Облак врабчета

— Съгласен съм — отговори Сайки, — но ние нямаме избор. Каква ще е следващата стъпка на чужденците? Не знаем. Може би ще се върнат за друг обстрел. Може би следващия път ще доведат войски по суша. Това може да е навечерието на нахлуване. Освен тези несигурни рискове има един сигурен. След като стените на нашия дворец са разрушени, ние сме силно уязвими от местните си врагове. Вече бяха направени два опита за убийство. Един срещу нашия владетел преди обстрела и един срещу госпожа Хейко, или може би срещу мисионерката, веднага след него. Нападателят бе убит. Неговата самоличност и следователно самоличността на господаря му остават загадка. В тези несигурни времена мотивите и целите на другите невинаги се разбират лесно. А това е само от полза на нарастването на опасността.

— Съгласен съм, че трябва да се евакуираме — рече Сохаку. — Съгласен съм също, че шогунът ще отговори. Ние трябва да сме готови. Нашите скрити огнестрелни оръжия и муниции трябва да бъдат освободени незабавно. Всички възможни пътища извън Йедо и през вътрешността по посока на Акаока трябва да бъдат проучени. Особено внимание трябва да се обърне къде е най-вероятно да атакуват прехващащите войски. Тъй като отказахме на Каваками да го допуснем, несъмнено ще бъдем под наблюдение, което означава, че дори няма да можем да излезем от Йедо, преди да сме се изправили пред многобройни вражески сили.

Кудо се обади:

— Ще бъде от полза да се направи отвличаща маневра. Ако десетима доброволци атакуват замъка Йедо, те могат достатъчно добре да отвлекат вниманието от нас.

— Десетима мъже срещу крепостта на шогуна? — попита Сайки. — Те ще бъдат мъртви само след няколко секунди.

— Не и ако атакуват индивидуално и спорадично — обясни Кудо, — по различно време и от различни посоки. Гарнизонът ще трябва да остане под тревога за продължителен период. Нашите хора могат да носят знамена в знак на протест срещу бездействието на шогуна пред лицето на обстрела от чуждите кораби. Това ще увеличи хаоса.

Генджи се обърна към Шигеру:

— Какво мислиш?

Шигеру не слушаше. Мислеше си за древните мечове, които сега бяха негова собственост. По-конкретно мислеше за последното си видение, онова, което му подсказа, че той ще бъде последният Окумичи, използвал ги в битка. Това предсказание имаше смисъл и не бе съпътствано от объркваща визуална и звукова пиротехника. Това не бе му се случвало никога преди. Дали даваше сигнал за промяна в него или беше поредният страничен ефект от близостта на неговия племенник? А може би беше друга форма на макио — халюцинация, изпратена му от демоните? Докато не разбереше със сигурност, нямаше смисъл да казва каквото и да било на Генджи.

— Всички изложени планове имат конкретни достойнства — отбеляза Шигеру. Той знаеше, без да е слушал, че са изложени очевидните възможности. Открито и немаскирано придвижване на домакинството в едно цяло. Отвличащ маньовър, последван от бягство на младия господар с ядро от най-добрите ездачи. Освобождаване на огнестрелните оръжия. — Безопасната евакуация на нашия господар ще бъде осъществена най-добре при комбиниран подход. Това ще запази повечето достойнства на плановете и в същото време ще намали рисковете. Къде ще се извърши кремацията на нашите покойници?

— В храма Накауми — отвърна Сайки.

— Продължавайте да транспортирате телата там.

Сайки се размърда нетърпеливо:

— Задачата продължава без по-нататъшни насоки, господарю Шигеру, и е почти завършена.

— Продължавайте да транспортирате телата там — повтори Шигеру. — Живите са пренасяли мъртвите. Сега оставете живите да пренасят живи. Продължавайте, докато половината от хората ни не отидат до крематориума. Междувременно владетелят Генджи и малка група ще тръгнат към източните блата, за да наблюдават жеравите в зимното им оперение. Това ще бъде добре дошло като намаляване на напрежението, породено от неотдавнашното нападение. Когато стигнат там, той ще продължи през планините и ще пътува по черни пътища до провинция Акаока. Останалите в двореца ще чакат да падне мрак. Тогава нашите най-опитни хора тихомълком ще ликвидират шпионите на шогуна и евакуацията на двореца ще бъде завършена в пълна секретност.

Сайки се намръщи съвсем явно, когато Шигеру заговори, и вече съвсем забележимо.

— Вярно е, че нашият господар има репутацията на човек с рафинирани артистични прояви. Но да наблюдава жерави? След като дворецът му е бил сринат със земята? Когато десетки негови хора са мъртви и ранени? Недопустимо!

— Аз всъщност няма да наблюдавам жеравите — опита се да го успокои Генджи.

— Не, господарю, няма — каза Сайки. — Но да накарате другите да си го мислят, макар и за кратко, е под достойнството ви. Вие сте двайсет и шестият велик владетел на Акаока. Вашите предци са сваляли и издигали шогуни, а вие и вашите потомци също ще го правите. Дори не би ви минало през ум да наблюдавате жеравите в подобен момент.

— Въпреки това, необяснимо, но усещам в себе си непреодолимо желание да правя точно това — Генджи се усмихна на Хейко. — Казват, че някои жерави дори се кръстосвали през зимата.