с широки разбирания. Той също опита. След няколко секунди усети как вътрешните му органи сякаш се изместват от обичайното си местоположение. Погледна Кромуел. Човекът можеше да поживее още час, може би два. Генджи не беше сигурен, че ще е в състояние да седи толкова дълго на тази чуждестранна мебел.

Старк също наблюдаваше Кромуел, но не беше загрижен, че може да почине. Мислите му бяха отдадени на къщата, която мисията на „Правдивото слово“ установи в провинция Ямакава на северозапад от Йедо. Преди година там бяха отишли единайсет мисионери. Сред тях бе човек, когото Старк искаше много да види.

Старк, Емили и Генджи седяха до леглото на Кромуел и го чакаха да умре.

— Нямаше възможност да застреляме Генджи на пристанището — обясняваше Кума. Не възнамеряваше да признае пред клиента си, че е грабнал празен мускет. За наемника репутацията беше най-ценният му атрибут. Защо да я накърнява безпричинно?

— Трудно ми е да повярвам — настоя Каваками.

— Въпреки това беше точно така.

— Обясни отново защо застреля точно този мисионер.

Още една грешка, макар и не толкова важна. Онзи, в когото се целеше, неприветливия, който вървеше редом с паланкина, бе отскочил точно в момента, когато Кума стреля. Сякаш мъжът бе погледнал към него, бе го видял и се бе навел. Това обаче бе малко вероятно. Дори трениран нинджа не би усетил толкова лесно присъствието на Кума. Трябва да се е спънал. Кума запази уверения израз на лицето си. Нямаше начин Каваками да разбере, че изстрелът му е бил напълно случаен.

Затова даде друго обяснение:

— Беше по-възрастният от двамата мъже. Предположих, че е ръководителят им. Загубата му би била по-болезнена за Генджи и за другите християнски симпатизанти. Мислех, че ще бъдеш доволен.

Каваками обмисли ситуацията. Не биваше да допуска Кума да взема критични решения сам. В същото време той беше най-ефективният, ако имаше свободата да действа при обещаващи обстоятелства.

— Не предприемай повече действия срещу Генджи. Ако изникне възможност да се атакуват мисионерите, направи го, но само докато се предполага, че се радват на пълната защита на рода Окумичи. — Приятно му бе да си представи подобно унизително събитие.

— Искате да кажете, докато са в двореца „Спокоен жерав“?

— Да.

— Това няма да е лесно.

Каваками постави десет златни рио на масата и ги побутна към Кума.

— Продължавай да следиш Хейко. Не съм сигурен, че си спомня каквото трябва да си спомня.