Облак врабчета

— Смяната на решението на Каваками трябва да има нещо общо със смъртта на дядото на Генджи и с изчезването на чичо му.

— Може би — отвърна Кума. — Ако тези съобщения са верни, тогава родът Окумичи е на ръба на катастрофата. Идеална ситуация за жестоките злосторничества, които нашият сегашен работодател обича. А като се заговорихме за нашия работодател, не го приемай пренебрежително. Той не ти вярва.

— Той не вярва на никого. Това е смисълът на живота му. Недоверие.

— Нареди ми да те следя. Според мен това означава, че недоверието му към теб е по-голямо от обичайното. Внимавай, Хей-чан.

— А дали някой следи теб, за да се увери, че ти следиш мен?

Кума се разсмя:

— Той няма доверие на теб, не на мен.

— Толкова ли си сигурен? Той няма обичая да оповестява подозренията си на онези, които подозира. — Хейко поля главата си с вода. — Провери ли, за да си сигурен, че не те следят?

Кума се изправи на крака.

— По дяволите. Имаш право. Трябва да съм по-внимателен. По-добре да проуча. Внимавай, Хей-чан.

— И ти, чичо Кума.

По целия път до Йедо той бе в носталгично настроение. Колко бързо минаваше времето. Малкото момиче, на което той стана настойник преди петнайсет години, сега бе жена с невероятна красота. Наричаше го чичо Кума. Трябваше да знае истината. Вече бе достатъчно голяма. Това щеше да наруши заповедите му, но, по дяволите заповедите. Кума се усмихна сам на себе си. Само глупак би действал по любовни подбуди, бе казала тя. Тогава ме наречи глупак, помисли си Кума. През петнайсетте години на обучение той бе започнал да обича Хейко като дъщерята, която никога не бе имал. Във всеки конфликтен момент между дълга и любовта му той нямаше съмнение кое ще възтържествува.

Да, тя трябваше да знае истината. Следващия път, когато бъдат заедно, той ще й каже. За нея ще бъде трудно, много трудно. Ако светът бе по-добър, никога не би се наложило да разбира. Ако светът бе съвършен, не би имало значение. Ала този свят не бе по-добър и със сигурност не бе най-добрият от безбройното множество. Най-добрият бе Сухавати, Чистата земя на Амида Буда. Един ден те всички щяха да живеят там. Но не и днес.

Хейко постоя във ваната още няколко минути, след като Кума тръгна. Колко непреходен бе животът, мислеше си тя, колко непредсказуем. Ние ласкаем другите, мислим, че сме актьори на сцената, гении, които пишат собствените си пиеси, импровизираме нашите думи и сменяме основните линии на интригата и най-фините нюанси на всеки наш каприз. Може би по същия начин се чувстват дървените кукли бунраку14. Те не забелязват кукловодите, които насочват всяко тяхно движение.

От водата, която я обгръщаше, се издигаше пара. Ала тя чувстваше студ до мозъка на костите си. Генджи можеше да умре днес, а тя дори нямаше да разбере, преди да е станало фатално късно.

След банята тя остави косата си вързана на дълга конска опашка. Облече се в селски дрехи, като внимаваше да покрие всеки милиметър от кожата си, за да не бъде опетнена белотата й дори от най-слаб зимен слънчев лъч. После отиде в градината си и разкопа земята около зимните пъпеши. Докато работеше в градината, не мислеше за нищо друго, освен за онова, което правеше. Не й мина и мисъл за кланета, измяна или любов.

Слънцето отдавна бе отминало обедния си зенит, когато тя забеляза от юг да приближават четирима ездачи.

Генджи наведе глава от коня си.

— Почитаема селянко, казаха ми, че наблизо се намира прочутата красота на Йедо. Можеш ли да ми покажеш къде живее?

— Йедо е далеч — отвърна Хейко, — красотата е толкова преходна, а всяко жилище е непостоянно. Може ли вместо това да ви заинтересувам с малко гореща супа, за да ви предпазя от студа? — Тя посочи градината. — Направих я с тези зимни пъпеши. — Никога не би се облякла по този непривлекателен начин, ако й бе минала през ум и най-малката възможност, че той ще се отбие при нея. Същата сутрин вниманието му бе изцяло погълнато от чужденците. Генджи бе отишъл на пристанището специално да ги посрещне. Беше съвсем резонно да очаква той да бъде зает в града до края на деня. Но ето, следобед той беше тук, както личеше по всичко, се насочваше към възвишенията на ловна експедиция, а с него не се виждаше никакъв чужденец. Въпреки че притеснението й бе огромно, точно толкова бе голяма и радостта й. Генджи бе жив, тя също и ето че те бяха заедно. След онова, което Кума й бе казал сутринта, тя се наслаждаваше на ценността на тези неочаквани моменти.

— Вашето умение да обработвате земята е впечатляващо — каза Генджи. — Несъмнено в един свят с по-голямо равновесие и хармония жена, която притежава подобни земеделски способности, ще бъде ценена повече от жената, която е веща единствено в изкуството на спалнята.

— Твърде сте любезен, добри ми господине. — Хейко направи дълбок поклон, за да прикрие червенината, която изби по бузите й. — Ала нека не ви задържам повече. Несъмнено вие нямате търпение да отидете на любовна среща със знаменитата си дама.