Облак врабчета

Секигахара беше малко селце в Западна Япония, което не се отличаваше с особено значение. Ала през четиринайсетата година от управлението на император Го-йозей там се бе случило нещо, което продължаваше да управлява живота в страната. През една късна есенна утрин, когато падна мраз, а мъглата се вдигна, двеста хиляди самураи се разделиха на две вражески армии и влязоха в бой в долината близо до селището. Половината от тях последваха Токугава Йеясу, великия владетел на Канто. Другата половина се струпаха под знамената на Ишида Мицунари, регент на Западна Япония.

Предшественикът на Генджи — Нагамаса, застана на страната на Ишида. Месец преди битката в един сън му се разкри, че родът Токугава ще бъде лишен от всички права и привилегии, включително от наследствения статут на велик владетел. Когато падна мрак, Нагамаса с още осемдесет хиляди самураи бяха мъртви, а Йеясу беше върховен управник. Скоро той стана шогун, а титлата остана за семейството му до ден-днешен.

Генджи не се съмняваше във валидността на съня на праотеца си. Той просто не бе определил вярно времето.

Въпреки че Нагамаса почина и родът Окумичи беше откъм губещата страна, той не беше унищожен. Достатъчно противници на Токугава бяха оцелели, за да предотвратят пълното му унищожение. В продължение на двеста шейсет и една години те поддържаха и обмисляха отмъщението. В същото време партизаните на Токугава, сред които бяха предците на Гайхо, заговорничеха за окончателното им унищожение. Ето това правеше Япония дълги години, докато чужденците развиваха науката си и завладяваха света. А сега може би, докато Япония продължаваше да води отново и отново същата древна битка, чужденците щяха да завладеят Япония.

— Господарю. — Селянинът излезе на колене от стаята, главата му бе притисната към пода като орен плуг. — Почитаемата ви баня е готова. — Слабото тяло на мъжа трепереше от страх.

Генджи искаше да му каже да стане. В крайна сметка това бе неговият дом и Генджи не беше нищо повече от неканен гост. Ала, разбира се, не можеше да го каже. Той, подобно на селянина, чиято къща бе ангажирал за нощта, спазваше древния, неподатлив на промени етикет.

— Благодаря — отговори Генджи.

Все още прегънат на две в поклон, селянинът бързо се отмести от пътя, така че господарят да може да премине, без да си направи труда да стъпва около собственото му скромно тяло. Две надежди изпълваха свитото му от страх сърце. Първата бе господарят да не намери за обидна за личността му простата селска вана. Съпругата и дъщеря му бяха окървавили ръцете си, тъй като я бяха търкали един час след пристигането на владетеля. Той отправи тиха молитва към Амида Буда ваната да е достатъчно чиста. Втората му надежда бе, че господарят, привикнал към легендарните куртизанки на Йедо, няма да прояви интерес към дъщеря му. Тя бе петнайсетгодишна, с току-що разцъфтяла женственост и се смяташе, че е красавицата на селото. Сега си пожела тя да е толкова невзрачна, колкото бе дъщерята на Муко. Отправи още една безмълвна молитва към Амида Буда, в която молеше Състрадателния за защита и милост през тази опасна нощ.

Отвън най-младият син на селянина, който се потеше обилно, се изтри и продължи да храни четирите коня под наблюдението на Таро. За конете на господаря нямаше подходяща храна, затова той бе тичал до съседното село и бе помолил старейшината за сено. Върна се с двайсет и пет килограмова бала на гърба. Искаше му се по-големият му брат Шиничи да е тук, за да му помогне. Ала преди месец той бе мобилизиран в армията на владетеля Гайхо. Кой знае къде беше и кога щеше да се прибере? Задаваше се война. Всички твърдяха така. Война срещу чужденците. Война между поддръжниците и враговете на шогуна. Война с иноземци и гражданска война едновременно. Хиляди, стотици хиляди, дори милиони щяха да умрат. Може би Шиничи щеше да е на по-безопасно място в армията, отколкото щяха да са те в стопанството. Генджи излезе от къщата. Момчето падна ничком и зарови глава в мръсотията.

Хиде и Шимода охраняваха банята. Генджи завари вътре жената и дъщерята на селянина. Те също бяха коленичили и бяха притиснали глави към земята. Подобно на селянина телата им трепереха от страх. Не биха се страхували толкова дори да беше демон от Ада. А като се размисли за това, всъщност каква бе разликата между демона и господаря за селянина?

Генджи чу, че от една от жените се изтръгна ридание. Без да погледне, знаеше, че това е майката. Съвсем естествено тя предполагаше, че той ще поиска да му помогнат при къпането, ще забележи колко голяма е дъщеря й и ще я вземе в леглото си през нощта. Това щеше да е така, ако бе спокоен по натура. В противен случай можеше да я обладае още тук, на пода, дори преди да се е изкъпал.

— Можете да вървите — обърна се към тях Генджи. — Предпочитам да се къпя сам.

— Да, господарю — успя да каже жената, след миг и дъщеря й промълви: — Добре, господарю. — Двете жени напуснаха банята, придвижвайки се назад на колене.