Облак врабчета

Емили видя Матю да скрива пистолет под библиите. Беше голям — като онзи, който носеше, когато за пръв път дойде в мисията „Правдивото слово“. По всяка вероятност това бе същото оръжие — онова, което й каза, че е изхвърлил в Сан Франциско. Тя го видя, но не каза нищо. Не беше нейна работа да го съди. Това бе ролята на Зефаная, а той не бе сред живите. Сега тя имаше само една мисия — да остане в Япония на всяка цена.

— Освен всичко друго — каза Матю, — не знам с какво мога да помогна. Нямам никаква власт.

Нямаше друг начин да му го обясни, освен с прости думи.

— Сама жена, без съпруг или семейство, не може да остане в чужда страна. Единственият начин да остана тук е ако ти бъдеш моето семейство.

— Да бъда твоето семейство?

— Да. Мой годеник.

Емили очакваше предложението й да шокира Матю. Ако бе така, той поне не го показа.

— Не е ли малко преждевременно да мислиш за такива неща, сестро Емили?

Тя усети, че бузите й пламват.

— Това ще кажем. То няма да е вярно. Матю се усмихна.

— Предлагаш да излъжем нашите домакини?

Тя вдигна брадичка.

— Да.

Сега ще й зададе въпроса: Защо? И какво ще му каже? Истината? Да му каже, че красотата й прави невъзможно завръщането й в родната земя; а тук идеалната й грозота правеше невъзможно заминаването? Не. Това би я накарало да изглежда като най-празноглавата жена на земята или най-лудата. Вярата й. Ще му каже, че силата на вярата й прави малката лъжа приемлива, за да се разпространява по-голямата истина, истината за вечното спасение в името на Христос. Това беше богохулство, но за нея нямаше значение. Нямаше да се върне в Америка. Ако Матю не й помогнеше, щеше по някакъв начин да остане сама.

— Ще им се стори странно — рече Матю. — В един момент оплакваш Зефаная. В следващия вместо за него ще се омъжваш за мен. Но ние всъщност можем да се оправим по този начин. Ние сме непознати и странни за тях точно толкова, колкото те за нас. Затова ще ни повярват.

Сега бе ред на Емили да бъде шокирана.

— Ще го направиш ли?

— Да. — Той се протегна и бръкна под Библията и извади оръжието, което тя бе видяла той да крие. Погледна я в очите и не отмести погледа си. Тя го срещна и също не отмести очи. — Но вероятно няма да ходя дълго по тази земя. Не след дълго ти наистина ще бъдеш сама в това чуждо и опасно място. Готова ли си за това?

— Да.

Тя го наблюдаваше как загъва револвера в пуловер заедно с кутия, която тя реши, че е пълна с муниции.

— Аз ще говоря, а ти ще обясниш. — Той премести голям къс от паднала стена и откри гигантския си нож.

— Ще им кажа, че нашият брак ще е брак на вярата, както щеше да е моят със Зефаная. Японците имат религия както ние, въпреки че вярванията ни са различни. Те ще разберат.

— Тогава сме партньори — отбеляза Матю.

— Благодаря ти, Матю.

Той не попита защо. Тя не каза нищо за оръжието. Да, те наистина бяха партньори.

Генджи, Шигеру, Сайки, Сохаку, Кудо и Хиде седяха така, че образуваха квадрат, в главната стая на жилищата на прислужниците. Това бе единствената част от двореца, която изобщо не бе засегната от обстрела. Хейко и Ханако сервираха чай. Всички чакаха Сайки да заговори. Той беше управител на двора на владетеля. По протокол той трябваше да определи контекста, от който щеше да произтече решението.

След като щяха да бъдат обсъждани подобни секретни въпроси, Сайки би предпочел да не присъстват никакви жени. Генджи бе отхвърлил това негово съображение, отбелязвайки, че ако не може да се има доверие на невестата на Хиде и на собствената му любовница, тогава те вече са обречени. Сайки се въздържа и не каза, че има още време ненадеждният партньор да бъде съсечен. Очевидно, когато ставаше дума за Хейко, Генджи не можеше да прояви здрав разум. Ако станеше необходимо, той щеше да предприеме действия без разрешението на младия си господар. Той беше готов да го направи по време на пътуването от Йедо, ако възникнеха подходящи условия.

Сайки каза:

— Дворецът на владетеля Сенрю е избегнал пораженията. Той се съгласи да приюти нашите сериозно ранени, докато успеем да ги евакуираме в безопасност. Уредени са необходимите кремации. Ранените, които са на крака, ще отидат с основната група.

— Това ще предизвика шогуна да отговори — предупреди Кудо. — Дори в тази отслабена страна — и всъщност точно поради това — той не може да позволи подобно въпиещо незачитане на собствената му власт.