Облак врабчета

— Може да му липсва силата на предшествениците му — отговори Генджи, — но никой владетел не би дръзнал така очевидно да подлага на риск авторитета си. Армията на шогуна все още е най-силната в Япония. А никой друг няма флот, за който си струва да се говори. — Той потъна в размисъл, после продължи: — Всъщност новините са добри. След като цялото внимание е насочено на запад, на север ще бъде по-безопасно да се пътува.

— Господарю, несъмнено вие не възнамерявате да отидете лично в манастира, нали?

— Трябва. „Абат Сохаку следва инструкциите“ означава, че се е случило нещо, изискващо персоналното ми внимание. Не се притеснявай, Сайки. Ще пътувам инкогнито. В противен случай бих привлякъл прекомерно голямо внимание. Затова тръгвам с Таро. — Генджи огледа стаята. — А също с Хиде и Шимода.

Двамата мъже се поклониха.

— Да, господарю. Благодарим ви. Ще се приготвим за пътуването.

— Лъкове, но не огнестрелни оръжия — нареди Генджи — и никакви доспехи. Обикновена ловна експедиция. Никакви гербове на облеклото.

— Да, господарю, разбираме и се подчиняваме. — Хиде и Шимода бързо напуснаха стаята.

Сайки се придвижи напред на колене и се поклони ниско.

— Господарю, моля те да размислиш. Преди час бе направен опит за покушение срещу вас. Вашият гост чужденец бе ранен сериозно. Вече цяло Йедо го е разбрало. Кой би избрал такъв момент, за да тръгне да ловува? Доста е неправдоподобно. Никой няма да повярва.

— Не съм съгласен. Репутацията ми на фриволен дилетант на практика изисква подобни действия.

Сайки се примоли:

— Господарю, поне ми позволете да ви придружа.

— Не мога. Самото ти присъствие ще ни прави да изглеждаме прекомерно сериозни. А аз искам точно обратното.

Един от самураите се разсмя при тези думи, но потисна смеха си, когато Сайки се обърна и го погледна.

— Освен това — Генджи на свой ред сподави смеха си, — ти си необходим тук, за да защитаваш нашите гости от бъдещо нападение. — После погледна Кромуел. Зад затворените му клепачи очите му се движеха в танца на съня. — Къде са другите двама?

— Във вътрешната градина, господарю — каза един от стражите.

— Хартия — нареди Генджи. Когато му донесоха, той написа кратка бележка на английски:

„Скъпи мис Гибсън и мистър Старк. Съжалявам, но трябва да замина за малко. Ще изпратя при вас своя приятелка. Със съжаление ще отбележа, че нейният английски е още по-лош от моя, но тя ще се погрижи всичките ви нужди да бъдат задоволени.“

Той се подписа по чуждестранен маниер с първото си име преди фамилното.

„Искрено ваш, Генджи Окумичи“

След срещата с шпионина на шогуна Хейко се върна във виличката си в гората на Гинза в източните покрайнини на Йедо, близо до Новия мост към шосето Токайдо.

— Банята ви е готова — посрещна я Сачико.

— Благодаря. — Хейко се съблече бързо, сложи си обикновена роба и се запъти към банята. Къпеше се винаги след среща с Каваками, независимо по кое време на деня. Днес тя изпитваше повече от обичайното нужда да се изчисти.

Докладът, който бе направила, извика в съзнанието й образи, които би предпочела да забрави. Няколко пъти бе срещала Шигеру, чичото на Генджи. Никога не бе имало и намек, че нещо не е наред. Каква лудост го бе накарала да изколи цялото си семейство, включително единствения си наследник, чудесно момче на шест години? Дали болестта бе поразила само него или бележеше със съдбоносна дамга целия род? Щеше ли любимият й Генджи един ден също да полудее?

— Можеш ли да потвърдиш с доказателства всичко, което ми каза? — бе я попитал Каваками.

— Не, господарю.

— Тогава това е стечение на обстоятелствата.

— Смъртта не е стечение на обстоятелствата, господарю, то се отнася единствено до начина, по който е настъпила. Твърди се, че тъстът на Шигеру — Йоритада, е бил убит от лавина близо до планината Тасо заедно с цялото си домочадие и дъщеря му Умеко и трите й деца, които са му били на гости. Твърди се също, че след като починали, случайно разразил се пожар изгорил дома му. Невероятно за първото твърдение и много удобно за второто, ако наистина е имало кръвопролитие.

— От време на време се случват съвпадения — отбеляза Каваками.

— Да, господарю.

— Това ли е всичко?

— Не, господарю. Има още. Пристигането на чуждестранен кораб тази сутрин събуди любопитството на владетеля Генджи. „Витлеемска звезда“. Не каза с какъв товар е. — Хейко не се притесняваше, че може да издаде някаква информация. По това време другите шпиони на Каваками трябва да са му казали всичко това и дори повече. — Тръгна за пристанището в часа на дракона.

— Човешки товар — рече Каваками. — Още християни от сектата на „Правдивото слово“. Това може да е знак за участието на владетеля Генджи в някакъв християнски заговор.

Хейко са изкикоти.