Облак врабчета

Кума се поклони, доизпи чая си и плъзна вратата. Беше минало по-лесно, отколкото бе очаквал. Обикновено Каваками задаваше много повече въпроси. Днес той изглеждаше разсеян. Нямаше значение. Кума бе по-богат с десет рио. И което бе по-важно, поръчано му бе да следи Хейко. И без това щеше да го прави. А да получава пари за това бе благословия. Наму Амида Буцу.

Кума Мечката вървеше отривисто, но не прекалено енергично, към търговската част на Цукиджи. Всеки, който си направеше труда да го забележи, щеше да види пълен, оплешивяващ селянин на средна възраст с разсеяно щастливо изражение, характерно за онези, които не са твърде умни. Никой не би разпознал в този човек най-смъртоносния нинджа във Вътрешните провинции.

Така и никой не го разпозна. Поне не когато трябваше.

На Каваками му бе много трудно да обърне внимание на Кума. Не можеше да спре да мисли за доклада на Хейко. Такова опустошително клане. Баща и син убити в един и същ прокълнат час. Коренът и клончето бяха унищожени, и то не от омразата на врага, а от собствената лудост на единия. Възможно ли бе подобен ужас да е истина? Докато не получеше потвърждение от допълнителни източници, Каваками можеше единствено да се надява. Ако беше така, провалът на Кума да осакати Генджи беше благоприятно стечение на обстоятелствата. Много по-добре е родът Окумичи да рухне отвътре, отколкото да бъде разрушен отвън.

Каваками затвори очи и изпадна в дълбок размисъл. През четиринайсетата година на император Го-йозей, преди два века и половина, Рейги, владетел на Минато, последва Нагамаса, владетел на Акаока, в битката срещу войските на Токугава. Рейги бе повярвал в пророческата дарба на Нагамаса. Родът Токугава е прокълнат, твърдеше Нагамаса. Това показват виденията ми. Нагамаса умря — избавление от лошия гадател. Рейги, който беше на страната на Нагамаса, също умря. Както и съпругата му, наложниците му и всичките му деца, с изключение на едно, дъщеря, която се омъжи за представител на по-младите Токугава. Почитаемата му прапрабаба. В продължение на поколения от баба на майка и на дъщеря историята се разказваше и бабите, майките и дъщерите разказваха историята в детските стаи на своите внуци и синове.

Ако не беше Нагамаса, Каваками и предците му щяха да са владетели на Минато, наистина голяма провинция, вместо на Хино — по-голямо като репутация, отколкото като площ.

Сега продължаването на кръвната линия на Нагамаса зависеше от един човек.

Генджи.

Останал сам в пълна тишина, Каваками размишляваше как може в бъдеще да планира най-болезнената и унизителна стратегия, чрез която тази линия да бъде прекъсната.

Старк бе гост в двореца на японски даймио на новогодишния ден през 1861 година заради десетима мъртви мъже.

Вторият мъртъв мъж беше Джими Соу Фаст. Истинското му име бе Джеймс Софая. Той се наричаше Соу Фаст11, защото не му харесваше да му казват Софая и защото бе толкова бърз с картите, че никой не можеше да го залови как мами. Третата причина, поради която се наричаше Соу Фаст, беше заради това, че бе по-бърз с пистолета в сравнение със седем мъже. Това бяха седемте мъже, които бе застрелял, но никой от тях не бе сред десетимата, довели Старк в Япония.

Старк не знаеше нищо от това, докато Джими Соу Фаст не умря. Една от причините, поради които Джими Соу Фаст умря, беше, че Старк, за разлика от другите мъже, които Джими Соу Фаст бе мамил на карти, го видя да мами.

— Стой — спря го Старк. — Току-що взе в ръка най-долната карта, кучи сине. — По това време той беше на седемнайсет, избягал от сиропиталище в Охайо на първото си прекарване на добитък в Западен Тексас. Болеше го глава, боляха го топките, болеше го гърбът, боляха го ръцете, боляха го коленете, болеше го задникът, боляха го краката. Беше изгорял от слънцето и страдаше от махмурлук. Ала погледът му бе остър както винаги и той видя кучия син да прибира картата. Асо пика.

Джими Соу Фаст му хвърли леден поглед:

— Знаеш ли с кого говориш, момченце?

— Знам — рече Старк. — Говоря с крадец на карти, измамен кучи син. Остави това асо пика, нещастен лайнар, или ще ти пръсна главата. — Нощта, в която напусна сиропиталището, Старк бе направил същото с Илаяс Игън, нощния надзирател. В продължение на години Игън беше тормозил и се държеше жестоко към много от момчетата, включително към Старк. След като бе смазал главата му, той нямаше да прави повече така. Илаяс Игън бе първият мъртъв мъж.

Джими Соу Фаст оправдаваше името си. Пистолетът му се оказа в ръката му, насочен срещу гърдите на Старк, преди Старк да е извадил своя от кобура. Щеше да превърне Старк в осмия мъртъв мъж, вместо да стане вторият мъртъв мъж на Старк, ако не беше преклонението му пред модерните изобретения.