Облак врабчета

— Кога, татко? — попита Шигеру. Нямаше търпение това да стане. По-големият му брат Йоримаса би трябвало да управлява провинция Акаока след баща им, но ако Шигеру беше този с пророческите способности, той трябваше да бъде уважаван така, както владетелят Киори. Тогава Йоримаса нямаше да е толкова арогантен, нали?

— Не след дълго и се радвай.

— Защо трябва да се радвам? — нацупи се Шигеру. Не това искаше да чуе. То означаваше единствено, че Йоримаса ще продължи да го управлява. — Колкото по-скоро започна да виждам бъдещето, толкова по-добре.

Баща му го изгледа продължително, преди да заговори отново.

— Прояви търпение, Шигеру. Каквото има да се случва, то ще се случи, независимо дали го знаеш или не. Повярвай ми, невинаги да си информиран е по-добрият вариант.

— Познанието трябва да е по-добрият вариант — възпротиви се Шигеру. — Тогава никой не може да те хване неподготвен.

— Винаги някой ще може да те хване неподготвен, защото независимо колко знаеш, никога не можеш да знаеш всичко.

— Кога, татко? Кога ще мога да виждам бъдещето.

Баща му отново го изгледа безмълвно. На Шигеру дори му се стори, че няма да каже и дума, но той заговори:

— Трябва да цениш времето, преди това да стане, Шигеру. Ще бъдеш много щастлив. В разцвета на мъжеството си ще се влюбиш в много достойна и смела жена. За късмет и тя ще се влюби в теб. — Баща му продължаваше да се усмихва, въпреки че по лицето му се стичаха сълзи. — Ще имаш силен, смел син и две красиви дъщери.

Шигеру изобщо не се интересуваше от това. Беше едва шестгодишен. Не мечтаеше за любов. Не мечтаеше за синове и дъщери. Мечтаеше да бъде истински самурай като прославените си деди.

— Ще спечеля ли много битки, татко? Ще се страхуват ли от мен другите мъже?

— Ще спечелиш много битки, Шигеру. — Баща му изтри сълзите си с широкия ръкав на кимоното си. — Другите мъже ще се страхуват от теб. Ще се страхуват много.

— Благодаря ти, татко! — Шигеру бе много щастлив. Беше получил пророчество! Беше си обещал винаги да помни този благодатен ден, звука на вълните, ласката на вятъра, движението на облаците по небето.

— Слушай ме, Шигеру. Това е много важно. — Баща му се протегна и го хвана за рамото. — Когато започнат виденията ти, някой ще те посети. Първото ти желание ще бъде да го убиеш. Не нанасяй удар. Спри. Помисли. Обърни внимание на това, което е там. — Баща му го стисна още по-здраво. — Ще запомниш ли какво трябва да направиш?

— Да, обещавам — отвърна Шигеру, уплашен от настоятелността на баща си.

Сега, с насочен срещу Генджи меч, това отдавнашно обещание освети цялото същество на Шигеру. След миг остро лезвие с дължината на човешка ръка ще се забие в гърба на Генджи, ще разчлени гръбнака му, ще пробие сърцето му и ще излезе през гръдния му кош. Шигеру се вгледа във внезапно появилото се просветление на ума си и видя това, което най-малко е очаквал.

Нищо.

Шигеру спря. Беше направил само една стъпка към прага. Генджи току-що се бе обърнал. Беше минал миг, не повече.

Шигеру се заслуша. Не чу нищо, освен слаб звук от стъпките на Генджи и песента на птиците в гората. Огледа се. Видя само вътрешността на оръжейницата, гърба на Генджи и изгледа към манастирския двор в рамката на вратата.

Виденията си бяха отишли.

Съвпадение ли беше, или присъствието на Генджи ги бе прекъснало? Не знаеше. Не се интересуваше. Поривът да убива бе изчезнал заедно с виденията.

Мечовете паднаха от ръцете му и той излезе през вратата. Самураите от двете страни отстъпиха и се поклониха. Той забеляза, че ръцете им са върху дръжките на мечовете, а очите им го следят неотклонно. Шигеру започна да сваля дрехите си, докато вървеше към задната страна на кухнята, където бе банята.

— Къде е Сохаку? — попита Шигеру самурая, който го следваше. — Кажи му, че трябва да ми заеме облекло, подходящо за аудиенция с владетеля Генджи. Самураят каза:

— Добре, господарю — но продължи да го следва.

Шигеру спря и самураят спря.

— Отивай да направиш каквото ти поръчах. — Той пусна на земята последната си мръсна дреха. Щяха да ги изгорят. Никое пране не можеше да ги изчисти. Шигеру разпери ръце. — Какво мислиш? Че ще избягам така — гол и покрит с лайна, посред зима? Само луд човек би го направил. — Засмя се и продължи. Не погледна повече назад да види дали самураят го следва.

Когато влезе в банята, не се изненада, когато видя, че ваната вече е пълна с вода, от която се вдигаше пара. Генджи винаги е бил оптимист.

Шигеру се изми грижливо три пъти, преди да влезе във ваната. Едва когато се увери, че е чист, чак тогава се потопи във водата с въздишка на удоволствие. Колко дълго не се бе къпал? Дни, седмици, месеци? Не можеше да си спомни. Би било изключително приятно да остане обгърнат в меката топлина още известно време. При други обстоятелства би направил точно така. Но неговият господар го очакваше. Шигеру излезе от водата.