Облак врабчета

Хейко не мислеше така. „Любовница“ и „наложница“ си приличаха много, но никоя от тези думи не бе така близко до „гейша“, както „проститутка“. В цялото отношение на Емили по въпроса имаше нещо странно, което показваше, че е изпълнена със съмнения. Каква бе причината? Възможно ли бе тя самата да е била проститутка и да се срамува от миналото си? Тя не би могла да бъде еквивалент на гейша, разбира се. Независимо колко големи бяха уменията и чарът й, те не можеха да компенсират ужасния й външен вид.

— Може би — съгласи се Хейко. — Нека попитаме господаря Генджи, когато се върне. Той знае езика по-добре от мен.

Идването на брат Матю спести на Еми неудобството да отговаря на това възмутително предположение.

— Брат Зефаная те вика — съобщи й той.

— Искаш да ми кажеш, че през последните четири дни чичо ми е бил в оръжейницата? — Генджи положи върховни усилия да не се разсмее. Притеснението на абат Сохаку се виждаше отдалеч.

— Да, господарю — потвърди Сохаку. — Направихме три опита да го заловим. Първия път получих това. — Той посочи релефния белег на челото си. — Ако беше използвал истински меч вместо дървен, щеше да ми спести безчестието да съм жив и да ви докладвам.

— Не бъди толкова взискателен към себе си, преподобни абате.

Сохаку продължи мрачно:

— Втория път той сериозно рани четирима от моите хора, по-точно монаси. Един от тях все още е в кома и вероятно няма да се възстанови. Третия път влязохме с лъкове и стрели от зелен бамбук. Не най-доброто, но достатъчно добро според мен, за да го обезвредим. А той скочи върху буретата с барут, смееше се и държеше в ръката си запален фитил. Повече опити не сме правили.

Генджи приседна на малко възвишение под платнен навес на петдесет крачки от оръжейницата. Монасите, които не бяха на стража, седяха в редици пред него и изглеждаха не толкова като монаси, колкото като самураи, които очакват команди. Преди шест месеца дядо му тайно бе вкарал най-добрите си конници в манастира. Според версията те бяха изоставили светския живот в знак на протест срещу сприятеляването с мисионерите от „Правдивото слово“. Идеята, разбира се, беше да се накарат враговете му да тънат в догадки. Кой, виждайки тези мъже с очевидно поведение на воини, би се заблудил, че са станали монаси, отказали се от светския живот?

— Е, предполагам, че трябва да отида и да разговарям с него. — Той стана от възвишението и се запъти към оръжейницата, последван от Хиде и Шимода. От другата страна на барикадата се чуваше мърморене. — Чичо, аз съм Генджи. Влизам. — Той посочи към барикадата и неговите хора започнаха да махат препятствията. В оръжейницата стана съвсем тихо.

— Господарю, моля ви, внимавайте — тихо каза Хиде. — Таро ни каза, че владетелят Шигеру напълно е полудял.

Генджи отвори вратата. Отвътре го връхлетя силно зловоние, което сякаш го окъпа. Той се отдръпна назад.

— Простете ми. — Сохаку му предложи парфюмиран шал. — Толкова съм свикнал със създалото се положение, че не се сетих да ви предупредя.

Генджи отхвърли с жест предлагания му шал. Би искал да го използва, но ако покриеше лицето си, Шигеру може би нямаше да го познае. Той успя да установи контрол върху спазмите на стомаха си вследствие отвратителната миризма и отново застана на прага. Шигеру седеше като маймуна на задните си крака в дъното на затвореното пространство, покрит със собствената си мръсотия. Чисти бяха единствено двете остриета, които държеше в ръцете си. Те просветваха така ярко, сякаш излъчваха собствена светлина.

— Много съм разочарован да те заваря в подобна мръсотия — заговори тихо и спокойно Генджи. — От една страна, аз съм само твой племенник. От друга, съм твой господар, великият владетел на Акаока. Като твой племенник съм задължен да те посетя там, където си. Като твой господар не мога да си позволя да търпя подобна мръсотия. Като твой племенник те моля да се погрижиш за здравето си. Като твой господар ти нареждам да ми се представиш след час и да дадеш обяснение за своето крайно неподходящо поведение.

После се обърна и слезе бавно по стъпалата. Ако Шигеру не го атакува през следващите един-два удара на сърцето, имаше голям шанс да се подчини на заповедта му.

Фигурата на Генджи, очертана на прага, започна да се смалява. Гърбът му бе незащитен! Сега бе моментът да се извърши пречистването на кръвната линия на Окумичи. Мускулите на Шигеру се напрегнаха, после се отпуснаха. Той отскочи напред безшумно и мълниеносно. Или поне тялото му го стори. Накъсаните му мисли, прекъсвани от бели петна, се рееха навсякъде със свой деформиран ритъм.

Шигеру беше с баща си. Бяха застанали на конете си на ръба на скалите при нос Мурото. По онова време владетелят Киори бе по-млад, отколкото Шигеру в оръжейницата, а Шигеру бе по-млад от собствения си син към момента на смъртта му.

— Ще говориш за предстоящи събития — казваше му баща му. — Ще ги виждаш така ясно, както виждаш сега вълните отдолу.