Облак врабчета

— Да, Хейко. Най-трудната ситуация. — Емили затвори книгата, която четеше. Сър Уолтър Скот бе любимият писател на майка й, а сред неговите книги тя на практика обожаваше „Айвънхоу“. Освен медальона от нея това бе единственият друг спомен, който Емили запази след продажбата на фермата. Оттогава тя често препрочиташе любимите пасажи на майка си, припомняше си гласа й и плачеше в самотата на школата, мисията, кораба, а сега и тук, на това самотно място, далеч от гробовете на близките й. Зарадва се, че не плачеше, когато Хейко се появи. — Моля те, наричай ме Емили. Така би трябвало, след като аз ти казвам Хейко. А можеш да ми кажеш фамилното си име и аз също ще се обръщам към теб с „мис“.

— Аз нямам фамилно име — отговори Хейко. — Не съм от благороден произход.

— Моля? — Емили бе поразена от изненада. Същото бе положението на крепостните селяни в „Айвънхоу“. Ала така е било преди стотици години, по време на мрачното европейско Средновековие. — Не чух ли един прислужник да се обръща към теб с друго име, по-дълго?

— Майонака-но-Хейко, да. Това е пълното ми име на гейша. То означава „Среднощно равновесие“.

— Какво е името гийшо? — попита Емили.

— Гейша — каза бавно Хейко.

— Гейша — повтори Емили.

— Да, така е правилно — насърчи я Хейко. Тя помисли какво е прочела в английския речник на Генджи. — Вашата най-близка дума за това вероятно е „проститутка“.

Емили беше толкова шокирана, че дори не можеше да говори. „Айвънхоу“ падна от скута й. Тя се наведе да вдигне книгата, благодарна за възможността да не гледа Хейко. Изобщо не знаеше дори какво да мисли. През цялото време бе смятала, че домакинята й е високопоставена дама, роднина на владетеля Генджи. Сторило й се бе, че всички слуги и самураи се отнасят към Хейко с голямо уважение. Беше ли пропуснала нещо измамно в поведението й?

— Изглежда, има някаква грешка в превода — съумя да каже Емили, а бузите й все още бяха червени от притеснение.

— Да, може би — отвърна Хейко. Мис Гибсън или Емили, както я бе помолила да я нарича, я бе изненадала, колкото и тя бе изненадала Емили. Какво толкова обезпокоително бе казала?

— Знаех си, че е така. — Емили бе чула думите й с огромно облекчение. За нея проститутка бе една от онези алкохолизирани, нападнати от болести несретници, които понякога търсеха убежище в къщата на мисията в Сан Франциско. Тази елегантна млада жена, по-скоро дете, едва ли можеше да има нещо общо с това.

Когато Емили изпусна книгата си, Хейко търсеше правилната английска дума, за да обясни различните класи при жените компаньонки. На всяка обществена прослойка отговаряше по една. На дъното бяха неумелите, които доставяха обикновено сексуално облекчение. Забранените пренаселени улички на района за удоволствие Йошивара бяха пълни с тях — главно селски момичета, поели задължението да изплатят семейни дългове. На върха бяха няколко избрани гейши, като нея самата, отгледани от детството, които подбираха внимателно с кого и как ще прекарат времето; за нейната компания и предпочитания може и да се плащаше, но само ако тя пожелаеше, тъй като никой не бе принуден. Освен това имаше безкрайни градации на цени, услуги, талант и красота. Когато видя продължаващото притеснение на Емили, Хейко се поколеба. Тя предполагаше, че всичко в Япония има своето съответствие в Америка и обратното. Думите бяха различни, защото езиците бяха различни, но смисълът бе един и същ. Хората навсякъде имаха еднакви нужди и желания. Така поне мислеше тя.

— В Америка някои дами от добро потекло стават гувернантки — започна да обяснява Емили, която все още се опитваше да преодолее внушението на думите на Хейко. — Гувернантката учи децата от семейството на маниери, грижи се за благополучието им, дори понякога им преподава определени предмети. Да не би да си имала предвид това?

— Гейшата не е гувернантка — рече Хейко. — Гейшата е жена компаньонка от най-висок ранг. Ако не съм използвала правилната дума, моля те, поправи ме, Емили.

Емили погледна Хейко с широко отворени очи. Беше неин християнски дълг да бъде честна, независимо колко болезнена щеше да е истината. — Нямаме такава дума, Хейко. В християнските страни подобна работа не се смята за почтена; в интерес на истината, тя е противозаконна.

— В Америка няма ли проститутки?

— Има — отговори Емили, — заради човешкото нравствено падение. Но проститутките трябва да се крият от полицията и да разчитат на ужасни престъпници за закрила и поддръжка. Животът им се скъсява от насилие, пристрастеност към пороци и болести. — Тя въздъхна дълбоко. Всяко съвкупление извън брака бе грях, но несъмнено имаше степени на греховете. Не можеше да повярва, че Хейко наистина е искала да каже проститутка. — Понякога богатите мъже с позиции във властта имат любовници. Жени, които обичат, но които не са им съпруги по силата на закона или в очите на Господ. Може би „любовница“ е по-точна дума от „проститутка“.