Облак врабчета

— Господарю. — Това бяха най-добрите новини. Но Кудо почувства, че е необходимо да протестира като демонстрация на лоялната му загриженост. — Вашата смелост е извън съмнение, а и Хиде напоследък показа високо равнище на компетентност. Но само двама мъже? Да защитавате нашия господар по време на пътуване главно през владения, подарени на отдавнашните му врагове? С вас трябва да тръгне най-малко войска. Ако има нападение, тези хора могат да спечелят време за нашия господар, като платят с живота си.

— Единствената ни надежда за оцеляване е да избегнем стълкновението — продължи Шигеру. — Ако влезем в каквато и да било битка, със или без войска или с двама или дори с десетима зад гърба ни, ще се провалим.

— Аз също намирам риска за висок — обади се Сохаку. — Не е ли по-благоразумно господарят да пътува с мен или с Кудо? Ние ще имаме живата сила да го защитим във всички случаи, освен срещу армия, а армията не може да се движи достатъчно бързо, за да хване кавалеристи. — Докато говореше, го осени нова идея, която в значителна степен би улеснила плановете им. — Той ще пътува маскиран. Междувременно вие ще напредвате, както обяснихте, но с фалшивия господар Генджи, който да привлече вниманието. Така безопасността на нашия господар е двойно гарантирана. — Ако Генджи попаднеше в ръцете им, а Шигеру бъдеше отстранен, победата им щеше да е сигурна.

— Обещаваща идея — отбеляза Шигеру — и с несъмнени достойнства. Какво мислите, господарю мой? — Той зададе въпроса на Генджи не за да получи отговор, а да си даде време да овладее отново бушуващите си емоции. Беше на ръба да обезглави Сохаку и Кудо на място. Арогантни глупаци, предатели! Ала ако ги убиеше сега, репутацията му на луд човек щеше да бъде унищожителна за племенника му. Родът им щеше да се разпадне. Спокойно. Трябваше да намери спокойно местенце в себе си. Ако още съществуваше.

— Наистина блестящо, преподобни абате — каза Генджи. — Двойната измама, която предлагаш, е много находчива. — Двамата с Шигеру вече бяха договорили начина си на действие още преди тази среща. Преструвайки се, че обсъжда предложението на Сохаку, Шигеру показваше уважението си. Щом чичо му беше в състояние да прояви съображения за вежливо поведение, тогава може би лудостта му наистина бе останала в миналото. Това бе причина за реален оптимизъм. Генджи дари Хейко с още една усмивка. — Колкото размишлявам върху плана, толкова повече той ми се струва забавен като начин да напусна Йедо. Не си ли съгласна, Хейко?

— Забавен може би. — Хейко се надяваше, че Шигеру не обмисля сериозно възможността да предаде съдбата на Генджи в ръцете на Сохаку. Тази сутрин, преди зората да е осветила часа на заека, нейната прислужница, Сачико, бе видяла пратеник да напуска двореца. Беше излязъл от жилището на Сохаку. Сачико го бе последвала достатъчно дълго, за да определи вероятната му крайна цел. Замъкът Йедо. — Самотен, без съмнение.

— Самотен? Няма ли да сме достатъчна компания един за друг?

— Ще бъде, ако сме заедно — отвърна Хейко, — но сигурно ще се наложи аз да придружа фалшивия владетел Генджи. Ако не го направя, измамата ще е пропаднала от самото начало.

Генджи се разсмя.

— Глупости. И двамата ще се маскираме, а фалшива Хейко ще върви с фалшивия Генджи. Ще бъде много забавно. — Той искрено се забавляваше, докато си играеше със смехотворната идея. В един момент Шигеру или Сайки щеше да я отхвърли, така че нямаше опасност планът да бъде реално приложен. — Ти се маскираш много добре като селянка. Прикритието на прислужница ще бъде напълно в твоите възможности.

— Благодаря ви, господарю — напомнянето на Генджи възкреси раздразнението й от изпитаното по-рано притеснение. — Моля да ме извините. Ще започна да се подготвям, като отрежа първо косата си. — Тя се поклони и започна да се оттегля от стаята. Надяваше се Генджи да се вразуми, преди да е пристъпила към рязане на косата.

— Госпожо Хейко, моля ви да останете при нас — настоя Сайки. Той бе открил очевидния недостатък на Сохаку благодарение на думите на Хейко. — Ще бъде грях пред небето да се повреди красотата ви, като се следва подобен абсурден план.

— За да успеем в такова трудно време — каза Сохаку, — не бива да се страхуваме да мислим извън обичайните граници. Едва ли ще ни е от помощ, ако очерним като „смехотворна“ всяка идея, която не произхожда непосредствено от „Изкуството на войната“. — Наградата се бе наклонила на ръба и всеки миг можеше да падне в ръцете му. Трябваше само да сломи съпротивата на този твърдоглав стар глупак.

Генджи се намеси:

— Трябва да призная, не виждам никакъв недостатък в плана на преподобния абат. А ти?

— Никакъв — отговори Сайки, — след като самата госпожа Хейко придружава фалшивия господар.