Облак врабчета

Сайки затвори очи за момент. Когато ги отвори, нещата не бяха се променили.

— Господарю, моля ви, размислете. Рисковете от подобни действия са неизчислимо високи.

— С другите сценарии каква е вероятността от въоръжен сблъсък?

— Голяма.

— Ако нашето наблюдение върху жеравите е успешно, никакъв въоръжен сблъсък няма да възпрепятства моето отпътуване. Не е ли така? — Генджи каза: — Моето семейство винаги е имало късмет, когато става дума за нещо, свързано с птици.

Сохаку се намеси:

— Има и други причини тази стратегия да се оспорва. Вие възнамерявате да ни разделите на три групи?

— Точно така — потвърди Шигеру.

— И без това сме малко. В намален брой ще бъдем още по-уязвими на нападение. А вие предлагате да изпратим малко хора, леко въоръжени, с нашия господар, за да пътуват по най-трудния път и най-продължително време до дома.

— Да — съгласи се Шигеру, — и мисля, че е добре мисионерите да тръгнат с тях.

— Какво? — Сайки, Кудо и Сохаку изкрещяха почти едновременно.

— Ако нашият господар поиска да покаже на новите си гости красотата на провинцията, е разбираемо. В противен случай ще бъде трудно да обясним защо чужденците са навън в тези времена.

— Защо трябва да се обременяваме с тях? — попита Кудо. — Нека потърсят убежище у Харис, американския консул.

— Вие знаете пророчеството — припомни им Шигеру. — Един чужденец ще спаси живота на владетеля Генджи. Не знаем кой. Затова в името на нашия господар трябва да ги защитим, сякаш техният живот е неговият.

Кудо се възпротиви:

— Този чужденец вече изпълни ролята си, като пое куршума и умря. Тези двамата са абсолютно безполезни за нас.

Сайки въздъхна:

— Това не е сигурно. — Колкото и да не искаше да го признае, той сега бе по-скоро на мнението на Шигеру, че куршумът е поразил човека, за когото е бил предназначен — водача на мисионерите. — Съгласен съм с господаря Шигеру. Те трябва да бъдат опазени.

Кудо погледна Сохаку, който се преструваше, че не забелязва. Безмълвно Сохаку изруга своя съратник заради суеверията му. Щяха да успеят да убият Генджи или да се провалят, в зависимост от това каква бе съдбата им, а не заради някакви смешни пророчества за чужденци.

Сохаку попита:

— Кой ще води трите отделения? — Отговорът на Шигеру щеше да му каже дали е заподозрян, или не е.

— Ти командваш кавалерията — отвърна Шигеру. — Очевидно ще поемеш отговорността за главната сила. Сражавайте се, ако е необходимо, но избягвайте предварително подготвяните сражения. Преди да отпътувате, ще се съберем да обсъдим и да преценим къде по пътя ще можем да се присъединим към вас.

— Много добре, господарю — Сохаку се поклони. Значи все още му вярваха; в противен случай нямаше да получи принципно назначение.

— Кудо, най-добрите убийци, с които разполагаме, са сред васалите в твоето домакинство — Шигеру направи пауза. Изражението му не се смени. Внимателният наблюдател обаче щеше да забележи присвиването на зениците му, когато погледна Кудо. — Следователно ти ще организираш мъжете, които остават тук. Първо се освободи от шпионите, които ни наблюдават. После се присъедини към Сохаку колкото можеш по-бързо.

— Да, господарю. — Кудо също изпита облекчение, че получи важна задача. Забележката за убийците го притесни, но, изглежда, в думите на Шигеру нямаше нищо зловещо. Ако имаше и най-малко подозрение, нито той, нито Сохаку щяха да получат отговорностите, които им възложиха, а нямаше да им наредят дори да се присъединят към останалите.

Сайки слушаше ужасен. Шигеру предаваше цялата им налична власт на двамата мъже, за които знаеше, че заговорничат срещу господаря им. Очевидно беше луд, въпреки че на пръв поглед изглеждаше достатъчно разумен. След няколко дни някъде високо в планините по гръбнака на Япония Сохаку и Кудо щяха да намерят Генджи и да го убият. Умът му препускаше, борейки се безуспешно да намери решение.

Шигеру каза:

— Господарю управител, ти ще отпътуваш тази нощ към нашата провинция възможно най-бързо. Ще те придружават Таро и Шимода. Щом се прибереш, приготви армията ни за война. Бъди готов да тръгнеш в която и да било посока до три седмици.

— Да, господарю. — Сайки се поклони. За секунда планът на Шигеру му се проясни. Докато Сохаку и Кудо бъдат задържани на място със своите задачи, Сайки щеше да бъде свободен да стигне бързо до Акаока и да гарантира лоялността на основната армия, като унищожи безмилостно всички съмнителни елементи. Междувременно Шигеру ще преведе Генджи през най-малко известните пътеки във вътрешността на страната, с цел да избегне преследването, което несъмнено щеше да бъде организирано от шогуна и тези двама изменници. Задачата на Шигеру щеше да бъде сигурно самоубийство за всеки, но не и за Шигеру. С него владетелят Генджи имаше добри шансове да оцелее.

Сохаку попита:

— Колко мъже ще вземе господарят Генджи със себе си?

— Мен — отговори Шигеру — и Хиде. Естествено, господарят Генджи никога не би помислил да наблюдава зимни жерави без госпожа Хейко. И двамата мисионери. Други не са необходими.