Облак врабчета

— Това е толкова нелепо — възможността някой като него да е замесен изобщо в някакъв заговор. Той се интересува единствено от жени, вино и музика. Ако има заговор, тогава несъмнено в него е участвал покойният владетел Киори. А с неговата смърт заговорът също трябва да е приключил.

— Той се интересува и от лов, нали? Това е част от воинската ни традиция.

Хейко отново се изкикоти.

— Може би е част от воинската ни традиция, лорд Каваками, защото вие сте истински самурай. Ала когато владетелят Генджи отива на лов, той неизменно се връща с празни ръце.

— Недей да се влияеш толкова много от онова, което виждаш — предупреди я Каваками. — Това може и да е представление в наша чест.

Тя се поклони, на вид силно смутена.

— Да, господарю. — Тя се съмняваше, че той вярва на думите си. Най-вероятно смяташе, че родът Окумичи подобно на този на шогуна е в последна фаза на упадък. Дядото, Киори, бе последният, който приличаше донякъде на великите владетели от старите времена. Синът му, Йоримаса, беше пристрастен към опиума дегенерат, който бе починал млад. Внукът му, Генджи, изглежда, бе такъв, какъвто Хейко го описваше. А Шигеру, единственият истински опасен Окумичи, останал жив, беше душевноболен. Може би това бе достатъчно, за да се запази животът на Генджи. Ако той не беше заплаха за никого, не би имало причина да се поръча да бъде убит.

Тя излезе от унеса си на няколко крачки от банята. Тръпки полазиха кожата й под памучната роба, но не от хладното време. От горещата вода във високата правоъгълна вана се издигаше пара. Самотна птица се обади от гората. Нямаше нищо необичайно. Тогава какво я накара да застане нащрек? Името само излезе на устните й — случайно или по инстинкт.

— Излез, Кума — рече тя, — няма да те убия. Не и днес, във всеки случай.

Откъм банята се чу гръмогласен смях. Кума се показа и се поклони.

— Не се ядосвай, Хей-чан — каза Кума, като използва приятелското умалително „чан“. — Просто проверявах осторожността ти.

— И щеше ли да я проверяваш и докато се събличах?

— Моля ви се. — Кума придоби обидено изражение. — Аз съм нинджа, а не дегенерирал воайор. — После широка усмивка грейна на лицето му. — Щях да продължа да наблюдавам от скривалището си, но само с проучвателна цел.

Когато мина край Кума, за да влезе в банята, Хейко се разсмя.

— Обърни се, ако обичаш. — След като Кума се подчини, тя свали робата си и започна да се къпе. Стоеше до ваната, вземаше вода с малка кофичка и се поливаше с нея. Изключително горещата вода я караше да потръпва от удоволствие.

— Преди две седмици Каваками ми нареди да застрелям Генджи при първа възможност — рече Кума, който стоеше чинно с гръб към къпещата се жена. — Почти щях да успея тази сутрин. — По звуците познаваше кога водата се плъзгаше по тялото на Хейко и кога падаше на земята. Въобразяваше си, че разбира и за кои части на тялото става дума. От внезапното прекратяване на плискането той разбра, че думите му са я обезпокоили.

— Това е изненада — най-сетне отговори Хейко. Когато заговори, гласът й издаваше обичайното за нея безразличие и след кратка пауза тя продължи да се къпе. — Беше създал у мен впечатлението, че тази задача ще трябва да изпълня аз.

— Той е твърде хитър, за да каже на когото и да било дори малка част от истината — каза Кума. — Може би дори е толкова хитър, че не знае той самият какво прави. Когато го срещнах днес, той не ми поръча да опитам отново. Мисля, че още не е решил дали иска Генджи мъртъв, или не.

— Това прави нещата по-объркващи, отколкото трябва да са — отбеляза Хейко.

Кума усети облекчението в гласа й. Това потвърди отдавнашните му подозрения. Хейко играеше прекалено добре ролята си на любовница на владетеля Генджи.

— Надявам се, че не си започнала да се заблуждаваш сама, както правиш с него.

— Какво имаш предвид?

— Тревожиш се за него — Кума бе откровен.

— Разбира се — призна си Хейко. — Ако не се тревожех, той щеше да го усети. Не е възможно да се преструваш пред толкова чувствителен човек, особено в подобни интимни обстоятелства.

— Но си готова да го убиеш, ако е необходимо.

— Само глупакът действа от любовни подбуди — отвърна Хейко. — А ти не си възпитал глупачка.

— Надявам се да не съм. — Кума се заслуша в тихите звуци, които идваха откъм банята. Хейко се сапунисваше. — Във всеки случай мисля, че Каваками има друг, съвършено различен план за изпълнение и че той е взел приоритет над другия, който предвиждаше незабавното убийство на Генджи.

— О-о? Какъв план?

— Все още не знам — каза Кума. — Сигурно включва теб. Не знаеш ли?

— Не. — Хейко изплакна сапуна. След като вече бе чиста, тя пристъпи в дълбоката дървена вана. Водата бе много гореща. Тя бавно се снижи, докато не седна на дъното, а водата не я покри до шията. — Можеш да се обърнеш.

Кума я послуша. Лицето на Хейко бе изтрито от грима, дългата й коса бе мокра и несресана и тя му заприлича на малкото момиченце, което някога познаваше. Колко непредвидима е съдбата, колко близка до трагедията.

Хейко продължи: