Облак врабчета

— Понякога пророците са луди — отговори Джимбо, — но не всички луди са пророци.

Сохаку изсумтя.

— Нито съм луд, нито съм пророк. — Това е моят проблем.

Владетелят Генджи бе оставил недвусмислени инструкции. Когато чичо му започна да предсказва, трябваше да го повикат веднага. Откъде той изобщо знаеше, че чичо му ще започне да предсказва, също несъмнено бе въпрос на пророчество. Или на лудост. Колко по-прост би бил животът, ако васалът на владетеля виждаше вчера в миналото, днес в настоящето и утре в бъдещето. Покойният владетел Киори поне имаше достойнството да бъде дисциплиниран воин. Неговият внук и наследник прекарваше прекалено малко време според Сохаку в изучаване на пътя на самурая.

— Няма шогун — говореше Шигеру. — Няма мечове. Няма опашки на косите. Няма кимона.

— Реших, че това е пророчество — отсече Сохаку — и трябва да информирам владетеля Генджи. Таро ще стигне в Йедо след една нощ и един ден. Ще се върне с нашия господар след седем дни. Тогава ще се срещнеш с него.

— Питам се дали заслужавам подобна чест. Не съм непременно чужденецът от пророчеството на владетеля Киори.

Пророчеството, за което говореше Джимбо, беше онова, което казваше, че през новата година ще се появи чужденец, който ще държи ключа към оцеляването на рода Окумичи. Сохаку не залагаше особено на това пророчество. В края на краищата, ако владетелят Киори можеше да вижда бъдещето толкова ясно, защо не бе предотвратил собственото си убийство? От него обаче не се изискваше да вярва на каквито и да било пророчества. От него се изискваше да следва единствено разпорежданията на своя господар. А дори и това подлежеше на съмнение. Доколко — това Сохаку още не беше решил.

Сохаку каза:

— Ти си единственият чужденец, известен на нашия род. Новата година наближава. Кой друг би могъл да е? — Точно сега го интересуваше много повече Шигеру. Имаше възможност Сохаку да го изненада и да го залови. В противен случай щяха да изпаднат в много лошо положение при пристигането на господаря Генджи. Предполагаше се, че са най-добрите кавалеристи от рода. Ала тук бяха притиснати в собствената им оръжейница от един душевноболен и бълнуващ човек, човек, когото им бе вменено да пазят.

— Ще приготвя храна за господаря Шигеру — Джимбо се поклони и тръгна обратно към кухнята. Беше научил вкусовете им забележително добре за кратко време. На Сохаку най-силно впечатление му направи как научи езика им. Американският консул Таунсенд Харис живееше в Япония повече от четири години и още не можеше да каже повече от няколко зле произнесени думи на японски. Сохаку видя това с очите си, когато придружи владетеля Киори на посещение в новата квартира на дипломата в Йедо. А Джимбо само след една година говореше почти като японец.

— Уродливост навсякъде. По рождение, поради нещастен случай, по замисъл.

Сохаку се бе вслушал в продължаващото вътре мърморене. Ако не успееше сега да залови Шигеру, щеше със сигурност да го направи през следващия ден или два. Дори лудите трябваше да спят.

Чудесата следваха едно след друго, чудеса на виденията, на тълкуванията, на силите.

Тръгна с Исус по водата.

Стоеше с Мойсей пред горящата, но неизгаряща къпина.

Полетя с архангел Гавраил над бойното поле на Армагедон.

Въодушевен от божествен устрем, се събуди на друго място и откри у себе си дарбата да разбира японски език. Когато женственият владетел отново заговори, Кромуел бе благословен да го разбира.

— Да се оттеглим ли в съседната стая? — попита Генджи. — Тези прислужници ще се грижат за мистър Кромуел. Ще ни се обадят, ако настъпи промяна.

Емили поклати глава.

— Ако се събуди, може да се успокои, като ме види.

— Много добре — отвърна Генджи. — Нека тогава да седнем.

Макар да бе привикнал към чудесата, Кромуел се вцепени от онова, което чу. Не можеше да разбере кое го учуди повече. Че Емили, подобно на него, намира смисъл в странните чуждоземни срички или че владетелят разбира английските думи, които излизат от устата й. От всички велики знамения и чудеса не беше ли най-голямото развалянето на проклятието на вавилонската кула? Кромуел отвори очи.

Емили му се усмихна. Защо по бузите й се стичаха сълзи? Тя промълви:

— Зефаная.

Опита се да произнесе името й. Ала вместо думи гореща течност изпълни устата му.

— О, Боже — простена Емили. Ръцете й, стегнати в юмруци, се стрелнаха да закрият зяпналата й уста. Ако Старк не я бе прихванал, тя щеше да падне назад.

— Повдигнете го — разпореди се Старк — или той ще се удави в собствената си кръв.

Генджи хвана Кромуел с ръце и повдигна потръпващото му тяло от леглото. Там, където ръката му минаваше през гръдния кош на ранения мъж ръкавът на кимоното му почерня от бълващата от гърлото на ранения черна кръв.

— Господарю! — Сайки подскочи напред. — Моля ви, не го докосвайте! Мръсотията на чужденеца ще ви изцапа!

— Това е кръвта на неговия живот — отговори Генджи, — не по-различна от твоята и моята.

Старк усети как тялото на Емили, вцепенило се от страх, се вцепенява още повече. Тя бе на път да изпадне в шок.